Решение № 15247 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2014 г.

Решение № 15247 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12481/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. Образувано е по жалба от Валентин Иванов Михов - кандидат с вх. № 4/68 и 6/176 от 17.06.2014 г. в два от конкурсите за първоначално назначаване на магистрати, обявени от ВСС в ДВ бр. 46/3.06.2014, срещу решение на ВСС по т. 4/допълнителна/ от протокол № 36 от заседание проведено на 30.07.2014 г. С него е оставено без уважението възражението му срещу недопускане до участие в конкурси за първоначално назначаване на длъжност "съдия" в окръжен съд наказателна колегия и на длъжност "прокурор" в окръжна прокуратура, обявени в ДВ бр. 46/3.06.2014 г. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК с искане за отмяната му. Ответникът, Висшият съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Не се спори, а се установява и от приложените доказателства с административната преписка, че жалбоподателят е заявил участие в два конкурса за първоначално назначаване на длъжностите "съдия" в окръжен съд, наказателна колегия и "прокурор" в окръжна прокуратура, обявени от ВСС в ДВ бр. 46/3.06.2014 г. Комисията по предложенията и атестирането не го е допуснала до участие в тези конкурси с мотиви, че не отговаря на изискванията на чл. 162, т. 3 ЗСВ. Срещу това решение е подадено възражение от Валентин Михов пред Висшия съдебен съвет. В него са сочени нарушения, изразяващи се в това, че КПА не е посочила нито едно конкретно изискване на Кодекса за етичното поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, поради което е подходено формално при проверката на конкурсните документи, преценката е необоснована и не отговаря на действителното положение. С решението предмет на жалбата Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възражението с мотивите, че съгласно чл. 181, ал. 2 ЗСВ в конкурса може да участва лице което отговаря на изискванията на чл. 162 и има стажа по чл. 164 ЗСВ за длъжността която заема, а кандидатът Валентин Иванов Михов не отговаря на изискванията по чл. 162, т. 3 ЗСВ, тъй като не притежава необходимите нравствени и професионални качества съответстващи на КЕПБМ. Също така, че с решение на ВСС по протокол 19/14.05.2008 г. кандидатът е наказан с "порицание", потвърдено от съда. Също така, че с решение на ВСС по протокол № 31/22.07.2009 г. на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на Валентин Михов - прокурор в районна прокуратура Разлог е наложено наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", потвърдено с решение на съда. През 2011 г. Валентин Михов е подавал документи за участие в обявените конкурси за първоначално назначаване, не е бил допуснат и възражението му е било отхвърлено. При така изложените мотиви е спорен въпроса за законосъобразността на решението на ВСС във връзка с професионалните и нравствените качества от кандидата за да бъде допуснат до участие в конкурсите. Основното възражение е, че не са обсъдени всички факти, обсъдени са формално документите и се развива тезата, че независимо от наложените в миналото наказания фактическата обстановка сега е различна, нова и следва да бъдат изложени нови мотиви към настоящият момент в преценката за материалните предпоставки по чл. 162, т. 3 ЗСВ. Наред с това се поддържа и довод, че няма мотиви за конкретни изисквания посочени в КЕПБМ. Поддържат се и доводи за нарушения в процедурата обуславящи нарушение на административно производствените правила. Съдът намира така подадената жалба за неоснователна на всички посочени в нея основания за отмяна. Изискванията на чл. 162, т. 3 ЗСВ са категорични, че кандидатите за първоначално назначаване за съдия, прокурор и следовател следва притежават необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на КЕПБМ. Не е нужно изричното им изброяване тъй като несъответствието на всяко едно от изискванията на КЕПБМ е достатъчно като фактическо и правно основание кандидатът да бъде отстранен и да не бъде допуснат до участие в конкурса. В настоящият случай това несъответствие с изискванията на КЕПБМ е било вече установено по несъмнен начин с налагането на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" и в тежест на такъв кандидат е да установява, че за периода от наложеното наказание до кандидатстването му за заемане на магистратска длъжност има промяна в неговите качества и поведение. Няма нарушение в действията на административния орган или на помощните му органи, когато констатира миналото дисциплинарно освобождаване от длъжност, а това включва автоматично и констатацията за липсата на качества за заемане отново на такава длъжност. Няма задължение и не е в тежест на органа да установява дали кандидатът е променил поведението си когато няма данни за това, а само твърдения, че отговаря на изискванията по чл. 162, т. 3 ЗСВ. В този смисъл всички твърдения на жалбоподателя по същество са неоснователни като недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са и доводите за нарушения в административното производство, тъй като не се установяват действия или бездействия на органа, с които да се ограничават процесуалните права на жалбоподателя или правото му на защита. При изложеното по горе жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд шесто отделение