Решение № 12121 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2017 г.

Решение № 12121 от 4.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Толев, в качеството му на процесуален представител на Д. Лозев, срещу решение № 90 от 23.03.2017 г. по адм. дело № 171 по описа за 2016 г. на административен съд - Хасково. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 272 р-420 от 1.03.2016 г. на зам. -директора на ОД на МВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам. -директорът на ОД на МВР - Хасково не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Хасково е била заповед № 272 р-420 от 1.03.2016 г. на зам. -директора на ОД на МВР - Хасково. С нея, на основание чл. 201, ал. 1, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Д. Лозев е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от 1 година и 7 месеца. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, в установената форма, като съдържа всички съдържащи се в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл има възражения в първоинстанционната жалба. Въз основа на събраните по делото доказателства, които обстойно е обсъдил, съдът е направил извод за материалната законосъобразност на оспорената заповед. При това административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и на ал. 4 от ЗМВР. Според него е реализиран състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и конкретно се явяват нарушени изискванията на чл. 54, т. 1 и т. 3 от Инструкция 8121-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрола на пътното движение. Настоящият съдебен състав намира, че решението е неправилно постановено, понеже съдът не преценил възражението за нищожност на оспорената заповед направено от жалбоподателя, за което е задължен и служебно да осъществи, съобразно относими към този спор доказателства. От съдържанието на административния акт се установява, че адресатът на акта, наказаното лице Д. Лозев, заема длъжността мл. автоконтрольор І ст. в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР - Хасково. Той е издаден от зам. -директора на ОД на МВР - Хасково. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказанията се налагат със заповед, издадена от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. В случая структурата е областна дирекция на МВР - Хасково, а административнонаказващият орган е ръководителят й, т. е. директорът на дирекцията. Както беше посочено заповедта е издадена от зам. -директора на дирекцията. От доказателствата по делото не може да се установи по силата на кой акт заповедта е издадена от друго лице, което не е титуляр на правомощията по чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В съпроводителното писмо на ответната страна е посочено, че се изпраща административната преписка. В разпореждането на съда за насрочване на дата за производството не са давани указания относно доказателствата, които следва да се представят. При приемането на преписката в първото съдебно заседание, когато подробно са описвани в съдебния протокол доказателствата, които се събират няма отбелязване за такъв изричен акт. Такъв не е събран и в последващите заседания на 13.10.2016 г. и на 09.02.2017 г., както и при повторното събиране на доказателствата. Единствено в разпореждането на съда от 24.01.2017 г. са конституирани правилно страните в производството, като е извършена корекция, и са дадени указания за повтаряне на извършените процесуални действия поради това. В него указания за представяне на такъв изричен акт не са давани. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което се съберат доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Очевидно е налице фигурата на заместване, като то се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По изложените съображения останалите доводи в касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение