Решение № 15375 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2019 г.

Решение № 15375 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил срещу решение № 16/31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 308/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отменено решение № 2153-09-13/11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил за потвърждаване на разпореждане № [ЕГН]/13.03.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил. Преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решението. Посочените в жалбата пороци досежно погрешно установена фактическа обстановка, обусловила неправилно приложение на материалния закон по отношение на нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО във вр. чл. 9, ал. 1, т. 4. КСО, с оглед неправилно определяне началната дата при изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения индивидуален административен акт. Ответникът – К. Костадинов, в писмено становище и чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Иска се оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 2153-09-13/11.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. Костадинов против разпореждане № [ЕГН]/13.03.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил за изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в действителен размер във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че спорът между страните е правен и касае началният момент за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицето в действителен размер. С оглед изясняване на релевантните към предмета на спора обстоятелства, в първоинстанционното производство по делото е допусната съдебно – икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че основанието за отказ за изменение на пенсията в действителен размер е незачетеният трудов стаж и осигурителен доход на Костадинов като самоосигуряващо се лице. Осигурителната книжка на жалбоподателя е заверена от ревизор от НОИ през 2018 г., а осигурителните вноски за 2005 г. и 2006 г. са внесени през 2015 г. чрез способа на принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело по повод ревизионен акт на фирмата за дължими суми към ДОО. Вещото лице констатира, че при отпускане на пенсията с разпореждането от 22.01.2015 г. са били внесени осигурителните вноски от работодателите, поради което жалбоподателят е събрал нужния сбор години и осигурителен стаж за пенсиониране. Заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства е кредитирано в цялост от решаващия съд. Обоснован е извод, съобразно който издавайки разпореждането от 13.03.2018 г., органът е дължал изчисляване на действителния размер на пенсията по наличните документи, изключвайки периода на самоосигуряване, като на основание чл. 94, ал. 1 от КСО пенсията е следвало да се отпусне с начална дата 30.12.2014 г. Така изчисленият размер се дължи до 31.12.2016 г. След тази дата, считано от 1.01.2017 г. (датата на изменението на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) органът е дължал преизчисляване на пенсията, което е сторил с разпореждането от 13.03.2018 г., включвайки периода на внесените авансови осигурителни вноски 14.10.2004 г. – 31.08.2005 г. Първоинстанционният съд приема, че разделянето на периодите съответства на действащата правна уредба по чл. 94, ал. 1 и чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО – датата на отпускане на пенсията и промяната на същата поради законодателното изменение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО. На основание чл. 12, ал. 3 от НПОС поради дължимото определяне на пенсията в по-голям размер през периода 30.12.2014 г. - 31.12.2016 г., решаващият съд намира, че разликата в повече следва да се изплати на оспорващия, при спазване на срока по чл. 105, ал. 2 от КСО, считано от 1.01.2015 г. По изложените съображения, първоинстанционният съд формира извод досежно незаконосъобразност на обжалваното решение, ведно с потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Кюстендил, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Първоинстанционният съд разрешава въпроса досежно правните последици от липсата на заплатени осигурителни вноски спрямо пенсионните права на самоосигуряващите се лица като извежда, че на основание чл. 70, ал. 4 КСО във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 3, изр. 3 от КСО (до ред. ДВ бр. 98/16 г.) невнасянето на дължимите осигурителни вноски води до незачитане на съответния период за осигурителен стаж и изключване при формирането на осигурителния доход след 1.01.1997 г. Обосновани са изложените съображения относно липсата на правна норма, действащата към датата на отпускане на пенсията за ОСВ с разпореждане от 22.01.2015 г., по силата на която фактът на невнесени дължими осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице да бъде основание за определянето й в минимален размер. Правилата за изчисляване размера на пенсията са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма е включено определяне на индивидуален коефициент. Съгласно чл. 70, ал. 4 КСО този коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до отпускане на пенсията. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС при непредставени документи за осигурителен стаж и доход за периода на самоосигуряване пенсията на Костадинов е следвало да бъде отпусната в действителен размер по данните за осигурителен стаж и осигурителен доход в наличните редовни документи – трудовите книжки, военната книжа и удостоверенията от осигурителите на лицето. