Решение № 7738 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2017 г.

Решение № 7738 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Б. срещу решение № 1301 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 1180/2017 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Б. срещу заповед № ДК-10-ЮИР-21 от 04.05.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район /ЮИР/, с която по реда на чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 7 от ЗУТ е отхвърлен протеста срещу Разрешение за строеж № 171/05.08.2016 г. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на РДНСК – ЮИР-Б., чрез юрк. Аврамов изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция-юрк. възнаграждение. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - Б., чрез адв. Богдев, оспорва основателността на касационния протест. Ответниците Община Б. и главен архитект на Община Б. –началник отдел "Устройствено планиране" при Община Б., в писмено възражение по касационния протест, излагат доводи за неговата неоснователност и молят за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на протеста и предлага да се остави решението в сила, като обосновано, правилно и съобразено с изяснената фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество – неоснователен, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура –Б. против заповед № ДК-10-ЮИР-21/04.05.2017 г. на началника на РДНСК –ЮИР-Б., с която е отхвърлен като неоснователен протест изх. № 6241/17 от 10.03.2017 г. на прокурор Червеняков – прокурор в Окръжна прокуратура- Б. срещу Разрешение за строеж /РС/ № 171/05.08.2016 г., издадено от началник отдел "Устройствено планиране" при Община Б. за "реконструкция на улични ВиК мрежи, преминаващи през УПИ І-607 и ІІ-608 в кв. 40 А по плана на ж. к. "Лазур", гр. Б. по улици между о. т. 207, о. т. 208 а, о. т. 209 а и о. т. 209 б и през УПИ VІІ-528, кв. 40, ж. к. "Лазур", гр. Б.". Прието е, че процесното РС не страда от съществен порок, водещ до невъзможност за възникване на разпоредените последици, което да сочи на неговата нищожност. Доводите за нарушение на материалните разпоредби на ЗУТ са възприети като такива за законосъобразност, унищожаемост на акта, т. е. неотносими към претендираната нищожност, но въпреки това са разгледани обстойно и е установено, че са неоснователни - РС е издадено от надлежно оправомощеният орган по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУТ, при спазена процедура и в съответствие с действащият ПУП. Възраженията за нарушение на чл. 10, ал. 1 и 2 АПК обосновано са оставени без уважение, предвид изрично разписаните правомощия в ЗУТ и неустановеност на твърденията за безпристрастност. Отчетен е и стабилитета на РС, предвид извършената служебна проверка по реда на чл. 156 ЗУТ, обективирана в протокол от 11.08.2016 г., както и наличието на действащ ПУП, одобрен със заповед № 1796/21.07.2015 г. Възражението за произнасяне от РДНСК –ЮИР-Б. извън преклузивният срок по чл. 216, ал. 7 ЗУТ също е прието за неоснователно. Решението е правилно, подробно мотивирано и постановено в съответствие с изискванията на закона, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен е решаващият извод на съда, че сочените нарушения на закона /ЗУТ/ не съставляват основание за нищожност на оспорения административен акт /РС/, а биха могли да са основания само за неговата незаконосъобразност, която обаче е извън съдебния контрол, тъй като РС е влязъл в сила акт, по отношение на който е формиран стабилитет след проверката по реда на чл. 156 ЗУТ. Установено е по безспорен начин, че твърдяните в протеста нарушения на материалния закон не са налице - РС е издадено от компетентния орган, оправомощен със заповед № 1713/29.06.2016 г. и е съобразено с предвижданията на действащия ПУП –изменение от 21.07.2015 г, влязло в сила. Ирелевантни в случая се явяват доводите за протестиране на предходни актове по устройство на територията, тъй като изискването за съобразяване на РС в предвижданията на ПУП е относимо към законосъобразността на РС. О. това е безспорно по делото, че действащият ПУП – изм. от 2015 г. е влязъл в сила. За да е налице нищожност на оспорения административен акт следва същият да е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Не е установено, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповедта да се основава на друг предопределящ издаването й нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Наведените пред първата и пред касационната инстанция доводи не могат да обосноват нищожност, а касаят евентуална незаконосъобразност на акта, както и възраженията за извършвано строителство, на което се противопоставя голям кръг от живущи в квартала. Дори разгледани в тяхната съвкупност, сочените нарушения, в случай че бяха основателни, не могат да доведат до "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В тази връзка е правилен и извода на административния съд за преклудирана възможност за обследване законосъобразността на заповедта, с оглед на доводите за неспазване нормата на чл. 35 АПК. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК от адм. орган и по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК от административният съд, тъй като висящите съдебни производства, образувани по протест срещу предходни актове по устройство на територията не са обуславящи и относими към валидността на РС –определение № 2803/06.03.2018 г. и определение № 11218/27.09.2017 г. на Върховен административен съд. Неоснователно е и възражението за нищожност на заповед № ДК-10-ЮИР-21/04.05.2017 г. на началника на РДНСК –ЮИР-Б., тъй като 15-дневният срок по ал. 7, чл. 216 ЗУТ е с инструктивен, а не с преклузивен характер – ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т. д. № 4/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегии на Върховния административен съд. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция за разноски от ответника началник на РДНСК – ЮИР-Б. и изхода на делото, се дължат разноски в размер на 100 лв, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение