Решение № 4177 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2019 г.

Решение № 4177 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД срещу решение № 4787/09.07.2019 г., постановено по адм. дело № 5401/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендирани са разноски. Ответната страна- Комисията за защита от дискриминация, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отмяна на съдебния акт като неправилен. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "А1 България" ЕАД срещу решение № 257/16.04.2019 г. на Комисията. Административният съд приема за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред АССГ решение № 257/16.04.2019 г. на КЗД е установено, че при осъществяване на своята дейност "А1 България" ЕАД е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява свободния достъп на лица с увреждания до и в сградата на търговски обект на дружеството-магазин с административен адрес: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 48, което на основание чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) се смята за дискриминация по признак "увреждане", издадено е задължително предписание да отстрани констатираното нарушение и е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон поради приетата приложимост на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, издадена на основание чл. 169, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвид законово регламентираните правомощия в ЗЗДискр. на Комисията за защита от дискриминация. Обосновано след задълбочен анализ на цитираните нормативни актове административният съд дава правилен и съответен на материалния закон отговор на жалбоподателя, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. В разглеждания казус въпросът не е свързан с преценката дали са спазени изискванията на специалните устройствени разпоредби за изграждането и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, а дали е осигурена достъпна архитектурна среда за хората с увреждания в съответствие с изискванията на националното и международно антидискриминационно законодателство. В тази връзка обосновано след съвкупната преценка на доказателствата по делото решаващият съд приема, че "А1 България" ЕАД като доставчик на обществени услуги и наемател на обекта в гр. Варна е задължен, независимо от вътрешните отношения между собственик и наемател, да изпълни законовото задължение за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания. На последно място правилни и обосновани са изводите на административния съд, че наличието на мобилна рампа, която при нужда се поставя от нарочен служител от офиса на касатора, не отговаря на изискването за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Съдът се позовава на дефиницията на "достъпна среда", дадена в Наредба № 4 и приема, че подвижната рампа не предоставя пълноценен, независим достъп, не е неразделна част от архитектурната среда, която да се ползва без съдействието и намесата на човешки фактор, поради което е допуснато неравно третиране на хората с увреждания по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички останали мотиви, включително и относно размера на имуществената санкция на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ обосновава законосъобразни правни изводи, поради което обжалваното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение