Решение № 5599 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба подадени от Нутракс 2010 ЕООД София, чрез процесуален представител против решение 4585/08.07.2021г.,постановено по адм. дело 3271/2013г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт 2041114299/19.11.2012г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 468/12.03.2013г., на Директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който са му установени задължения за ДДС по ЗДДС поради отказано право на ДК за данъчни периоди октомври, ноември и декември 2010г. и януари 2011г. в общ размер на 9 155 964.26лв. главница и 1 783 699.39лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че неправилно съдът е приел, че в ревизионното производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила като не е представено предложението на териториалния директор на НАП за удължаване срока на ревизията. Липсата на такова предложение води до извод, че не са били налице условията за нейното продължаване, като издаването на РА е в нарушение на чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Това нарушение води до незаконосъобразност на извършените след датата на издаване на ЗВР 1107734/30.06.2011г. процесуални действия. Освен това се сочи, че по делото са налице данни за изземване на компетентността на възложилият ревизията Ц. Навчев и ЗВР 1114299/29.12.2011г. за продължаване на ревизията е подписана от П. Горанчева, за която липсват доказателства да е компетентен орган да издава ЗВР, което води до нищожност на заповедта. На второ място се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед оспорването по време на съдебното производство на договорите и фактурите, по които се твърди, че дружеството е получател. Сочи се, че е поискано откриване на производство по оспорване истинността на фактурите и договорите, както и на основание чл. 183 от ГПК ответната страна да представи в оригинал всички фактури и договори приобщени към РА, като липсва произнасяне на съда и това е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. На трето място се сочи, че АССГ неправилно е приело за неоснователно възражението за нередовност на процесуално действие обективирано в протокол от 24.11.2011г. за приобщаване на фактури с издатели Интер Ойл 2010 ЕООД, Евро Фууд 2009 ЕООД и Нутракс 2010 ЕООД. Фактурите са неотносими към ревизионното производство, тъй като не е видно кои точно от тях са предадени на ревизиращия орган , откъде са иззети тези фактури, а и липсва доказателство да е дадено разрешение от наблюдаващия прокурор за предаване на фактурите от полицията на ревизиращите органи. Протокола не отговаря на изискванията на чл. 50 от ДОПК за приобщаване на доказателства. Не на последно място се сочи, че АССГ неправилно не е разгледал възражението за изтекла погасителна давност по отношение данъчни периоди октомври, ноември и декември 2010г., поради изтичане на абсолютната такава. Претендира се отмяна на решението на АССГ и отмяна на оспорения РА, както и разноските за две съдебни инстанции. В подадена молба от 25.02.2022г., процесуалния представител на касатора навежда твърдение и за изтекла погасителна давност по реда на чл. 171, ал. 2 от ДОПК и по отношение данъчен период януари 2011г. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че решението на АССГ е правилно, като по отношение наведения довод за изтекла погасителна давност сочи, че чл. 172 от ДОПК има отношение към действията по принудителното събиране на вече установени задължения, а спора е именно за това. Счита, че съдът следва да се произнесе по основание и размер на задължението, дори да е изтекъл давностния срок по него. Моли решението на АССГ да се остави в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Навежда доводи за наличие на предпоставките за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията, предвид нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е ревизионен акт 2041114299/19.11.2012г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение 468/12.03.2013г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с която на "Нутракс 2010 ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 9 155 964.26лв. главница и лихви в общ размер на 1 783 699.39лв. за данъчните периоди м. октомври, ноември и декември 2010г. и януари 2011г., произтичащо от непризнато право на приспадане на данъчен кредит. С оспореното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. По отношение компетентността на органа да издаде акта е прието, че въпреки липсата на мотивирано предложение на териториалния директор на ТД на НАП София удължаване срока на ревизията не е налице нищожност на издадения акт. РА е издаден от А. Нинкова и е подписан от нея, като последната е определена по силата на ЗОКО К1114299/18.10.2021г. на началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София. По отношение допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство съдът е приел следното: Прието е, че с протокол от 24.11.2011г., съставен от разследващ полицай, са предадени фактури за покупко-продажби на Интер Ойл 2010 ЕООД и Нутракс 2010 ЕООД и приемо-предавателни протоколи към фактурите. Съдът е посочил, че процесните фактури са били иззети от органите на полицията в хода на досъдебното производство и те са предоставени на органите по приходите по реда на чл. 42, ал. 3 от ДОПК, която норма не съдържа себе си формални изисквания за предаване на доказателства. Според съда видно от съдържанието на протокола се касае за идентичност между предадените документи и съдържащите се по досъдебното производство. С оглед извършването и на насрещни проверки по реда на чл. 45 от ДОПК на преките доставчици на РЛ и съставянето на констативни протоколи за тези действия, обективиращи установяванията при извършените проверки и наличието на искания за извършване на насрещни проверки е достигнато до извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните действия по време на ревизионното производство. При преценката относно материалната законосъобразност на РА съдът е установил следното: РЛ е претендирало право на ДК в общ размер на 9 156 011.81лв. по фактури издадени от Интер Ойл 2010 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД. При установяване липса на представени доказателства за реалност на доставките извършено плащане по фактурите, предходни доставчици, наличие на материална и кадрова обезпеченост, придружаващи фактурите търговски документи договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и др., извършен транспорт и предаване на вещите съдът е приел, че правилно на РЛ е отказано право на ДК по тези фактури. Последните имат за предмет продажба на захар /тези издадени от Интер Ойл 2010 ЕООД/ и по договор /издадени от Евро Фууд 2009 ЕООД/ и са били включени в дневниците за покупки на РЛ. Посочено е, че за да се упражни правото на ДК по спорните фактури следва РЛ да притежава данъчен документ т.е. издадени фактури в оригинал, като това изискване не е спазено по отношение всички включени в дневниците за покупки фактури. Фактурите с предмет по договор не съответстват на формалните изисквания за издаването им чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, като предмета е неясен, бланкетно формулиран и не съдържа данни за конкретната доставка. След посочване на практиката на СЕС по дела С-131/13, С-163/13 и С-164/13 АССГ е приел, че процесните издадени фактури от Интер Ойл 2010 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД не обективират възникнало данъчно събитие по облагаеми доставки. По отношение издадените от РЛ фактури към Дани 73 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД, съдът е приел, че те са издадени без основание, поради липса на възникнало данъчно събитие и данъкът не е изискуем. Фактурите към Дани 73 ЕООД са с предмет по договор, като по този начин не се установява предмета на доставката, предвид липсата на придружаващи фактурите търговски документи, в частност договори. По отношение фактури издадени на Евро Фууд 2009 ЕООД, предмета е захар, но поради липса на доказване на получаване на захар от предходния доставчик Интер Ойл 2010 ЕООД е прието, че РЛ не е доказало възможността да достави посочената във фактурите стока на своя контрагент. Предвид на факта, че фактурите са фиктивни и нередовни АССГ е приел, че те не отразяват верни обстоятелства действителното изпълнение на документираната с фактурата доставка. По възражението за изтекла погасителна давност е посочено, че давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задълженията за данъчни периоди октомври и ноември 2010г., при липса на изключващи основания би изтекъл на 31.12.2020г. Според АССГ след изменението на чл. 171, ал. 2 от ДОПК /ДВ бр. 94/2015г./, предвидената 10-годишна давност не е абсолютна, тъй като са предвидени законодателно конкретни основания, при настъпването на които давността не се счита за изтекла. Едно от тях е при образуване на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Управителя на дружеството е привлечен като обвиняем за избягване заплащане на данъчни задължения в особено големи размери чрез подаване на СД по ЗДДС за периода ноември 2010г. февруари 2011г. т.е. според АССГ предвид на горното в рамките на производство образувано за принудително събиране на задълженията по РА може да се извърши преценка за наличие на основание, изключващо давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Публичния изпълнител е длъжен служебно да отпише задължението, ако приеме, че е изтекла давността. В производството по оспорване на РА пред съда е предвидена хипотеза на изтичане на давността в рамките на ревизионното производство при уважено възражение за изтекла давност чл. 160, ал. 4 от ДОПК, като според АССГ тази хипотеза не е налице. Прието е, че няма основания за разглеждане и произнасяне по същество по възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Решението е правилно. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт свързани с това, че съдът не е възприел изложените основания от касатора досежно допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорения РА, а именно такива свързани с липсата на представено предложение от териториалния директор на НАП за удължаване срока на ревизията; нередовност на процесуални действия отнасящи се до приобщаване на фактури от Интер Ойл 2010 ЕООД, Евро Фууд 2009 ЕООД и Нутракс 2010 ЕООД тъй като протокола за приобщаване на доказателства не отговаря на изискванията на чл. 50 от ДОПК; неоткриване от съда на производство по оспорване истиността на приобщените по делото фактури и договори, като неподписани от представляващия дружеството-касатор. Изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както в административното производство, така и в съдебната фаза, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Безспорно се установява, че ревизионното производство е започнала с издаване на Заповед за възлагане на ревизия 1102068/16.02.2011г. действащата към него момент редакция на чл. 114, ал. 1 от ДОПК /ДВ бр. 14/15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ сочи, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца изапочва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. В ал. 2 от с.з. се дава възможност на органа възложил ревизията да удължи срокът и за провеждане до един месец. Изпълнителния директор на НАП има правната възможност също да удължи срока на ревизията до не по-вече от 3 години, при мотивирано предложение на териториалния директор. Видно е от доказателствата по делото, че първоначалната ЗВР е била изменена със ЗВР 1103095/11.03.2011г., ЗВР 1106036/25.05.2011г., ЗВР 1107734/30.06.2011г., и ЗВР 1114299/29.12.2011г., като крайния срок за извършване на процесната ревизия е определен до 01.10.2012г. т.е. извън срока предвиден в чл. 114, ал. 1 от ДОПК, но в срока по ал. 4 от с.з. Представена е и Заповед ЦУ-546/19.12.2011г. на Изпълнителния директор на НАП за удължаване срока на ревизията. Спорът е дали липсата на представено по делото мотивирано предложение на териториалния директор на НАП София до Изпълнителния директор на НАП е нарушение от такъв вид водещо до незаконосъобразност на издадения РА. Както нееднократно е изразявал становище ВАС неспазването на срока фиксиран в разпоредбите на чл. 114 от ДОПК не води нито до нищожност на РА, нито до неговата незаконосъобразност, а като резултат до невземане предвид процесуалните действия на ревизиращите органи, извършени след сроковете за извършване на ревизията. В конкретния случай обаче заповедите с които ревизията е била удължавана са издадени от компетентен орган, като е налице и заповед за Изпълнителния директор на НАП на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК. Липсата на представено мотивирано предложение на териториалния директор не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение при извършване на ревизионното производство и в частност до незаконосъобразност на извършените от приходните органи действия след датата на издаване на ЗВР 1107734/30.06.2011г. тъй като заповедите за продължаване срока на ревизията, вкл. и тази на Изпълнителния директор на НАП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им. Дори и да се приеме, че поради липса на представено мотивирано предложение не е следвало да се удължава срока за провеждане на ревизията, процесуалните действия след датата на издаване на ЗВР 1107734/30.06.2011г. да не трябва да се ценят, то събраните доказателства следва да се приемат като такива представени при съдебното обжалване на акта, тъй като съдът като инстанция по същество на спора провежда второ по своята същност ревизионно производство. Неоснователен е и довода за нередовност на процесуалното действие по приобщаване на доказателства от страна на ревизиращите органи, извършено с протокол от 24.11.2011г. С процесния протокол разследващ полицай в ОД на МВР Пловдив на основание чл. 111, ал. 2 от НПК е предал на главен инспектор по приходите при ТД на НАП София заверени копия от данъчни фактури на Нутракс 2010 ЕООД. В ДОПК не съществува забрана за приобщаване на доказателства, събрани в хода на друго производство, осъществено по реда на същия кодекс и по отношение на същото данъчнозадължено лице. Извършеното процесуално действие по приобщаване на доказателствата е допустимо и е извършено с нарочен протокол - 1225827/12.07.2012г. Протоколът по чл. 42, ал. 3 от ДОПК е официален документ, съставен по установения ред и форма от орган по приходите в изпълнение на възложените му правомощия и е доказателство за извършените от и пред него действия и за установените факти и обстоятелства. Тези доказателства са относими към предмета на спора и правилно първоинстанционния съд с оглед нормата на чл. 42, ал. 3 от ДОПК ги е ценил като такива. Следва да се има предвид, че съдът не е обосновал своите изводи изцяло и само на тези приобщени доказателства а и на останалите събрани в двете производства. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на административнопроцесуалните правила в ревизионното производство, тъй като РА издаден по общия ред, не се ползва с презумпция за достоверност, допуснатото нарушение ако води до засягане убедителността на изложените в РА факти, следва да се преценят не изолирано, а в съвкупност с останалите събрани доказателства. В тази връзка предвид изложеното по-горе, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните и съдопроизводствените правила при приобщаване на доказателства с протокол от 24.11.2011г., както правилно е преценил и АССГ. Неоснователен е и довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с неоткриване на производство по оспорване на приложените по делото фактури и договори. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че независимо дали управителят на дружеството е подписал процесните фактури или не, значение има факта на включването им в дневниците и в справките по ЗДДС с които действия се претендира и право на ползване на ДК по тях. От страна на дружеството не са оспорени дневниците и справките декларации, поради което е ирелевантно дали фактурите са подписани от управителя или не, а и константната практика на ВАС приема, че наличието на подпис за издател респек. получател на първичен счетоводен документ не е реквизит чиято липса да води до оборване констатациите в РА. От значение са само фактите и обстоятелствата свързани с действителното осъществяване на доставките по спорните фактури. От друга страна при твърдение от представляващия дружеството, че той не е подписвал фактури, дори и като издател, то това влиза в противоречие с факта на претендиране на право на ДК по издадени от него първични счетоводни документи към получателя Дани 73 ЕООД. Както се посочи по-горе липсата на подпис за получател респек. за издател само по себе си не е обстоятелство, изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 от ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката. Реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. За целите на данъчното облагане, при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък.В тази връзка неоткриване на производство по оспорване истиността на процесните фактури не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е извършил преценка на всички събрани в хода на ревизията и съдебното оспорване доказателства и ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. По наведения довод за изтекла погасителна давност по отношение определените с оспорения РА задължения по ЗДДС за довнасяне, ведно със съответните лихви за забава: Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005г., в сила от 01.01.2006г., при действието на който е започвал да тече давностния срок на установените с обжалвания РА публични вземания по ЗДДС, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В случая давностния срок е започнал да тече при действието на чл.171, ал.2 ДОПК в старата редакция, но преди изтичането му, законът е променен, като чл.171, ал.2 от ДОПК в редакцията ДВ, бр. 105/2020г., в сила от 01.01.2021г., предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. С новата редакция, законодателят е допълнил разпоредбата, като е предвидил, че абсолютната давност няма да се прилага в случаите посочени в т. 1 до т. 5 от нормата, като в конкретния случай това е при образуване на наказателно производство от изхода на което зависи установяването или събирането на публично задължение. Разпоредбата на чл.171, ал.2 ДОПК е материалноправна и няма предвидено обратно действие. Това обаче не означава, че новата редакция на чл.171, ал.2 от ДОПК (ДВ, бр. 105/2020г., в сила от 01.01.2021г.) e неприложима за давностни срокове, които са започнали да текат при действието на старата редакция и не са изтекли до приемането на новия закон. След приемането на новия закон, който има действие занапред, считано 01.01.2021г., за да се приложи абсолютната давност, следва да е изпълнено новото изискване да не е образувано наказателно производство. В случая е безспорно установено по делото, че управителят на дружеството М. Миланов е привлечен като обвиняем още през 2011г. за това, че в периода ноември 2010г. до февруари 2011г. при условие на продължавано престъпление, в