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС е неприложима в разглежданата хипотеза, т. к. жалбоподателят е представил достатъчно документи относно точната продължителност на осигурителния стаж и размера на осигурителния доход. Нормата на чл. 10, ал. 2 от НПОС е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на стажа и дохода, необходим за изчисление на размера на пенсията. В случая продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на Костадинов са установени, с изключение на периода на самоосигуряване, за който лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС, включително заверена осигурителна книжка по реда на чл. 7, ал. 4 и ал. 5 (отм. ДВ, бр. 18/2015 г. в сила от 1.07.2015 г.) от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица във вр. с § 9 от ПЗР на ПМС № 45/5.03.2015 г. за изменение и допълнение на Наредбата. Осигурителната книжка на лицето е частично заверена от органите на ТД на НОИ – Кюстендил едва през 2018 г. Следователно, при наличният действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на ответника по касация, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд от 35 г, 09 м, 27 дни (в него не е включен обсъждания период, за който не са внесени осигурителните вноски като самоосигуряващо се лице) за пенсионните органи не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер, съгласно наличните документи за осигурителен доход на лицето. След като стажът на жалбоподателя е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения стаж. Последица от това, че Костадинов не е внесъл за периода на самоосигуряване дължимите осигурителни вноски е незачитане на този период за осигурителен стаж, но не е основание за определяне на пенсията в минимален размер. Касационните оплаквания за неправилно зачитане правното действие на измененията в КСО с ДВ, бр. 98/16 г. при разрешаването на спора са неоснователни. Същите са поддържани въз основа на неточен прочит на мотивите на първоинстанционното решение относно правната регламентация, въз основа на която следва да се определи осигурителния доход, респ. действителния размер на пенсията за периода 30.12.2014 г. – 31.12.2016 г. Необосновано касаторът приема, че размерът на пенсията следва да бъде изчислен въз основа на осигурителния доход, съответстващ на признатия стаж към 30.12.2014 г., но и с прибавяне на осигурителен доход за 14.10.2004 г. – 31.08.2005 г., който доход е бил непризнат към 30.12.2014 г., но се явява допълнително формиран след заплащане на авансовите вноски на 17.06.2015 г. и приложим по силата на изменение в КСО, с действие считано от 1.01.2017 г. (ДВ, бр. 98/16). Касационата инстанция намира, че такова установяване в първоинстанционното решение липсва. По отношение на периода 30.12.2014 г. – 31.12.2016 г., визирайки действителен размер на пенсията, първоинстанционният съд указва, че порокът на акта се изразява в това, че не е изчислен този размер изначално въз основа на осигурителния доход, съответстващ на признатия осигурителен стаж с издаването на разпореждането от 22.01.2015 г. Доходът, формиран от заплатените на 17.06.2015 г. авансови вноски, признат за осигурителен такъв по силата на закона след 1.01.2017 г., съгласно мотивите на първоинстанционното решение не следва да бъде включван в изчисляването на размера на пенсията за периода 30.12.2014 г. – 31.12.2016 г. Относно началният момент, от който се дължи действителен размер на пенсията, включващ осигурителен стаж и доходът от заплатените авансови вноски за периода 14.10.2004 г. – 31.08.2005 г., касационната инстанция намира, че първоинстанцонният съд правилно приема, че този момент е 1.01.2017 г. Няма спор, че издаването на разпореждане от 13.03.2018 г. е във вр. със заявление на молителя от 23.01.2018 г., с което е направено искане за проверка относно размера на отпуснатата му пенсия. Същото е разгледано като сигнал от страна на органа и е завършило с издаването на акта от 13.03.2018 г. при позоваване на нормата на чл. 99, ал. 1, б. "д" КСО, съгласно която влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени по инициатива на органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. В чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО са уредени и началните моменти, от които се дължи изменения размер на пенсиите. По силата на закона, в хипотезите по чл. 99, ал. 1 от КСО (какъвто е и настоящия случай) разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно приема, че от датата на изменение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (обн. ДВ, бр. 98/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), органът е дължал преизчисляване на пенсията, което е сторил с разпореждането от 13.03.2018 г., включвайки периода на внесените авансови осигурителни вноски за 14.10.2004 г. – 31.08.2005 г. и достигайки до размер от 669,93 лв. В процесния случай, самият пенсионен орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, б. "д" КСО и е изменил размера на пенсията, отчитайки служебно благоприятната след 31.12.2016 г. промяна, спрямо заявителя на чл. 70, ал. 4 КСО във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 4 и § 1, т. 3, изр. 3 КСО (ред. ДВ бр. 98/16 г.) и приемайки, че е налице неправилност досежно размера на пенсията. Следователно при приложение правилото на чл. 99, ал. 2, т. 2 КСО неправилният размер на пенсията след 31.12.2016 г. се компенсира, чрез изменението й, считано от датата на правопораждането 1.01.2017 г. Неоснователно касаторът възразява, че пенсията се дължи в действителен размер, считано от 23.01.2018 г., тъй като молбата на Костадинов не представлява подадено заявление по реда на § 8 в ПЗР на НПОС във вр. с чл. 46, ал. 11 от НПОС. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане, с които е изменен размера на пенсията, считано от 23.01.2018 г., са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените указания, Административен съд – Кюстендил е постановил правилно решение, при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, видно от договор за правна защита и съдействие № 31478/13.09.2019 г. и списък по чл. 80 ГПК, ТП на НОИ – Кюстендил следва да бъде осъдено да заплати на К. Костадинов съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева) – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,