Решение № 10351 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2013 г.

Решение № 10351 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "НД АГРО" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Княгиня Мария Луиза" № 68, ет. 4, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Митю Донев Чолаков, против решение № 1913/13.08.2013 г. на Административен съд /АС/ - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 3299/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161201321/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1046/21.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда за недоказаност на доставките по процесните фактури не са съобразени със заключението на вещото лице по назначената ССЕ, с обстоятелството, че са извършени авансови плащания, видно от платежните документи на UniCredit Bulbank, с документите, установяващи извършен транспорт от крайния клиент Винпром Пещера, и представените договори. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бонева по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161201321/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1046/21.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС в размер на 469 999.40 лв. и лихва 76 065.82 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 ЗДДС по фактури, издадени от "Вас импорт експорт" ЕООД в данъчните периоди от м. април до м. ноември 2010 г. /вкл./, с предмет доставка на грозде и авансови плащания. Изложени са мотиви за липса на осъществени доставки на грозде от доставчика "Вас импорт експорт" ЕООД. Административният съд е отхвърлил жалбата против РА. Приел, че от събраните доказателства не се установява "Вас импорт експорт" ЕООД да е произвело гроздето, предмет на доставките, и да го е предало на получателя по фактурите. Липсват доказателства за това, че е разполагало с наети по силата на сключени договори с физически лица лозови масиви, както и че ги е обработвало. В мотивите на решението е обсъдено заключението на вещото лице по назначената ССЕ и е посочено, че то установява обстоятелства, свързани със счетоводното отразяване на фактурите, които не са спорни, но и не са достатъчни, за да обосноват извод за реално осъществени доставки. Доказана е последващата реализация на гроздето от жалбоподателя чрез осъществените от него доставки на Винпром Пещера, но не е доказано предаването на гроздето именно от прекия доставчик - "Вас импорт експорт" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено следното: С договор за възлагане от 18.01.2010 г. "НД АГРО" ЕООД възлага, а "Вас импорт експорт" ЕООД поема задължението да произведе и предаде договорените количества грозде от посочените сортове /памид, каберне, мерло, червен мискет/ в периода м. септември - м. ноември 2010 г. От страна на "Вас импорт експорт" ЕООД са издадени на "НД АГРО" ЕООД фактури през месеците април, май, юли, август и септември 2010 г. с предмет "аванс за грозде" и през месеците септември, октомври и ноември 2010 г. с предмет доставка на грозде. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка в счетоводството на доставчика "Вас импорт експорт" ЕООД и на неговите доставчици "Вегас МП" ЕООД и "Хераклес" ЕООД и е дало заключение, че счетоводството им е редовно водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, данъкът по фактурите е начислен, счетоводните записвания във връзка с фактурите отговаря на техния предмет. "НД АГРО" ЕООД осъществява само търговска дейност, свързана с изкупуване и продажба на грозде и не разполага с ДМА. Закупеното грозде по фактурите, издадени от "Вас импорт експорт" ЕООД, е заприходено в неговото счетоводство по сметка 304 "Стоки" и изписано като продадено на "Винпром Пещера" АД. Продажбата е осчетоводена и по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки". Транспортът на гроздето е за сметка на "Винпром Пещера" АД и осъществен от "Зенит-4" ООД чрез превозвача "Транснационал" ООД. За него има издадени фактури и товарителници, съставени са придружителни документи по Закона за спиртните напитки и бюлетини за приемане на грозде, от които се установява, че гроздето е товарено в с. Кортен, с. Езеро, с. Дядово, с. Скобелево, с. Загорци, Тополовград, с. Сокол, с. Златари, с. Старо село и др. и разтоварено в избата на "Винпром Пещера" АД в гр. Съединение. Придружителните документи за превоз и бюлетините са представени по делото. От страна на доставчика е представена справка на лозовите масиви, включваща местонахождение, декари и сорт; договори за обработка на земеделска земя, сключени между "Вас импорт експорт" ЕООД като възложител и неговите доставчици "Вегас МП" ЕООД и "Хераклес" ЕООД, както и констативни протоколи към тях за извършената и приета работа. От страна на доставчика "Вас импорт експорт" ЕООД не са представени договори за наем на лозови масиви, намиращи се в землищата на селищата, където е извършвано предаването на грозде от "НД АГРО" ЕООД на "Винпром Пещера" АД, нито документи, доказващи изплатен наем във връзка със сключени договори за наем. В хода на ревизионното производство е установено, че "Вас импорт експорт" ЕООД не е регистрирано като земеделски производител съгласно Наредба № 3/99 г. в Областна дирекция "Земеделие"-Пловдив, не е регистрирано лозарско стопанство на това дружество и в ИА по лозята и веното - София и дружеството не фигурира като гроздопроизводител в информационната система на агенцията. Проверените физически лица, сочени като отдали под наем земеделските си земи, отричат да са отдавали под наем земи на посоченото дружество. По отношение на