Решение № 277 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 594/2008 г.

Решение № 277 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 594/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Е. Т. против въззивно решение № 320 от 15.11.2007 г.по в. гр. д. № 918 по описа за 2006 г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 5.07.2006 г.по гр. д. № 25/2006 г.на Софийски районен съд. Претендира направените по делото разноски. Посоченото касационно основание е чл. 218б ал. 1 б. "в"от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество, като отхвърли предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата си. Като твърди, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК, иска да бъде отхвърлен предявения иск, да бъде определен друг режим на лични отношения и издръжка в размер на 50 лв. За ответната страна се явява процесуалния й представител, който оспорва жалбата и желае да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията: С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС, с което е уважен предявен иск по чл. 106, ал. 5 от СК и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Е, роден на 28.01.1995 г. на майката Р. С. Т., като на бащата М. Е. Т. е определен режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00ч.в събота до 18.00ч.в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск и по пет дни през зимната и пролетната ваканция, прекратена е определената с решение по гр. д. № 1867/2005 г.на Шуменския районен съд издръжка и е осъден М. Е. Т. да заплаща на Р. С. Т. в качеството на майка и законна представителка на малолетното/към момента на постановяване на решението/дете Е. М. Т. месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на основания, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. За да постанови решението си-въззивният съд е преценил, че в интерес на детето е да бъде при майка си, която освен, че има добри родителски качества, може да ползва и помощта на родителите си за отглеждането на детето. Счел е, че преместването при бащата може да има неблагоприятен ефект върху личностното му развитие. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на извода за настъпило изменение на обстоятелствата, пред вид факта, че от 21.05.2007 г.-ищцата по исковата молба е напуснала страната и не живее с роденото от брака й с ответника-дете. Последното живее с баба си и с дядо си /които са родители на ищцата/, което при наличие на родител, притежаващ необходимите качества и условия да го отглежда -не е в интерес на детето. Настоящият с. състав намира възраженията на касатора за основателни. Съображенията: Единствената предпоставка, установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права- е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането й. Съгласно разясненията, дадени с постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС под"изменение на обстоятелствата" се имат пред вид - както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. В конкретния случай- въззивният съд неправилно е счел, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК. Безспорно е, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен на основание чл. 101 от СК с решение от 4.07.2005 г.по бр.д. № 1867/2005 г.на Шуменски районен съд. С него е одобрено представено споразумение, отразяващо постигнато между страните съгласие родителските права по отношение на роденото от брака дете- Е. М. Т. ЕГН ********** - да бъдат предоставени на бащата. Установено е, че това съгласие е постигнато пред вид предстояща шестмесечна специализация в САЩ на майката. Безспорно е / с оглед твърденията в касационната жалба и изявлението на пълномощника на ищцата по исковата молба пред настоящата инстанция/, а и се установява от приложеното Удостоверение от СД"Полиция" сектор "Български документи за самоличност", че на 21.05.2007 г.-майката е напуснала страната и от тогава /включително и понастоящем/ същата пребивава в САЩ. Следователно- основанието, поради което упражняването на родителски права е предоставено на бащата, не е променено. Майката-и към този момент не е в страната, като отсъствието й е трайно / продължава повече от година и половина- считано от 21.05.2007 г./. По делото няма данни - дали тя има намерение да се завърне. По делото не са налице доказателства, установяващи наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание. Статутът, средата, начинът на живот и поведението на родителя, на който е предоставено упражняването на родителски права- М. Е. Т. -не е променено в сравнение с датата, към която му е предоставено упражняването на родителските права. Видно от приетият като доказателство пред въззивната инстанция-социален доклад- бащата и понастоящем е доцент в катедра "Трудово и осигурително право"в СУ"Кл. Охридски"и хоноруван преподавател в Великотърновския университет"Св.св. Кирил и Методи", живее без съжителстващи лица в предоставеното му за ползване след развода семейно жилище, в което има пригодена самостоятелна стая за детето, задоволяваща всички негови нужди, като жилището "се поддържа в добри битови и хигиенни условия". Постоянен е в ясно изразеното си желание и готовност да полага лични усилия за отглеждането и възпитанието на детето. Същият е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0* от 10.02.2005 г.и е с определена 86% трайна намалена работоспособност след прекаран "мозъчен инфаркт". Това заболяване е от 2000 г. и не съставлява ново обстоятелство по смисъла на закона, като е безспорно, че то здравословното му състояние не го е възпрепятствало да полага грижи за детето през периода от лятото на 2005 г.до следващото лято на 2006 г., когато то е живеело при него. По делото не се налични никакви доказателства, потвърждаващи изложените в исковата молба твърдения за избухливост по отношение на детето от страна на ответника, вследствие на употреба на алкохоли за осъществяван психически тормоз. Настоящият с. състав не намира, че безспорно установеното обстоятелство, че след постановяването на първоинстанционното решение /през лятото на 2006 г./-детето живее и учи в гр. Ш. при баба си, дядо си и прабаба си, които са пенсионери - може да се приеме като ново разрешение, което би подобрило положението на детето. Настоящето производство е за промяна на мерките за упражнение на родителски права. Родителски права не могат да се упражняват чрез трети лица-каквито в случая са бабата и дядото. Съгласно чл. 106, ал. 4 от СК - на тях може да се предоставят права- в отделно производство - и то само по изключение, ако е налице невъзможност на единия родител да упражнява родителските права и когато поведението на другия изключва предоставянето на упражняването на родителските права и ако това е в интерес на детето. Следователно за настоящият предявен иск с правно основание чл. 106, ал. 5 от СК са ирелевантни обстоятелствата, установени с приетият като доказателство пред въззивната инстанция-социален доклад, а именно, че родителите на ищцата са осигурили много добри хигиенно-битови условия на детето и че задоволяват потребностите му от храна, облекло, образование и здравеопазване. Обстоятелството, че детето е изразило желание да живее при баба си и дядо си и е отказало да се върне при бащата е от значение, но само по себе си - то не може да обоснове извод за промяна на мерките за упражнението на родителски права. Основанието за допускането на промяна е свързано с интереса на детето. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ.създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. При положение, че и двамата родители притежават добри родителски и възпитателски качества, като единственият който е отговорен и мотивиран да ги упражнява е бащата /тъй като майката по собствено желание е решила -и то след предявяване на настоящия иск-да напусне страната, поради което реално не е в състояние да полага грижи по отношение на детето/ и като взе пред вид, че бащата е този, на който и към настоящия момент родителските права са предоставени- настоящият с. състав намира предявеният иск по чл. 106, ал. 5 от СК за неоснователен. Същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото- се запазват мерките по упражняването на родителските права, установеният режим на лични отношения и определената издръжка, уредени с влязлото в сила решение от 4.07.2005 г. по бр.д. № 1867/2005 г.на Шуменски районен съд. Пред вид направеното искане, на основание чл. 64, ал. 1от ГПК (отм.)-в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски, които са в размер на 30 лв.-за платена държавна такса/видно от приложеното пълномощно-хонорар на адвокат не е заплащан. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.