Решение № 6127 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2016 г.

Решение № 6127 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Денис ЕР" ЕООД - гр. С. срещу решение № 6354/24.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1094/2013 г., поправено с решение № 1747/14.03.2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с които е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу нищожността на ревизионен акт /РА/ № 2001103194/10.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С., в частта му, в която не е отменен с решение № 1484/29.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С., като жалбата е оставена без разглеждане като недопустима в частта, в която се иска отмяна на същия като незаконосъобразен за установени задължения по чл. 42 от ЗДДФЛ за периодите 2008 г., 2009 г., 2010 г., и вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС за периода 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., заедно с определените лихви. Релевират се оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради неустановяване на действителната дата на депозираната жалба. Твърди се от касатора също така, че заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган по процесния ревизионен акт са издадени от некомпетентен орган. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Касаторът моли да бъде възстановен срока за обжалване на посочения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юриск. Минкова в съдебно заседание на 02.02.0217 г. пред първата касационна инстанция я е оспорила относно отхвърлянето й по отношение искането за обявяване на ревизионния акт за нищожен, както и е поискала присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 156 ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е анализирал пощенските клейма, поставени върху плика, с който е подадена жалбата по пощата. Съдът е кредитирал пощенското клеймо, поставено върху марките на плика, от което се вижда датата 23.09.2012 г., като се е позовал на чл. 69, ал. 1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, съгласно който тези марки удостоверяват заплащането на пощенската услуга. Съдът е цитирал и чл. 70, ал. 1 от същия закон, според който пощенската марка се използва като знак и като доказателство за платена цена за пощенски услуги, извършвани от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Съдът е установил, че в случая е налице именно такава универсалната пощенска услуга на основание чл. 32 ЗПУ. Въз основа на посочените аргументи съдът е приел за достоверно клеймото, поставено върху марките на пощенския плик, и не е кредитирал другото, намиращо се на плика клеймо с дата 14.09.2011 г. С оглед на това обстоятелство съдът е посочил, че жалбата е подадена извън срока по чл. 156 ДОПК. С оглед на това, че с жалбата се претендира и нищожност на издадения ревизионен акт, съдът на основание чл. 149, ал. 5 АПК е приел същата за допустима по отношение на това искане, но разгледана по същество - за неоснователна. Съдът е установил, че административният акт се определя като нищожен, когато е издаден от некомпетентен орган, каквото обстоятелство в случая не е налице. В мотивите на съдебното решение е посочено, че съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК (редакция към издаването на ревизионния акт) органът, възложил ревизията, определя със заповед органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Съдът е приел, че в процесния случай заповедта за възлагане на ревизия № 1007515/08.09.2010 г. и заповедта за изменението й № 1103194/15.03.2011 г. са издадени от Е. К. Д. - началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП С., като същият е определен сред органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизия на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Предвид тези доводи съдът е постановил, че процесният ревизионен акт не е нищожен. Обжалваното решение е правилно. С решение № 6354/24.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1094/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Д. Е." ЕООД срещу нищожността на РА № 2001103194/10.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта му, в която не е отменен с решение № 1484/29.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" С. С протоколно определение от 02.02.2016 г. по адм. дело № 1653/2015 г. е прекратено производството по касационното производство и делото върнато на Административен съд, С.-град за постановяване на решение по чл. 175 ДОПК, тъй като е установено, че съдът е формирал воля относно недопустимостта на жалбата по оспорване на ревизионния акт по чл. 156, ал. 1 ДОПК, но липсва конкретен прекратителен диспозитив. Това опущение касационната инстанция е приела, че следва да се отстрани по пътя на чл. 175 АПК. Съобразно указанията, дадени в прекратителното определение на първата касационна инстанция първоинстанционният съд е постановил решение за допускане на очевидна фактическа грешка № 1747/14.03.2016 г., като с него е оставена без разглеждане жалбата на дружеството по оспорване законосъобразността на ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 156 ДОПК, като е установил, че решението на директора на дирекция "ОДОП" е връчено на жалбоподателя на 07.09.2011 г., като съдът е приел за достоверно клеймото с дата 23.09.2012 г., поставено върху марките на пощенския плик, и не е кредитирал другото, намиращо се на плика клеймо с дата 14.09.2011 г. Според чл. 69, ал. 1 от Закона за пощенските услуги цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като заплащането се извършва в брой, безкасово чрез пощенски марки или по друг начин в зависимост от определения от пощенския оператор ред за заплащане на съответната услуга. От посочената разпоредба следва извод, че задължението на пощенския оператор да извърши пощенската услуга възниква след заплащане на цената, което в случая е удостоверено с пощенски марки. Следователно съдът правилно е приел, че жалбата е подадена на 23.09.2012 г., т. е. след изтичането на законоустановения срок. Изводите, направени от съда за валидност на акта изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. Ревизионният акт не страда от тежки пороци, които да водят до неговата нищожност. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Неоснователно е оплакването на касатора, че при възлагането на ревизията е следвало да се спазват нормите на чл. 133 и чл. 134, ал. 1 ДОПК и че единствено компетентен да възложи ревизията е териториалният директор. В случая няма основания за приложение на особеното производство за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 133 и сл. ДОПК. Приложими са общите разпоредби за данъчно-осигурителен контрол на Г. петнадесета. Съдът правилно е цитирал приложимата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, съгласно който органът, възложил ревизията, определя със заповед органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Съдът законосъобразно е приел, че в процесния случай заповедта за възлагане на ревизия № 1007515/08.09.2010 г. и заповедта за изменението й № 1103194/15.03.2011 г. са издадени от Е. К. Д. - началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП С., като същият е посочен сред органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизия на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Предвид тези доводи съдът обосновано е постановил, че процесният ревизионен акт не е нищожен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в съдебно заседание на 02.02.2017 г. искане от юриск. Минкова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение