Решение № 7810 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2026 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез юрк. Мирчева, срещу решение № 31590 от 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10363/2022 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че изводите на съда, че не е налице отклонение от данъчното облагане са неправилни поради грешно извършена съпоставка. Относно отказаното право на данъчен кредит се сочи, че по делото не е доказано, че доставчикът фактически е разполагал с процесната стока. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/ срещу обжалвания ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък. Ответникът – „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/, не изразява становище по същество на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е бил ревизионен акт /РА/ № Р-22222521006162-091-001 от 14.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1534 от 26.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - София, с който на „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/ е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5 997,00 лв. за данъчен период м. 05.2016 г. по фактури, издадени от „Строй корект-56" ЕООД и е начислена лихва в размер на 2 140,84 лв. и е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. със сума в размер на 123 896,84 лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот между свързани лица, находящ се на [улица]. За да отмени ревизионния акт и обоснове извод за реалност на фактурираните доставки на стоки, административният съд се е позовал на приетата по делото ССчЕ и представените приемо-предавателни протоколи, сертификати за съответствие на армировъчна стомана, доказателства за последваща реализация на стоката към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и декларация от управителя на дружеството-доставчик. Изложил е мотиви, че органите по приходите не са доказали, че правото на данъчен кредит е претендирано с измамна цел, стоките са налични при ответното дружество и същото е извършило последващи доставки към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Приел е, че добросъвестното поведение на „Риск инженеринг“ АД и представянето от него на цялата налична документация, както и редовно воденото счетоводство дава основание да се приеме, че фактурираните доставки са фактически изпълнени. Относно констатираното отклонение от данъчното облагане съдът е кредитирал приетата в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза като е извършил сравнение на пазарната стойност на имота, изчислена от вещото лице и сумата посочена във фактурата, удостоверяваща продажната цена на имота, въз основа на което е извел извод, че приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест да установи твърдените в РА обстоятелства, обосновали приложението на чл. 78 ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 123 896,84 лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот между свързани лица и незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 997,00 лв. по фактури №0000000147 от 04.04.2016 г. и № 0000000153 от 21.04.2016 г., издадени от „Строй корект-56" ЕООД с предмет „авансово плащане по проформа фактура №147/04.04.2016 г. за доставка на арматурно желязо“ и „арматурно желязо“, поради което е отменил РА изцяло в обжалваните части. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Основателно касаторът твърди, че изводите на съда са изведени при неправилна преценка на представените доказателства и неправилно определяне на релевантните за решаване на спора факти. Относно отказаното право на данъчен кредит необосновно съдът е приел реалност на извършените доставки, игнорирайки факта, че по делото не се доказва сочения доставчик да е разполагал с декларираните количества арматурно желязо, за да бъде прехвърлена собствеността върху стоката към „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/. Видно от приложените протоколи стоката е следвало да бъде предадена в гр. Козлодуй, но нито има доказателства, как е транспортирана до там, нито къде е била предадена. Съгласно представено в заявление от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД на негова територия са допуснати лица и МПС с товари, организирани от „Риск Инженеринг” АД във връзка със сключения между тях договор, но никъде не се сочи „Строй Корект-56” ЕООД да е участвал при доставката на стоката. С оглед специалния пропускателен режим до площадката на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, в случай, че „Строй Корект-56” ЕООД беше извършил спорните доставки, то името му би следвало да фигурира в представените от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД данни. Съдът не е коментирал в решението си и наведеното възражение, че по делото е приложена декларация за съответствие на доставената стока, изхождаща от управителя на „Строй Корект-56” ЕООД – В. Д., като след справка в ТР приходният орган е установил, че такова лице никога не е било управител или едноличен собственик на капитала на дружеството доставчик. Съвкупният анализ на представените доказателства по делото сочи, че ответникът по касация е доставил арматурно желязо с произход „Стомана Индъстри” до „АЕЦ Козлодуй” АД, но не и че стоката е доставена от предходен доставчик „Строй Корект-56” ЕООД. Добросъвестното поведение на ответника и редовно воденото от него счетоводство не са достатъчни да обосноват извод за реално извършване на документираните доставки на арматурно желязо, както е посочил първоинстанционния съд в мотивите си. Следва да се посочи, че притежаването на фактури и вписването им в дневниците по ЗДДС не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции, тъй като нито е извършена проверка в счетоводството на доставчика, нито последният е намерен на адреса си за кореспонденция. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за възникване правото на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В случая всички доказателства по делото изхождат единствено от ревизираното дружество, като представените протоколи, договори и сертификати за съответствие доказват единствено извършените сделки от ревизираното лице към „АЕЦ Козлодуй” ЕАД съгласно договореностите между страните, но не и получаване на стоката от сочения в процесните фактури доставчик. С оглед изложеното, съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, води до извод за липса на реално осъществени доставки на арматурно желязо по фактурите, издадени от „Строй Корект-56” ЕООД, което налага отмяна решението в тази част и отхвърляне на жалбата на дружеството. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат на „Риск Инженеринг” АД неправилно съдът е кредитирал приетата в хода на съдебното производство СТЕ, въз основа на която е извел извод, че стойността на реално осъществената сделка между свързаните лица /1 903 022,59 лв. с ДДС/ е по-висока от установената горна граница със заключението на СТЕ /1 666 601 лв./. Съдът е извършил сравнението си като не е отчел факта, че в стойността по процесната фактура е включено ДДС. Според §1, т.8 от ДР на ДОПК, „пазарна цена” е сумата без ДДС, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Следователно необосновано първоинстанционният съд е направил сравнение между стойността по фактурата с включено ДДС и изчислената в хода на съдебното производство пазарна стойност на продадения имот. Първоинстанционният съд е кредитирал приетата в хода СТЕ, без да извърши анализ на аналозите, взети предвид от вещите лица, изготвили експертизите в хода на ревизионното и в хода на съдебното производство. В решението са изложени общи мотиви, защо следва да се кредитира стойността на приетата в хода на съдебното производство СТЕ, но съдът не е отчел факта, че в кредитираното от него заключение по СТЕ са ползвани аналози от имоти, находящи се на съвсем различни адреси от процесния, както и за сравнение са ползвани имоти с много по-малка квадратура, което е довело до разликата в определените пазарни цени от двете вещи лица в хода на ревизионното и съдебното производство. Вещото лице, изготвило експертизата в хода на ревизията е ползвало за аналози имоти, намиращи се на същия булевард и е сравнявало обекти с квадратура, която е много по-близка до тази на процесния имот, което е довело до по-голяма обективност на дадената пазарна стойност на процесния имот. Видно от данните по делото експертизата, приета в хода на ревизията дава пазарна цена на имота в размер на 1 709 749,90 лв., а втората експертиза, приета в хода на съдебното производство е дала оценка - долна граница в размер на 1 014 935 лв. и горна граница в размер на 1 666 601 лв., като при изчисленията е включила корекционен коефициент от 25%. Настоящият касационен състав счита, че дадените и от двете вещи лица пазарни оценки, безспорно доказват наличие на отклонение от данъчното облагане, като с оглед ползваните аналози при изготвяне на двете експертизи, пазарната стойност, изчислена от вещото лице в хода на ревизията следва да бъде взета предвид, тъй като тя максимално се доближава до цената, която би била платена при същите условия за идентичен или сходен имот между лица, които не са свързани. Предвид изложеното с РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2015 г. със сума в размер на 123 896,84 лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот между свързани лица, находящ се на [улица], която сума представлява разликата между определената в хода на ревизията пазарна цена на имота и посочената в продажната фактура стойност без ДДС. Решението на съда и в тази част подлежи на отмяна, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата на „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/ бъде отхвърлена по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2015 г. С оглед изхода на спора и уважаването на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – София, решението на административния съд подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на „Риск Инженеринг” АД /със сегашно наименование „Абилико” АД/ разноски за сумата от 2 590 лева. Така в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в проведеното пред първоинстанционния съд производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г., а за настоящата касационна инстанция приложение намира нормата на чл. 161 от ДОПК след изменението й с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес. С оглед изложеното в полза на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 1074,30 евро. При действието на чл. 161, ал. 1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026 г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП за касационната инстанция е в размер на 230,08 евро /450 лв./, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така общо за двете инстанции следва да се присъдят разноски в общ размер на 1844,44 евро, от които юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 1304,38 евро и заплатена държавна такса за касационната инстанция в общ размер на 540,06 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,