Решение № 10242 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2018 г.
ВАСII отделение30.07.2018 г.докладчик т Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 253/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2236/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10242 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М.- 88" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., подадена чрез адв. Д. С. като процесуален представител, против решение № 253/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2236/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. И. се доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът - Зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община - Б., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт, подлежащ на обжалване, е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "М.-88"ООД, срещу заповед № 1744/05.07.2017 г., издадена от Зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б., с която, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, му е разпоредено премахването на незаконен строеж: "плажен бар-преустройство на съществуващи открити душове /обект № 7 по приложената схема/", с приблизителна площ 80,00 кв. м, представляващ бар-плот от тухлена зидария и бетонова конзолна плоча с приблизителна височина 1,10 м и ширина 0,80 м, затворено кръгло помещение с монтирана врата и с приблизителна височина 2,50 м, и кръгъл навес с комбинирана метална конструкция и стоманобетонова плоча, покрит със слънцезащитно покритие, находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.618.141 - изключителна държавна собственост, с начин на трайно ползване - крайбрежна плажна ивица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че за извършеното преустройство не са издавани строителни книжа. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на правилно установените релевантни за спора факти е направил законосъобразни правни изводи. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт не са оборени както пред административния орган, така и в съдебното производство. Противно на твърдяното в касационната жалба, разпореденият за премахване строеж е в достатъчна степен индивидуализиран в мотивите на заповедта, като описаното в диспозитива не им противоречи. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза внася допълнителна яснота относно частта от обекта, предмет на фактическо изпълнение на процесната заповед. Следва да се посочи, че за основата, върху която е изграден незаконният строеж, съвпадаща по размери с подовата площадка на съществувалите още от 1948 г. открити душове, част от сградата "Плаж" с идентификатор 07079.618.141.20, липсва разпореждане за премахване, самият строеж е описан като "преустройство на съществуващи открити душове", затова и оплакванията за разпоредено цялостно премахване, не намират опора в съдържанието на заповедта и с нея не се засяга нанесеният в кадастъра обект. Не е извършен и основен ремонт, с оглед наново изградените части от обекта, а и такъв също не е разрешен. Безспорно е установено, че извършеното преустройство - изграденият бар-плот от тухлена зидария и затварянето на съществувалата т. н. "гъба", (основата на бетоновата площадка), представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от пета категория, а не преместваем обект, каквито са твърденията на жалбоподателя. Това би могло да се обсъжда за монтираното и закрепено около "гъбата" слънцезащитното съоръжение, но като част от извършеното преустройство на съществувалия обект, за него не следва да се издава отделна заповед. Строежът е със съвсем различно предназначение, извършен без издадени строителни книжа, няма данни и твърдения да попада в изключенията, предвидени в ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, затова и правилно заповедта е била оставена в сила. В хода на производството по изпълнение на заповедта, жалбоподателят също би могъл да защити интересите си във връзка с обема на премахването. При тези данни обоснован е изводът, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 6 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа и в нарушение на изискванията за строителство в територии с териториално-устройствена защита, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. По тези съображения и като извърши проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,