Решение № 9684 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2017 г.

Решение № 9684 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. А. Д. от гр. В. срещу решение № 431 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 481/2016 г. на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 992/20.07.2016 г. на кмета на О. В. в частта, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "метален навес пред гараж" в УПИ ХVII-189 кв. 132 по плана на гр. В. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - кмет на О. В. не изразява становище по касационната жалба. Подадена е и частна жалба от кмета на О. В. срещу определение № 7 от 06.01.2017 г., постановено по делото в производство по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с което е отхвърлено искането на общината за изменение на решението в частта за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на жалбите, но неоснователност на същите и предлага да се потвърди решението като законосъобразно, а също и определението, тъй като присъденият размер е в съответствие с изхода на делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № 992/20.07.2016 г. на кмета на О. В., административният съд е приел, че разпореденото премахване на незаконния строеж "метален навес пред гараж" в УПИ ХVII-189 кв. 132 по плана на гр. В. е в съответствие с изискванията на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като липсват изискуемите строителни книжа. Изложени са подробни мотиви и за неприложимост на режима за търпимост по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, с оглед установената със събраните гласни доказателства и декларация на извършителя година на изграждане /1999 г./ и несъответствие на строежа с изискванията на правилата и нормите на строителство по ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Прието е, че се касае за допълващо застрояване, което не отговаря на изискванията и по чл. 42 от действащия към момента ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане нормата на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ и неизяснена фактическа обстановка досежно обстоятелството за деклариране на процесния незаконен строеж. Изводите на съда за търпимостта на строежа се основават на изискванията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, която разпоредба не е приложима в настоящия случай, тъй като визирания в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж, за който безспорно е установено, че е изграден през 1999 г., следва да бъде разглеждан с оглед търпимостта по реда на ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ, която норма изисква и изследване допустимостта по действащия ПУП и надлежно деклариране на строежа в указания 6-месечен срок. Доказателства за деклариране на строежа не са изискани и събрани в производството пред първата инстанция, като не е обследвано и съответствието с действащия ПУП. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК, предвид задължението на административният орган и първоинстанционният съд да се изследва в производството по премахване на незаконен строеж евентуалната му търпимост. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. С оглед тази частична отмяна на решението следва да се отмени решението и в частта, с която са присъдени разноски на О. В. в размер на 150 лв., тъй като основанието за тяхната дължимост е отхвърлянето на жалбата в описаната по-горе част. В тази връзка следва да бъде отменено и обжалваното от О. В. постановено в производството по чл. 248 ГПК по делото определение № 7 от 06.01.2017 г., с което съдът се е произнесъл по искане за изменение на тези разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение