Решение № 7225 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12463/2020 г.

Решение № 7225 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12463/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 4905/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1063/2020 г. на Административен съд - София - град. Първата касационна жалба е подадена от Национален осигурителен институт чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт М., като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която НОИ е осъдено да заплати сумата от 99. 32 лева, ведно със законната лихва от 7.10.2019 г. до окончателното плащане представляващо обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди, както и сумата от 200 лв., ведно със законната лихва от 7.10.2019 г. до окончателното плащане представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Ж. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба на НОИ. Втората касационна жалба е подадена от Ж. Н., чрез процесуалния му представител адв. С. против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 200 лв. до пълния предявен размер за сумата от 5 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. С решение № 4905/21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1063/2020 г. на Административен съд - София – град, Национален осигурителен институт е осъден да заплати на Ж. Н. сумата от 99. 32 лева, ведно със законната лихва от 7.10.2019 г. до окончателното плащане представляващо обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди, както и сумата от 200 лв., ведно със законната лихва от 7.10.2019 г. до окончателното плащане представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно решение № 1040-06-15 от 17.05.2018 г. на директора на ТП НОИ и потвърдено с него разпореждане № 061-00-608-6 от 3.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ – Враца. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Искова претенция на Ж. Н. е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Съдът е уважил изцяло искът за имуществени вреди и е уважил частично иска за обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди до размер на 200 лв., в който размер е приел иска за основателен и доказан. В останалата част, относно обезщетението за неимуществени вреди, искът е приет за неоснователен. За да достигне до този правен резултат АС е приел, че срещу лицето е било издадено решение № 1040-06-15 от 17.05.2018 г. на директора на ТП НОИ и потвърдено с него разпореждане № 061-00-608-6 от 3.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ – Враца, с което на лицето е било разпоредено да възстанови полученото от него обезщетение за безработица за периода от 10.02.2017 г. до 9.06.2017 г. в размер на общо 6240 лева. Посоченото решение е било оспорено от Ж. Н. пред АС - Враца, по повод на което е било образувано решение № 362/17.10.2018 г. по адм. дело № 320/2018 г. по описа на съда. Първоинстанционният съд е отменил процесното решение. С решение № 13145/7.10.2019 г. по адм. дело № 14614/2018 г. на ВАС е оставено в сила решението на АС Враца. Съдът е приел, че в случая са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, претърпени от страна на Н. имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, в резултат на отмяната на незаконосъобразния административен акт. Исковата претенция за обезщетяване на тези вреди е приета за доказана по основание. За да уважи частично така предявения иск за неимуществени вреди, съдът е счел, че през исковия период е налице безспорно влошено здравословно състояние на ищеца, същият е преживял душевни страдания и негативни чувства, емоции като стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадеждност, тревога, социален дискомфорт. Поради изложеното на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ исковата молба е уважена частично за претърпени неимуществени вреди. Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. По силата на цитираната препращаща норма, при определяне на размера на претендираните неимуществени вреди се прилага нормата на чл. 52 ЗЗД, която сочи, че този вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно ПВС № 4/1968 г., което и понастоящем се прилага в практиката на съдилищата по чл. 52 ЗЗД, "понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди". С оглед на цитираната практика, обжалваното решение съответства на приложимите критерии. Обезщетението в определения размер от 200 лева е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, като е счетено за справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съдът е приел за справедлив размера на обезщетението при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените от страна на Н. вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Присъденото обезщетение в размер на 200 лева е счел за достатъчно, за да компенсира търпените от Н. страдания и причинения му в резултат на отменения административен акт на ответника дискомфорт. В тази част решението е обосновано и правилно. Правилно съдът е постановил осъдителен диспозитив и относно търсеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 99. 32 лева, паричен еквивалент на лихвата от преведените въз основа на отменения суми. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъдени. С оглед на изложеното, Върховният административен съд,