Решение № 1143 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11495/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ-индивидуална практика д-р В. Р. ЕООД, представлявано от В. И. Р., чрез процесуален представител адвокат Е. Р. Господинов-САК против Решение 21735 от 30.10.24г. на Административен съд София град по адм. дело 6727/2024г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството срещу Заповед за налагане на санкции, с която е наложена санкция частично прекратяване на договор 22-7748/2023, изпълнител по пакет първична извънболнична медицинска помощ за отчетена дейност, която реално не е извършена по отношение медицинската дейност на д-р В. И. Р.. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите са по същество за нарушение на материалния закон, изразяващи се в това, че предвидената санкция частично прекратяване на договор е всъщност прекратяване на целия договор, което е недопустимо, тъй като дейността се извършва само от един лекар и последиците са за цялото дружество. Ответникът, директорът на Столична здравноосигурителна каса взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба, като се позовава на практика на ВАС, която е в смисъл, че за дружествата ЕООД, ООД, АД и ЕАД е допустимо частично прекратяване на дейността, като тя може да продължи с наемането на други лекари, които да я изпълняват. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона при касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на делото в първата инстанция е законосъобразността на цитираната заповед за налагане на санкция "частично прекратяване на договора" с НЗОК само по отношение на дейността на доктор В. Р., собственик на дружеството и изпълнител на медицинската помощ. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната й, като възражението се обосновава с техническа софтуерна грешка с наслагването на грешна информация за ЕГН на пациентите, поради което иска допускане на гласни доказателства за установяване на това твърдение. Съдът е установил фактите по делото, като се е позовал на административната преписка, не уважил искането за гласни доказателства, приел, че е налице извършеното нарушение в състав по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържа, че е налице техническа грешка в софтуерната система, което го оневинява, тъй като изключва умисъл за нарушение. Поддържа се и нарушение на материалния закон относно квалификацията и наложената санкция. Тези доводи са неоснователни. Съдът е дал указания в първата инстанция относно доказателствената тежест на жалбоподателя, включително да установи, че е налице техническа софтуерна грешка при отбелязване на данни от прегледа на пациент върху ЕГН на друг пациент. Искането за гласни доказателства правилно не е било уважено от съда, тъй като с гласни доказателства тези факти е недопустимо да бъдат установени. По отношение съответствието на наказанието с констатираното нарушение съдът не установява пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му. Правно организационната форма на дружествата по ТЗ, освен едноличния търговец, позволяват извършване на дейност лично и чрез други лица, поради което е напълно съответно наказание санкция частично прекратяване на договора по отношение на лекар, осъществяващ дейността, независимо, че в момента в дружеството само той изпълнява тази дейност. Санкцията частично прекратяване на договора няма ефект на пълно преустановяване на дейността, тъй като собственика на ЕООД, ООД и др. дружества може да наема други лица да осъществяват дейността на дружеството. Предвид изложеното и при споделяне на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд шесто отделение