Решение № 145 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 499/2011 г.

Решение № 145 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 499/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на М. Н. С. от [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. от САК за отмяна на основание чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд № 115/02.03.2011 г. постановено по гр. д. № 1034/2010 г. по реда на чл. 435 и сл. ГПК. С това решение е оставена без уважение жалбата на молителя-длъжник в изпълнителното производство срещу действията на ЧСИ, рег. № 833 В. М. по изп. дело № 20108330400329 във връзка с извършена публична продан и постановление от 17.11.2010 г. за възлагане на недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1781.1.21 находящ се в [населено място], [улица] на купувача [фирма] [населено място]. В молбата за отмяна са сочи, че процесният имот-собственост на молителя е ипотекиран в полза на банката-взискател като обезпечение за два кредита получени от търговските дружества [фирма] и [фирма] [населено място], на които М. С. е управител. Навежда доводи, че с определение № 684/02.11.2010 г. по в. ч. д. № 349/2010 г. Русенският окръжен съд е спрял принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение издадена с разпореждане по ч. гр. д. № 1315/2010 г. на РС-Русе по отношение сумите по договора за банков кредит от 11.07.2007 г., но въпреки това ЧСИ е извършил публична продан на имота обезпечаващ вземането на "Р. България". Позовава се на определение № 81/21.01.2011 г. по ч. т. д. № 1044/2010 г. на ВКС-ТК, с което е отхвърлена частната жалба на банката срещу определението на Р. за спиране на изпълнението и същото е влязло в сила. Поддържа също, че са нарушени правата му на защита в изпълнителното дело, което представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] поддържа становище, че същата е недопустима, а разгледана по същество-неоснователна. [фирма] [населено място] също изразява становище за недопустимост и неоснователност на подадената молба за отмяна на посочените основания. Останалите ответници по молбата за отмяна [фирма] [населено място], С. Н. С. и Н. С. С. -двамата от [населено място] не ангажират становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Видно от данните по делото, молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник в изпълнителното производство. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение по чл. 436 ГПК на окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на ЧСИ извършени по изп. д. № 329/2010 г. във връзка с насрочена и извършена публична продан на недвижим имот-собственост на длъжника, поради което същият има правен интерес да атакува постановеното решение по реда на отмяната. На отмяна подлежат действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по чл. 435 ГПК, както и решенията на съда по тези жалби, тъй като тези действия и решения влизат в сила по разрешения с тях спор и не могат да се отменят по друг ред. В този смисъл са указанията, дадени в решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС. С оглед на изложеното подадената молба за отмяна е допустима. По основателността на молбата за отмяна: Не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не сочи нови обстоятелства нито представя нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Определение № 684/02.11.2010 г. по в. ч. т. д. № 349/2010 г. на ОС-Русе на което се позовава, не е ново, тъй като е представено по гр. д. № 1034/2010 г. на Русенския окръжен съд и е било предмет на обсъждане в постановеното решение по чл. 435 ГПК. Освен това цитираното доказателство е неотносимо, тъй като с това определение е спряно принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. д. № 1315/2010 г. на Р. за просрочена главница от 25000 лева и др. вземания по банков кредит от 11.07.2007 г. и то само по отношение на длъжника [фирма] [населено място]. Предмет на изпълнителното производство по изп. д. № 329/2010 г. на М. В. М. е изпълнителен лист издаден по друго заповедно производство ч. гр. д. № 1314/2010 г. на Р. и касае друго вземане на банката-кредитор по договор за кредит от 25.06.2006 г. относно просрочена главница от 50 177.07 лева ведно със съответните редовна и наказателна лихви, по отношение на което няма представени данни за спиране на принудителното изпълнение. В рамките на настоящото производство ВКС може да се произнася само по заявените от заинтересованата страна основания за отмяна, но не и да преценява правилността на влязлото в сила съдебно решение. С оглед данните по делото, неоснователно се явява и оплакването за нарушено право на защита по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. първо ГПК, тъй като молителят е бил надлежно представляван и е взел лично участие в производството пред Русенския окръжен съд. Аналогично е положението и по отношение възможността му за защита по изпълнителното дело и предприетите действия във връзка с извършената публична продан на ипотекирания имот. Изпратени са покани за доброволно изпълнение до солидарните длъжници, като поканата до молбоподателя в качеството му на физическо лице е връчена лично на 25.03.2010 г. За насрочения опис на ипотекирания имот му е била връчена призовка за принудително изпълнение на 10.05.2010 г., молителят е присъствувал на описа и е подписал без възражения протокола от 20.05.2010 г. Оценката на недвижимия имот е извършена от вещо лице и му е била известна, а обявлението за насрочената публична продан е получена от М. С. на 28.06.2010 г., като при провеждане на търга за купувач е обявен предложилия най-висока цена [фирма], на когото е възложен процесния недвижим имот При тези фактически данни настоящият съдебен състав счита, че извършените от ЧСИ действия по изпълнително дело № 329/2010 г. във връзка с извършената публична продан са в съответствие с нормите на чл. 428, чл. 449, чл. 487, чл. 492 ГПК, длъжниците са били надлежно уведомявани, поради което не са нарушени правата им на защита и участие включително и тези на молителя в изпълнителното производство. До същия краен извод е достигнал в решението си и Русенският окръжен съд. С оглед на всичко изложено дотук, молбата за отмяна на заявените основания- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд