Решение № 4992 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2016 г.

Решение № 4992 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Д. Д. против решение по адм. д. № 2263/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Иска отмяна с доводи за необоснованост поради несъобразяване с липса на мотиви относно наложеното наказание за двете групи нарушения по чл. 37, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Не е взето предвид практически липсващата обществена опасност на 16-те нарушения. Няма мотиви за липсата на уеднаквена дисциплинарна практика на ВСС . Не е взет предвид обективен критерий за средностатическата служебна натовареност в СГП през периода от 1.01.2014 г. до 15.10.2014 г., както и на самия жалбоподател, нито допуснато просрочие от страна на всеки прокурор в СГП средно по 9, 46 преписки за същия период от време. Налице е двойнствен критерий от страна на административното ръководство на Софийска градска прокуратура. Представя единния формуляр за извършено ново атестиране и решение № 12.1 на ВСС с оценка "мн. добра", макар, че ВСС е знаел за настоящото висящо съдебно производство. Твърди материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното съдебно решение, касационно основание по чл. 209 от АПК.

Ответната страна Прокурорска колегия на ВСС оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Иска оставяне на решението в сила .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдебното производство пред тричленния съдебен състав е по жалбата на К. Д. Д. срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 2 от протокол № 5 от заседанието на ВСС, проведено на 28.01.2016 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ.

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, взето по т. 18.1 от протокол № 13 от проведено заседание на 19.03.2015 г., по предложение на градския прокурор на Софийска градска прокуратура в качеството му на административен ръководител по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Дисциплинарният състав (К. К., Г. Г. и М. И.) е провел процесуални действия по дисциплинарно дело № 9/2015 г с председател и докладчик Г. Г.. След проведени 6 заседания с решение № 10-00-002/13.01.2016 г. дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на прокурор Димитров дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2, предложение 2 от ЗСВ по 16 броя възложени му преписки . Нарушенията са описани в две групи:

1. в неосъществено своевременно произнасяне по пр. пр. № 2383/2013 г., пр. пр. № 4450/2013 г., пр. пр. № 5526/2013 г., пр. пр. № 6528/2014 г., пр. пр. № 8527/2013 г., пр. пр. № 8920/2013 г., пр. пр. № 9244/2013 г., и пр. пр. № 10001/2011 г., с което е осъществен фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони", в случая едномесечният срок по чл. 242, ал. 4 от НПК. В решението дисциплинарният състав посочва конкретно, че продължителността "надхвърля срока от 49 до 121 дни", но уточнява, че това е считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка.

1. по втората група нарушения по пр. пр. № 285/2012 г., пр. пр. № 5286/2013 г., пр. пр. № 6032/2012 г., пр. пр. № 42752/2013 г., пр. пр. № 6586/2014 г., пр. пр. № 8014/2011 г., пр. пр. № 232/2014 г. и пр. пр. № 10985/2008 г., дисциплинарният състав е приел, че са констатирани просрочия в администрирането им, което е нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, предположение 2 от ЗСВ - "бездействие, което неоправдано забавя производството". По тези преписки срочността на произнасяне е посочена от 39 до 77 дни, но отново считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка. Забавеното произнасяне е описано по всяка преписка: прокурорът се произнесъл забавено по молба, отказ за образуване на досъдебно производство, справка за оперативно издирвателни мероприятия, потвърдително постановление, молба за съдействие, изпращане на изискани материали.

Посочено е, че прокурорът е натоварен за периода от 1.01.2014 г. до 15.10.2014 г. общо със 757 бр. преписки и е оценен с оценка мн. добра при проведено периодично атестиране на 5.04.2012 г. Описани са шест заповеди на административния ръководител на СГП за предприемани по чл. 327 от ЗСВ "мерки" през 2008 г., 2011 г., 2014 г. (2 заповеди) и 2015 г. "обръщане на внимание" и заповед № 793/6.04.2012 г., с която е наказан със "забележка". За да предложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ дисциплинарният състав се е мотивирал с "тежестта на допуснатите нарушения, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията" установена системност, поведението на магистрата, предприемани в предходни периоди мерки по чл. 327 от ЗСВ и наложеното наказание "забележка".

В дисциплинарното производство защитната теза на жалбоподателя е:

1. в предложението на ръководителя на СГП не са посочени конкретни срокове, които е нарушил относно инстанционните проверки,

2.по половината от посочените преписки забавата е лишена от правно значение - л. 28,

1. налице е по-висока степен на лична служебна натовареност за 2012, 2013 и 2014 г., спрямо прокурорите от СГП,

4.разследвал е дела с голяма фактическа и правна сложност по глава VIII от НК, участвал е в досъдебни производства срещу полицаи и държавни служители

В заседание на 28.01.2016 г. на ВСС председателят на дисциплинарния състав докладва предложение за налагане на дисциплинарно наказание и вида на наказанието за дисциплинарни нарушения "системно забавяне на срокове и неспазване на срокове". Акцентира върху заповедите на ръководителя на СГП за "обръщане на внимание" за предходен период и личността на прокурора. С. Е. А.- чл. на ВСС, обсъжда, че сроковете, които са посочени за забавяне са посочени като вариращи от 39 до 77 дни, но всъщност са от 9 до 47 дни, ако се вземе предвид 30 дневния срок по чл. 242 от НПК и следователно забавянето е много по-малко като дни. Г. Георгиева не обсъжда забележката, а защитава предложеното наказание с мотив, че са взети предвид цялостната характеристика на колегата, седемте заповеди на ръководителя на СГП, изследвано е "изключително цялото трудово досие". С Решение по т. 2 от протокол № 5 от заседанието на ВСС, проведено на 28.01.2016 предложеното наказание е наложено. Гласували 15 от членовете на ВСС със "за" 15, а е 1 се е въздържал.

За да отхвърли жалбата като неоснователна тричленният съдебен състав приема следното: 1. Решението на ВСС е постановено от компетентен орган по чл. 320, ал. 3 от ЗСВ, с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ, прието е по чл. 316, ал. 2 от ЗСВ в инструктивния срок, но при спазване на давностни срокове по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и мотиви изложени от Г. Г.. 2. Съдът посочва, че няма нарушения на административнопроизводствените правила, решението на ВСС е мотивирано, като за мотиви се считат мотивите към решението на дисциплинарния състав. Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви, но са изказаните съображения от члена на ВСС Г. Г.. Установените нарушения са доказани с вярно и по безспорно установени факти. Наказанието е мотивирано с липсата на такава натовареност, която обективно да води до обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа. Прието е за неоснователно възражението за невиновно поведение като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Обсъдено е, че общата натовареност на магистрата е общо 757 бр. преписки при средна натовареност на прокурорите в СГП от 680, 65 бр. преписки и е направен извод за липсата на драстично завишение в броя. Посочено е, че спазен принципа за съразмерност по чл. 309 от ЗСВ с тежестта на нарушенията без данни за превратно упражняване на правомощия на административноказаващия орган.

са спазени, .

Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на правилността на съдебното решение намира, че съдебният акт е необоснован и материално незаконосъобразен.

1. Относно нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони" по пр. пр. № 2383/2013 г., пр. пр. № 4450/2013 г., пр. пр. № 5526/2013 г., пр. пр. № 6528/2014 г., пр. пр. № 8527/2013 г., пр. пр. № 8920/2013 г., пр. пр. № 9244/2013 г., и пр. пр. № 10001/2011 г.

В решението на дисциплинарния състав изрично е посочено неспазване на процесуалния срок по чл. 242, ал. 4 от НПК. Разпоредбата задължава прокурора да осъществява правомощията си по ал. 1 и ал. 2 на чл. 242 от НПК в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото. Съгласно чл. 242, ал. 1 от НПК прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига друго обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това. По чл. 242, ал. 2 от НПК има задължения да укаже на разследващия орган, че е допуснал съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 183, ал. 3 от НПК срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Следователно е правилна забележката на участвалата в разискванията заседанието на ВСС Е. А., че посоченото в дни просрочие не отговаря на чл. 242, ал. 2 от НПК. Макар да има пояснение към решението на ДС, че произнасянето варира от 49 до 121 дни считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка, органът не е посочил конкретно с колко дни е всъщност просрочието, което е релевантния факт за прилагане на чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. В съответствие с чл. 242, ал . 4 от НПК просрочието се явява от 19 до 91 дни, а не от 49 до 121 дни, което обстоятелство нито е посочено в мотивите на решението на ДС, нито е обсъдено от дисциплинарнонаказващият орган.

Предвид установената по делото по-голяма натовареност на прокурора спрямо колегите му от СГП не само за проверения период, но и за преходните 2011-2013 г., липсата на данни и мотиви за фактическа и правна сложност на възложените му преписки, липсата на изработени от ВСС методология и механизъм за 2014 г. за оценка на работната натовареност в съдебната система, не може да се направи правен извод, че просрочието от 19 до 91 дни по осем преписки от общо възложени 757 бр. за 2014 г. се дължи единствено и само на виновно поведение от страна на магистрата, а не на обективни фактори, които стоят извън личните му усилия и възможности. Доказателства в тази насока са и двете атестационни оценки на магистрата от 5.04.2012 г. и от 4.08.2016 г. "много добра", като последната обхваща проверения период от 1.01 до 15.10.2014 г. Заповедите на прекия ръководител, с които е "обърнато внимание" не могат да заместят липсващите мотиви на ВСС относно действителното просрочие от 19 до 91 дни и индивидуализацията на наказанието при съобразена натовареност на жалбоподателя. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства дали е извършено нарушение и наложеното наказание съответства ли на тежестта му..

1. Относно втората група нарушения по пр. пр. № 285/2012 г., пр. пр. № 5286/2013 г., пр. пр. № 6032/2012 г., пр. пр. № 42752/2013 г., пр. пр. № 6586/2014 г., пр. пр. № 8014/2011 г., пр. пр. № 232/2014 г. и пр. пр. № 10985/2008 г., дисциплинарният състав е приел, че са констатирани просрочия в администрирането им, което е нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, предл. 2 от ЗСВ, редакция ДВ бр. 1 от 2011 г., "бездействие, което неоправдано забавя производството".

По тези преписки срочността на произнасяне е определена отново "от 39 до 77 дни, считано от деня, следващ датата на разпределение на съответната преписка". Конкретно е посочено, че са поставени резолюции "към дело"- по пр. пр. 285/2012 г., "запознат" по пр. пр. № 6032/2012 г., постановление за осъществен инстанционен контрол по пр. пр. № 42752/2013 г. и пр. пр. № 6586/2014 г. и изпращане на материали по компетентност по пр. пр. № 5286/2013 г. и пр. пр. № 10985/2008 г.

В решението на ДС и на ВСС никъде не е посочен законов срок, който е предвиден да се спазва за посочените случаи, но е нарушен от магистрата, за да може да се прецени налице ли е и с колко дни забавяне на производствата. Срокът по чл. 242, ал . 4 вр. с ал. 1 и ал. 2 от НПК е неприложим за описаните случаи, но дори да беше приложим тогава забавянето не е от 39 до 77 дни, а от 9 до 47 дни, което обстоятелство не е обсъдено при вземане на решение за наличието на дисциплинарно нарушение за "неритмично провеждане на дължимите се процесуални действия"- виж л. 10 от решението на ДС. Т. обстоятелство е относимо и към индивидуализация на наказанието. В този смисъл е развитата защитна теза на жалбоподателя в заседанието на ДС на 1.06.2015 г. Въпросът относно сроковете по втората група преписки е бил спорен между К. Д. и заместник-градския прокурор Т. Таскова като процесуален представител на вносителя на предложението. Възражението на жалбоподателя не е обсъдено нито в решението на ДС, нито на заседанието на ВСС.

Не е извършена проверка по всяка прокурорска преписка дали като последица от "бездействие" е последвало забавяне на предварително производство, още по-малко са изложени мотиви дали това е оправдано или неоправдано в контекста на личната натовареност на магистрата. Допуснато е съществено нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като лишава оспорения пред съда административен акт от мотиви в какво се състои и с колко дни неоправданото забавяне по посочените преписки. Първоинстанционният съд също няма мотиви по наведените в жалбата твърдения, че по посочените пр. преписки не са налице негативни последици за предварителните производства в причинна връзка с бездействие и неоправдано забавяне.

При постановяване на съдебния акт тричленният съдебен състав не е съобразил, че решението на Висшия съдебен съвет е издадено в противоречие и на целта на закона. Дисциплинарното наказание трябва да е насочено към мобилизиране на магистрата, постигане на по-висока ефективност в работата му и превантивен ефект . За да бъдат постигнати тези цели наказанието трябва да се налага само след пълен и обстоятен анализ на всички релевантни за конкретния случай обстоятелства. Тогава наказанието ще бъде възприето като безпристрастно и справедливо. Вследствие на допуснатите нарушения тази цел не е постигната.

Като е приел, че решението на ВСС е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му, съдът е постановил неправилно решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. решението следва да бъде отменено, като по същество следва да бъде уважена жалбата на прокурор Димитров.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав