Решение № 13120 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието , чрез пълномощник, срещу решение 1924 от 24.03.2021 г., постановено по адм. дело 5528/2020 г. от Административен съд- София град/АССГ/ с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Р. Узунов , чрез адв. Иванова в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 Административно процесуалния кодекс/АПК /приема за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед ЧР-03-118/19.11.2019г., на осн. чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, с която Р. Узунов е временно отстранен от заеманата от него длъжност началник на сектор II-ра категория в затворническо общежитие [населено място]-II-ра категория към Затвора в [населено място] и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен, и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 610 лв., представляваща понесените от него разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че срещу държавния служител, със Заповед ЧР-03-117/19.11.2019г., издадена от Министъра на правосъдието, е образувано дисциплинарно производство по реда на чл.207,ал.1,т.1 и ал.2 ЗМВР, във вр. чл.19ал.2 ЗИНЗС, за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, за което, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата - се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР. Въз основа на това административният орган е приел, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина и е издал оспорвания административен акт. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен, по смисъла на чл.10 ,ал.2,т.5 ЗИНЗС орган и в законоустановената писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Административният орган не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в оспорената заповед липсват изложени мотиви относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка - служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. Така постановеното съдебно решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Неправилно решаващият съд е приел, че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за временното отстраняване на лицето от длъжност . Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Действително, мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика обаче , мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай първоинстанционния съд не е съобразил , че оспорената пред него заповед е издадена по предложение на Началника на затвора- [населено място]/рег. 6147/ 13.11.2019г./ до министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу Узунов и временното му отстраняване от длъжност. В предложението изрично се сочи, че по повод извършените от Узунов действие и бездействия при изпълнение на служебните задължения/подробно описани в предложението и последвалата го заповед за образуване на дисциплинарно производство/ и при съобразяване на длъжността която Узунов заема свързана с вземане на решения, ръководство и контрол на цялостната дейност по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, осъществявана в затворническото общежитие- обосновава предположението за възможност на Узунов да въздейства върху лица- служители и лишени от свобода, имащи отношение към случаите за които е образувано дисциплинарното производство. Видно от сочената по-горе заповед за образуване на дисциплинарно производство/ Заповед ЧР-03-117/19.11.2019г., издадена от Министъра на правосъдието/ същото е образувано въз основа на предварителни данни , отразени в предложението на началника на Затвора от 13.11.2019 година. В оспорената пред съда заповед за временно отстраняване от длъжност министъра на правосъдието пряко се е позовал, като основание за издаване, на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Ето защо следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната заповед, правилно дисциплинарно наказващия орган е приел, че е налице възможност Узунов да манипулира доказателства, в това число и да окаже влияние върху подчинените му служители и лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода съответно са налице и двете предпоставки, изискуеми в кумулация, на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и правилно държавният служител временно е отстранен от длъжност. Противоположните изводи на съда са необосновани и са довели и до неправилно приложение на материалния закон, съответно и до неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебното решение, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Узунов против оспорената заповед на министъра на правосъдието, тъй като същата не страда от пороци по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора и направеното искане ответника следва да заплати на касатора сумата 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,