Решение № 15410 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2018 г.

Решение № 15410 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3123/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна против решение № 2299/20.12.2017 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2492/2017 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0819-002307/13.07.2017 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на Б. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. С допълнително писмо от 11.05.2018 г. уведомява съда за отпаднала необходимост от прилагане на принудителната административна мярка, предвид влязло в сила решение на РС – Варна, с което е отменено наказателно постановление № 17-0819-004753/25.10.2017 г. Ответната страна – Б. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е била принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца" по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, приложена със заповед № 17-0819-002307 от 13.07.2017 г. издадена от Д. Г. – началник група в ОД на МВР – Варна, сектор Пътна полиция по отношение на Б. К. от [населено място]. От фактическа страна съдът е установил, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 843299/13.07.2017 г. С акта е констатирано, че на 13.07.2017 г. около 10. 05 ч., в [населено място], на [улица], посока [улица] до № [номер], Б. К. е управлявал лек автомобил "Опел Вектра" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Б. А., след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Дрегер Алкотест 7510" № ARDM-0230, който е отчел наличие на алкохол в издишания въздух 0. 69 промила. Издаден е талон за медицинско изследване № 0402382. Съгласно протокол за химическата експертиза № 921/14.07.2017 г. при изследването на кръвта на Б. К. съдържанието на алкохол в нея е 0. 43 промила. Пробата за изследването е взета в 11. 35 ч. на 13.07.2017 г., т. е. 10 минути по-късно от определения в талона за медицинско изследване срок. От заключението на съдебно – химическата експертиза е установено, че към 11. 20 ч., т. е. 5 минути преди изтичане на срока по издадения талон, концентрацията на алкохол в кръвта на лицето би била в порядък 0. 47 ‰, т. е. под 0. 5 промила. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Аргументите са, че резултатите от лабораторното изследване са с приоритет пред пробата с техническо средство според приложимата наредба и след като установеното съдържание на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0. 43 промила, е обоснован извод, че не е осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съответно не са налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Установеното закъснение при даването на кръвна проба, според съда е незначително, тъй като е взета в рамките на максимално определения срок по Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм. на 29.09.2017 г.) от 120 минути след издаване на талона. С тези мотиви първоинстанционния съд е обосновал извод, че не са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В нормата изрично е предвидено, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон установените стойности са определящи. В конкретния случай от медицинското изследване на дадената от водача кръвна проба е установена концентрация на алкохол в кръвта под 0. 5 промила, поради което законосъобразно в обжалваното решение е прието, че не е осъществена посочената в акта хипотеза по чл. 171, ал. 1, т. б. "б" от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В хода на първоинстанционното производство съдът е извършил проверка по доводите на административния орган, които се поддържат и в касационната жалба относно редовността на извършеното изследване на кръвната пробра, която е взета 10 минути по-късно от определения час за явяване в лечебното заведение. От заключението на съдебно – химическата експертизата е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта към 11. 20 ч, което е в рамките на определения от органа срок от 45 минути, не би надхвърлила 0. 5 промила. При тези обстоятелства крайният извод за липса на предвидените от закона предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, е законосъобразен. От представените в хода на касационното производство писмени доказателства по реда чл. 219, ал. 1 АПК се установява, че наказателно постановление № 17-0819-004753/25.10.2017 г. в частта на наложеното административно наказание за процесното нарушение е отменено, с влязло в сила на 27.04.2018 г. съдебно решение № 100/23.01.2018 г. на Варненския районен съд по НАХД № 5685/2017 г. В цитирания съдебен акт при идентични факти е прието, че не е извършено от обективна страна административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК и обжалваното решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,