други от тях при проверките е установено, че не са собственици на земеделски земи, че са починали към датите на сключването на договорите за наем или са в чужбина. Макар да не са били проверени всички посочени физически лица, то установеното по отношение на проверените, показва, че дружеството-доставчик не е разполагало с наети лозови масиви от тях, а доказателства, установяващи наемането на лозови масиви от непроверените физически лица, по делото не са представени. Не е доказано и извършването на услугите, свързани с обработването на лозови масиви от доставчиците на "Вас импорт експорт" ЕООД - "Вегас МП" ЕООД и "Хераклес" ЕООД. Показателен е фактът, че в договорите и констативните протоколи не е посочено местонахождението на лозовите масиви, които са обработвани. С влязло в сила решение на Пловдивския административен съд № 1169/21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2729/2011 г., потвърдено с решение № 2991/4.03.2014 г. на ВАС, първо отд., постановено по адм. д. № 10004/2013 г., е отхвърлена жалбата на "Вас импорт експорт" ЕООД против РА № 131100866/8.06.2011 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените двама доставчици. Прието е, че "Вегас МП" ЕООД и "Хераклес" ЕООД не са извършили услугите, свързани с обработване на лозови масиви, за които са издали фактури на "Вас импорт експорт" ЕООД в данъчните периоди от м. април до м. октомври 2010 г. С оглед установените факти законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че "Вас импорт експорт" ЕООД не е произвел и предал на ревизираното дружество количествата грозде, за които му е издал процесните фактури, и следователно не е налице доставка на грозде, осъществена от сочения доставчик. Неоснователен е доводът на касатора, че приетото от Пловдивския АС в мотивите на неговото решение досежно спорния по делото факт, свързан с наличието на осъществени доставки, не е съобразено със заключението на ССЕ. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ установява счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчика и жалбоподателя, както и на крайния получател на гроздето, и начисляването на данъка по издадените фактури. Наличието на фактури обаче, както и начисляването и внасянето на данъка по тях, не са достатъчни, за да бъде прието, че са издадени във връзка с осъществени доставки. Въпросът за това дали ДДС е внесен или не, е без значение за правото на данъчен кредит /т. 28 от решение на СЕС по дело С-285/11/. В т. 40 и т. 47 от решение на СЕС по дело С-643/11 е прието, че от една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактурата дължи начисления ДДС дори и при липса на облагаема сделка, но в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено от данъка по облагаеми с ДДС. За да бъде признато правото на приспадане на получателя, следователно, не е достатъчно само наличието на фактура, осчетоводена от доставчика и получателя, а да е доказано, че доставките на стоки и услуги са реално осъществени, както и че впоследствие са използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност. Националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали може да се упражни правото на приспадане /т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело С-285/11/. В случая от доказателствата по делото се установява втората предпоставка, а именно предаване на стоката от дружеството-жалбоподател на "Винпром Пещера" АД, но не и първата - предаването на стоката от издателя на фактурите "Вас импорт експорт" ЕООД на жалбоподателя. Упражнявайки право на данъчен кредит по фактури, издадени от дружество, което не е действителния доставчик на стоката, жалбоподателят няма как да не е знаел, че упражнява това право с цел злоупотреба. Настоящият съдебен състав намира за неправилно и твърдението на касатора, че при авансово плащане е без значение за признаването на правото на данъчен кредит дали доставчикът е изпълнил поетото в договора задължение да извърши доставката или не. Едно от основанията да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит при авансовите плащания в случая, е това, че доставката, във връзка с която са направени, не е индивидуализирана чрез всички необходими релевантни за данъчното й облагане елементи в сключения между страните договор. Както е посочено в т. 28 от решение на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело № С-549/11 "Орфей България" ЕООД, за да бъде ДДС изискуем преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка, във връзка с която се прави авансовото плащане, да са вече известни. Още по-подробни съображения в тази насока са изложени в решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 BUPA Hospitals Ltd и Goldsborough Developments Ltd. /т. 48/. В същото решение на СЕС е посочено, че доставката на стоките или услугите са предмет на ДДС, а не плащанията, направени за заплащане на тези доставки. Следователно, при твърдения за изпълнен договор и осъществени доставки, във връзка с които са направени авансовите плащания, за да бъде признато правото на данъчен кредит по фактурите с предмет авансови плащания, следва да е доказано реалното осъществяване на доставките. С оглед на така изложените съображения решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора на ответника по касация юрисконсултско възнаграждание за настоящата съдебна инстанция не се присъжда. Същият не е представляван от юрисконсулт в съдебното заседание. Освен това с решението на първоинстанционния съд в изпълнение изискването на чл. 161, ал. 1 ДОПК му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение