Решение № 7493 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд Култура, чрез адв. Д. Цончева, срещу Решение 832 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело 8336/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Ди Би Ел ЕООД, представлявано от управителя Б. Борисов, е отменено Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура, прието с Протокол 15 от 24.08.2022 г., с което е отказано финансиране на проект VRCHKO2022-177 по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации на дружеството, преписката е изпратена на Национален фонд Култура за ново произнасяне при съобразяване с изложените в решението мотиви и ответната страна е осъдена да заплати в полза на търговското дружество направените по делото разноски. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна Ди Би Ел ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Петкова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на трето отделение на Върховния административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура (УС на НФК), прието с Протокол 15 от 24.08.2022 г. в частта, с която е отказано финансиране на проект VRCHKO2022-177 по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации на Ди Би Ел ЕООД. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила както поради липсата на отразяване в протокол 15 от 24.08.2022 г. на начина, по който от УС на НФК е взел решението по т. 2 от дневния ред, така и поради нарушаване изискването за подписване на протокола от всички присъствали членове на заседанието на Управителния съвет съдържащо се в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилата за организацията на работата на УС на НФК, предвиждаща за заседанията на Управителния съвет да се води протокол, който да се подписва от присъствалите на заседанието членове на Управителния съвет на фонда. Приел е още, че е нарушено изискването за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението. УС на НФК e създаден със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата съгласно чл. 24, ал. 3 ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура (Наредба Н-5/27.06.2007 г.), Управителния съвет въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда и посочва се размерът на одобрените, но нефинансирани бюджети; неодобрени за финансиране проекти; мотиви за взетите решения по т. 1, 2 и 3. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК, като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая, след проведена, съобразно нормативноустановените правила, процедура за разпределяне на бюджетни средства, УС на НФК като овластен със закон за това орган с изрично волеизявление е приел, че проектът на жалбоподателя не е одобрен за финансиране и с това е постановил индивидуален административен акт, непосредствено засягащ законен интерес на дружеството да получи публични средства, подкрепящи представения от него проект. Съгласно чл. 59 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т.е да е мотивиран. Фактически основания в оспореното решение, не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че посоченото в становището на експертите, че проектът е комерсиален и е напълно реалистично да бъде обезпечен изцяло от продажба на билети, може да бъде фактическо основание. Тази преценка не е обоснована с конкретни аргументи и наред с това не попада сред предвидените критерии, в разпоредбата на чл. 8 от Наредба Н-5/27.06.2007 г., по които експертната комисия оценява. Не става ясно нито основанието, нито причината, по която е отказано финансирането. В случая липсва конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. и допълнителните такива от условията на конкурса. Същевременно, както правилно е приел първоинстанционният съд, от съдържанието на протокола не може да се установи и начинът, по който са гласували отделните членове на УС на НФК, а от там и дали е спазено изискването за приемането на решенията на съвета, включително и оспореното такова, с мнозинството определено в чл. 27, ал. 2 ЗЗРК. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е приет в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 4357,48 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита, от които е видно, че цялата сума е платена в брой при подписването му. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за основателно, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Предвид това, Национален фонд Култура следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 1000 лв., съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,