Решение № 9140 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13899/2013 г.

Решение № 9140 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13899/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Сандос" ЕООД против решение № 5564 от 19.08.2013 г., постановено по адм. д. № 8922/2012 г. от Административния съд София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3924 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство - изпълнителният директор на ДФЗ оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна.

Административният съд е сезиран с жалба срещу уведомителното писмо, индивидуализирано по-горе, в частта относно корекцията на заявените допустими за подпомагане площи от дружеството за кампания 2011 и за намаляване на заявените плащания.

С посоченото писмо, изп. директор на ДФЗ информира дружеството, че:

• за част от поисканата сума за подпомагане на площи по СЕПП се отказва финансово подпомагане на осн. чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, тъй като видно от съответната таблица за два от декларираните парцели е установена площ на застъпване, а за останалите 15 парцела от таблицата е установена недопустима за подпомагане площ;

• за част от декларираните в общото заявление за подпомагане за 2011 г. площи по СНДП се отказва финансово подпомагане, на същите фактически основания за същите установени недопустими части от същите парцели.

Отново в табличен вид е посочена общото количество недопустима площ за подпомагане - 5,9 ха, които в проценти спрямо общото количество декларирана площ са изчислени на 0,81 %. В същата таблица е посочен и размерът на санкционираната площ, определен на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009, която е приспадната от общата декларирана площ в резултат на което е определен размера на оторизираната площ, респективно оторизираната сума по всяка една от двете схеми.

Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната форма. Съдът е приел, че от съдържанието на таблиците и обясненията след тях могат да се изведат фактическите и правните основания за издаване на атакуваната част от уведомителното писмо. Съдът е приел, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се преценят като съществени.

Въз основа на приетите по делото две съдебно-технически експертизи съдът е приел за установено, че посочените части от 17-те парцела, не са допустими за подпомагане по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 5/10 г., тъй като не са били обработени. Възприемайки заключението на втората експертиза, съдът е приел, че административният орган правилно е определил размера на недопустимата за подпомагане площ. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и да установяват по безспорен начин, че спорната площ е била обработена през релевантния период и отговаря на изискванията за добро земеделско състояние.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Нарушенията се изразяват в необсъждане от съда на относими възражения, направени от жалбоподателя, каквито са: възражението за неспазване на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/09 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания относно констатираните "застъпвания" на площи, преди издаването на акта; възражението, че извършената актуализация на СИЗП е последваща на подаване на заявлението, поради което тя не може да бъде оснвание за налагане на санкция; възражението за липсата на уведомяване относно декларираните на недопустими за подпомагане площи при подаване на заявлението, поради което констатираните разлики са резултат на грешки на компетентните органи, които не могат да бъдат установени от земеделския стопанин; констатираните разлики в площите за подпомагане при кръстосаните проверки са технически грешки; не са спазени нормите за прилагане на намаления в случай на небрежност.

Допуснатите нарушения са съществени, тъй обсъждането и изводите на съда по тези възражения са от значение за крайния изход на спора. Допуснатите процесуални нарушения са основание за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. При обсъждане на посочените възражения, съдът следва да преценява основателността им съобразявайки, както националните нормативните актове, регламентиращи материята, така и пряко приложимите нормативни актове, част от правото на Европейския съюз, приети в тази материя и по-конкретно - Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.

По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,