качеството си на управител на дружеството-касатор е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и е приспаднал неследващ му се данъчен кредит. Производството по образуваното съдебно дело е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК с протоколно определение от 02.09.2013г. и е възобновено на 29.01.2021г. Следователно при действие на чл.171, ал. 2 от ДОПК в новата му редакция е налице спиране поради образуване на наказателно производство, чийто изход ще има значение за установяването или събирането на публични задължения, поради което и тези задължения не се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят. В тази връзка изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за изтекла погасителна давност са правилни. Оспореното решение е правилно, като съобразено с материалноправните норми. Въпреки липсата на наведени касационни доводи в тази си част, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе по спазване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. С РА на дружеството-касатор са определени допълнителни задължения по ЗДДС, предвид следното: В дневниците за продажби и в СД за ДДС на дружеството Интер Ойл 2010 ЕООД за данъчни периоди октомври, ноември и декември 2010г. и януари 2011г. са включени издадени на Нутракс-2010 ЕООД фактури с предмет захар/продажба на захар и по договор. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства по фактурите и се поддържат твърдения, че са нищожни. При извършена насрещна проверка на Евро Фууд 2009 ЕООД е констатирано, че последната подадена СД по ЗДДС е за данъчен период август 2010г. и липсват за такива подадени за данъчни периоди септември, октомври, ноември, декември 2010г. и януари 2011г. няма данни за издавани на дружеството-касатор фактури с предмет услуга по договор. Липсват и доказателства за реалното извършване на фактурираните услуги. Установено е, че Нутракс 2010 ЕООД за ревизирания период е издало на Дани 73 ЕООД и на Евро Фууд 2009 ЕООД фактури с предмет услуга по договор и захар. Констатирано е, че освен данъчните фактури липсват съпътстващи документи. Не може да се установи предмета на доставките, като не е ясно дали се касае за доставка на стоки или извършване на услуги. По отношение на втория получател липсват доказателства за реалното предаване на стоката, макар фактурите да отговарят формално на изискванията на издаването им. От страна на ревизираното дружество не са представени доказателства за реалното предаване на фактурираните стоки респек. услуги, като само се твърди нищожността им поради неиздаването им от представляващия дружеството. Изложените в съдебния акт мотиви на АССГ изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. На първо място всички включени фактури в дневниците за покупки от Нутракс 2010 ЕООД от доставчиците Интер Ойл 2010 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД не съответстват на действително извършените доставки поради липсата на съпътстващи ги документи, доказващи реалното предаване на стоките, а по отношение на втория доставчик поради непотвърждаване издаването на фактури от него към касатора. На второ място по отношение фактурите издадени от Нутракс 2010 ЕООД към получателите Дани 73 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД липсват доказателства за реалното извършване на фактурираните стоки респек. услуги, както и, че фактурите издадени към първия получател не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Правилно АССГ за да намери оспорения РА за законосъобразен се е позовал и на практиката на Съда на ЕС и е приел, че една част от фактурите са фиктивни т.е. налице са привидни сделки, а други са нередовни т.е. не отговарят на формалните изисквания за съдържание, което води и до нереалност на фактурираните с тях доставка на стоки респек. извършване на услуги. Правилно съда е посочил, че упражняването на право на ДК само въз основа на документи, за които не е доказано, че са съставени в резултат на действително развили се търговски взаимоотношения, следва да се определи като позоваване на право на приспадане с измамна цел или с цел злоупотреба. Касационната инстанция изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд, че дружеството-касатор не е установило действителното получаване на стоките и/или услугите във връзка с осчетоводените фактури от доставчиците си респек., че е предоставило стоки и/или услуги по издадените от него фактури. Предвид на това правилно в оспорения РА не е признато право на приспадане на ДК по фактури издадени от Интер Ойл 2010 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и правилно е прието, че без основание са издадени фактури към Дани 73 ЕООД и Евро Фууд 2009 ЕООД и данъка е изискуем от издателя чл. 85 от ЗДДС. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,