Решение № 1231 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2012 г.

Решение № 1231 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10574/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитрийка Михайлова Иванова от гр. Хасково, чрез пълномощника адв. Венелин Челебиев, против решение № 134 от 2.07.2012 г., постановено по адм. дело № 136/2012 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-10-1/21.04.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Хасково. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмено становище касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, оспорва жалба чрез пълномощника юрисконсулт Галина Хараланова, по съображения изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Димитрийка Михайлова Иванова против решение № Ж-10-1/21.04.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 5004268454/ПР-1953/14.12.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че на жалбоподателката законосъобразно не е признат осигурителен стаж по чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/, отм., през периода от 1.01.1066 г. до 31.12.1969 г., извън периода от 4 месеца, който е признат. След като липсват доказателства за положен от нея труд в ТКЗС, за получено възнаграждение и за осигуряване за фонд "Пенсии", то жалбоподателката не може да ползва надплановите трудодни, изработени от нейния баща и отразени в личната му партида като член-кооператор. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна първоинстанционния съд в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че на Димитрийка Михайлова Иванова е отпусканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО с разпореждане № 5004268454/03.08.2011 г., при което не е зачетен осигурителен стаж за периода от 1.01.1966 г. до 31.12.1974 г. по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.). С разпореждане № 5004268454/ПР-1953/14.12.2011 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО, е изменено на основание чл. 99, ал. 3 КСО разпореждането от 3.08.2011 г., като на Димитрийка Иванова е зачетен личен осигурителен стаж за периода от 1.02.1969 г. до 31.08.1969 г. - 4 месеца, като стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.). Правилно съдът е приел, че отказът на административния орган да признае осигурителен стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) за останалия претендиран период, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) предвижда, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили. В случая е безспорно, че не е налице първата от предвидените в разпоредбата хипотези, тъй като Димитрийка Иванова не е била чл.-кооператор в ТКЗС с. Козлец. За да са изпълнени предпоставките по втората от предвидените хипотези следва лицето, което претендира признаването на трудовия и осигурителен стаж, да е работило в земеделската кооперация, като чл. на домакинството на член-кооператора. В случая е установено, че член-кооператор е бил бащата на Димитрийка Иванова, както и че същата е била чл. на домакинството му по смисъла чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), като невстъпило в брак дете над 16-годишна възраст /жалбоподателката е родена на хх.хх.хххх г./. Не е доказано третото от кумулативно предвидените условия, а именно, че през спорния период Димитрийка Иванова е работила в ТКЗС. От представения препис от учредителен протокол № 1/23.08.1956 г. за създаване на ТКЗС в с. Козлец, е видно, че за член-кооператор, като учредител, е приет бащата на Димитрийка Иванова - Михал /Михо/ Ангелов Манолов. По делото са представени издадените от ТП на НОИ гр. Хасково - Архивохранилище, удостоверение № АС-6579/2.12.2011 г. за положен от Михо Ангелов Манолов трудов и осигурителен стаж в ТКЗС с. Конуш и удостоверение № АС-6578/2.12.2011 г. за отработени дни в ТЗКС с. Козлец от Калинка Станчева Манолова, която е майка на Димитрийка Иванова. По делото няма данни, нито твърдения, че майката на жалбоподателката е била член-кооператор на ТКЗС. Единствените данни, че Димитрийка Иванова е работила в ТКЗС се съдържат в книгата за пенсионните вноски на кооператорите, в която за 1969 г. на името на същата е записана вноска за пенсии в размер на 5 лв. върху доход от 250 лв., без да са отразени отработени дни. Именно въз основа на това вписване от пенсионния орган е признат осигурителен стаж в размер на 4 месеца за 1969 г. при приложение на чл. 96, ал. 6 ППЗП (отм.), тъй като в документа е посочен размер на трудовото възнаграждение без да са посочени отработените дни и с оглед разпоредбата на чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (отм.). По делото не са представени други доказателства, от които да се установява, че Димитрийка Иванова е работила в ТКЗС, в което баща й е бил член-кооператор. Поради това, обстоятелството, че последният има надпланово изработени дни пред процесните години, не представлява основание тези дни да се признаят за трудов и осигурителен стаж на дъщеря му Димитрийка Иванова, след като същата не е работила в ТКЗС през този период /т. е. не е участвала с личен труд/. Следва да се отбележи, че писмените доказателства, представени от касаторката пред настоящата инстанция, не променят направените изводи от първоинстанционния съд и по-конкретно, не доказват, че същата е работила в ТКЗС през периода 1.01.1966 г. - 31.12.1969 г., освен през периода от 4 месеца, който е признат като осигурителен стаж с оспореното разпореждане. Представеният писмен документ, озаглавен "Изложение от Марчо Латунов Запрянов" по своето естество представлява писмено свидетелско показание, което по правило е недопустимо доказателствено средство, а освен това и гласните доказателствени средства /устните свидетелски показания/ са недопустимо доказателствено средство за установяване на осигурителен стаж. Представеното свидетелство за зрелост на Димитрийка Иванова вече е било прието като доказателство по делото от първоинстанционния съд /л. 46 от делото/ и установява вече приет от съда факт, а именно, че същата е завършила средно училище, като е положила зрелостен изпит през януарска изпитна сесия на 1969 г. По изложените съображения, изводите на първоинстанционен съд са правилни, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че в посочения смисъл е установената съдебна практика на ВАС, изразена например в решение № 5931/29.04.2011 г. по адм. дело № 844/2011 г., решение № 3381/9.03.2011 г. по адм. дело № 9857/2010 г., решение № 9962/16.07.2010 г. по адм. дело № 4373/2010 г., всички на шесто отделение. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това, че спорът е без определен материален интерес възнаграждението следва да бъде определено на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. и съответно - присъдено в този размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,