Решение № 5867 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 13/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община чрез процесуалния си представител юриск. Ж. Дакова Пападопулу срещу решение 1475/08.03.2022 г., постановено по адм. дело 4691/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен по жалба на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. А. Илиев Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) СФД21 ТД26 139/1/ от 01.02.2021 г., издаден от М. Симеонова главен инспектор орган по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с решение СОА21 РД28 14/15.04.2021 г. на Кмета на Столична община Й. Фандъкова, с което е отказано възстановяване на недължимо внесена сума от дружеството в размер на 73 390,76 лв., ведно със законната лихва от датата на плащане. Със същото решение административната преписка е върната на дирекция Общински приходи при Столична община за ново произнасяне. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1 и чл. 6 ЗМДТ във връзка с чл. 162, ал.2 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 и чл. 9б ЗМДТ, обосновава правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци и такси. В чл. 129, ал. 5 ДОПК в касационната жалба се сочи, че органът по приходите е длъжен при предявяване пред него на влязъл в сила административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато в акта в полза на задълженото лице е признато правото на получената на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и такси, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая се твърди, че за да възникне за едно задължено лице право на възстановяване, е необходимо да е надлежно установено, че задължението, за което е извършено плащането, не съществува. Когато задълженията са установени с ревизионен акт, който е влязъл в сила и не е обжалван по съдебен ред, се твърди от касатора, че изменението на задължението може да стане само при наличие на някои от лимитативно предвидените предпоставка на чл. 133, ал. 2 ДОПК, а когато тези предпоставки не са налице, органът не може да намали размера на задължението дори и да са налицe материалноправните предпоставки за недължимост на данъка или на таксата, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл се твърди от касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил, че липсва основание за възстановяване, тъй като не е налице отменен или изменен ревизионен акт, а два ревизионни акта, които са влезли в сила. Подробно в касационната жалба e описана фактическата обстановка по делото. Иска се отмяна на обжалваното решение и се прави възражение за прекомерност на определените от съда разноски в . размер на 16 800 лв. Ответникът по касационната жалба Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД гр. София чрез адв. А. Троянова (с предишна фамилия Илиев) в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представя и списък за разноски по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С оспорения от Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД АПВ СФД21 ТД26 139/1/ от 01.02.2021 г., издаден от главен инспектор инспектор орган по приходите в отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с решение СОА21 РД28 14/15.04.2021 г. на Кмета на Столична община Й. Фандъкова е отказано възстановяване на недължимо внесена сума според дружеството в размер на 73 390,76 лв., ведно със законната лихва от датата на плащане. Първоинстанционният съд е приел, че с ревизионни актове, издадени на дружеството РА СФ19 РД77 5/14.01.2019 г. за периода 01.02.2014 г. 31.12.2017 г. и РА СФ20 РД77 75/07.10.2020 г. за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за таса битови отпадъци (ТБО), като част от установените задължения в общ размер от 73 390,76 лв., за които съдът е приел, че е недължимо внесена от дружеството сума поради неправилно изчисление на задълженията за ДНИ и ТБО в посочените ревизионни актове. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 128, ал.1 и чл. 129 ДОПК, които предвиждат кои задължения и по какъв начин се възстановяват недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби, наложени от органите по приходите и имуществени санкции и суми, подлежащи на възстановяване, се прихващат за погасяване на изискуеми публични вземания, вкл. и тези погасени по давност и това се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане от лицето. Отправеното искане от Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД е от 30.10.2020 г. по повод цитираните по горе ревизионни актове за установи задължения за ДНИ и ТБО. Подробно съдът е описал установеното от назначената от него и приета съдебно счетоводна експертиза (основно и допълнително заключение), че и по двата влезли в сила и необжалвани по съдебен ред ревизионни както са налице надвнесени суми поради неправилно изчисление на дължимите задължения за ДНИ и ТБО върху отчетната стойност на недвижимия имот. В обжалваното решение е направен извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, вследствие неприемане на променената от дружеството отчетна стойност на имота. С касационна жалба задълженото лице е обжалвало решението на първоинстанционния съд, като състав на ВАС, Осмо отделение с решение 2300/06.03.2023 г. по адм. дело 4281/2022 г. е отменено като неправилно, тъй като ревизионните актове са влезли в сила, като необжалвани по съдебен ред, а само по административен. В случая касационният състав е приел, че не е провеждано производство по чл. 133 134 ДОПК и няма постановен акт, с който ревизионните актове да са изменени, поради което е прието, че недължимо платени или събрани суми за данъци не са установени. С решение 12931/21.12.2023 г. по адм. дело 4624/2023 г. петчленен състав на ВАС, Първа колегия на основание чл. 239, т. 5 АПК е отменено решението на първата касационна инстанция и е върнато делото да се гледа от друг съдебен състав на ВАС. За да постанови този резултат петчленният състав е приел, че искането на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД е основателно на посоченото в него основание чл. 239, т. 5 АПК, тъй като дружеството искател е било лишено от участие в съдебното производство пред касационна инстанция поради нарушение на чл. 42, ал. 3 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 АПК. Посочено е в решението на петчленния състав, че докладчикът по касационното производство неправилно се е разпоредил дружеството да бъде призовано по телефон, като не е спазена процедурата, според която, когато съобщението не е връчено по друг начин, тогава съдът може да разпореди призоваване по телефона. Именно неспазване на посочената процедура за призоваване, петчленният съдебен състав на ВАС, Първа колегия е отменил касационното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВАС. Предвид изложеното настоящата втора касационна инстанция следва да се произнесе отново по касационната жалба, подадена от кмета на Столична община срещу решение 1475/08.03.2022 г., постановено по адм. дело 4691/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен по жалба на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД посоченият по горе АПВ. Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, уреждащи начинът, по който може да се възстановят и/или прихванат суми по данъци, осигурителни вноски, наложени от органи по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, като тези суми могат освен да се прихванат и да се възстановят, ако няма суми за прихващане. Цитираните по горе ревизионни актове са влезли в сила, като са обжалвани само по административен ред пред кмета на Столична община, но не и пред съд, поради което и двата представляват стабилни административни актове. Единственият начин те да бъдат изменени е да се спази процедурата по чл. 133 и сл. от ДОПК и при лимитативно изброените в тях предпоставки. Това е така, тъй като ако такова производство не бъде проведено, то стабилността на индивидуалните административни актове, каквито представляват ревизионните актове са стабилни и не подлежат на изменение. Цитираните от съда разпоредби на чл. 128 и чл. 129 ДОПК неправилно са приложени, като съдът не е съобразил при какви условия може да се иска възстановяване на недължимо платени или събрани суми. Следва да се посочи също така, че макар в чл. 128, ал.1 ДОПК да не са посочени таксите за битови отпадъци, то в разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ДОПК изрично е прието, че се допуска възстановяване в брой на суми, свързани със ЗМДТ, което ясно сочи, че за тях също е приложим чл. 128, ал.1 ДОПК. При положение, че дружеството не е подало жалби срещу ревизионните актове и съд не се е произнесъл, нито е проведена процедура по изменение на влезлите в сила актове по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, няма основание за извършване на каквато и да е било корекция в установените с ревизонните актове размери на задълженията за ДНИ и ТБО.. Обжалваното решение е неправилно постановено, поради което е налице соченото в касационната жалба на кмета на Столична община отменително основание по чл. 209, т. 3, предл 1 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон. Относно основанието по чл. 209, т. 2 АПК, което се сочи от касатора, такова не е налице, тъй като обжалваното решение е постановено от при правилно конституирани страни и по предявената от Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД жалба. Конкретни аргументи за посоченото основанието по чл. 209, т. 2 АПК липсват в касационната жалба. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и на съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата на Пи Ел Си Брокерс 3 ЕООД срещу оспорения от него АПВ следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Въпреки изхода на делото на касационният жалбоподател не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е направено искане за това. Предвид изхода на делото на ответника по жалбата не се присъждат разноски, въпреки направеното искане. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение