Решение № 4515 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2016 г.

Решение № 4515 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по две жалби, съответно касационна жалба на заместник -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. А. Иванова, против решение № 546/14.03.2016 г. по адм. дело № 3120/2014 г. на Административен съд П., с което, по жалба на "Тандем - Био" ЕООД със седалище гр. П., е обявена нищожността на уведомително писмо изх. № 01-2600/6472 от 24.09.2014 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2013 г., издадено от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", и частна/наименована въззивна/ - на "Тандем - Био" ЕООД със седалище гр. П., против Определение № 727/27.04.2016 г. по същото адм. д. - за отказано допълване на решението в частта за присъдени за производството пред АС П. деловодни разноски. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, а в частната- за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити аргументи, изведени от чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, се иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, а в частната - отмяна на определението и вместо него - присъждане на заплатения адвокатски хонорар в размер на 9 600 лева, определен с оглед материалния интерес от делото и "голямата фактическа и правна сложност" на последното. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият жалбоподател не изпраща процесуален представител, а вторият изпраща преупълномощения адв. Михалкова. В писмени становища, подадени чрез процесуалните си представители, поддържат своята жалба и оспорват другата, а частният жалбоподател претендира и присъждане на адв. възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за нищожно уведомително писмо изх. № 01-2600/6472 от 24.09.2014 г., тъй като от протокола от заседание на УС на ДФЗ и заповедта от 02.09.2014 г. на изпълнителния директор /ИД/ на ДФЗ се установява, че на основание чл. 20, т. 2 и 3, чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП, чл. 10, т. 1 и 2 и чл. 11, ал. 2 от УП на ДФЗ, на заместник- изпълнителния директор са делегирани правомощия да издава УП, вкл. от вида на процесното, а съгласно чл. 11, ал. 2 от УП на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие . Счита, че с тази норма законодателят е предоставил широки възможности за делегиране на правомощия и не ги е обвързал с конкретни форми и видове актове, които произтичат от правото на ЕС или националното законодателство и непосочване на основанията по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба 11/2009 и чл. 21 от Регламент 65/2011 не означава, че не е възможно делегиране на правомощия за издаване на административен акт от вида на оспорения. Преценява като основателни възраженията в касационната жалба относно компетентността, с оглед надлежно делегиране на правомощия, съобразно нормативно предвидената възможност и за валидност на оспорения административен акт, противно на направените изводи . Сочи практика на ВАС. С., че тъй като в обжалваното решение не са изложени мотиви относно всички основания по чл. 146 АПК и не са обсъдени всички доводи на страните, то обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане за произнасяне по законосъобразността на оспорения административен акт. Намира частната жалба на Тандем - Био" ЕООД гр. П. против определение № 727/27.04.2016 г. по същото адм. д. за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, с оглед вида на оспорения административен акт и резултата от делото, липса на сложност на правния спор, своевременно направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и недоказуем материален интерес съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 2, т. 7 на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предлага ВАС да го остави в сила . По касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие ", гр. С. производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на "Т.-Б." ЕООД, със седалище гр. П., против уведомително писмо с изх. № 01-2600/6472 от 24.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство", на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., във връзка с чл. 21 от Регламент/ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1698/2005 г. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на делегирани правомощия в полза на зам. изпълнителния директор за издаване на акта, а от тук и липса на компетентност за издаване на отказа, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон -отменителни основния по чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК. С обжалваното решение Административен съд - П. обявил нищожността на това уведомително писмо и осъдил Д. фонд "Земеделие" гр. С. да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 605 лева/от които 600 лева за адв. възнаграждение /, а с посоченото по-горе определение оставил без уважение искането на "Тандем - Био" ЕООД, чрез адв. Арнаудов, основано на чл. 248 АПК, да допълни това решение и да му присъди адвокатско възнаграждение в пълния поискан размер- 9 600 лева . От правна страна първоинстанционният съд приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и поради това нищожен, тъй като е издаден при липса на материална компетентност на органа - зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Счел, че той не е компетентен орган, който да разглежда и се произнася по подаденото от жалбоподателя заявление за получаване на субсидии, съобразно материалноправните разпоредби на ЗПЗП, действали към момента на издаването на този акт. Съдът се е позовал на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС, както и че съгласно чл. 20а ЗПЗП /в редакцията му към датата на издаване на оспорения административен акт/ изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. Приел е, че законът в тази редакция не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по издаване на акта, както и че делегация не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет (в съответствие с Устройствения правилник), доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато законова разпоредба към този момент липсва. Извел и аргумент в тази насока от последващото изменение на ЗПЗП, с което изрично е предвидена законова делегация - чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 12/13.02.20215 г.) и обосновал извод, че едва с това изменение на чл. 20а от з акона е предвидено, че изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" може да делегира със заповед определени свои правомощия на заместник-изпълнителните директори, но не и преди това, поради което обжалваният акт е издаден при липсата на компетентност, респ. е нищожен. Приел, че в случая ответникът, като орган, издал оспорвания акт, не е носител на административни правомощия по силата на закон, въпреки че действията са извършени в изпълнение на изрична заповед за делегиране на правомощия, която посочил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При липса на изрична законова компетентност за издателя на процесния административен акт, правилно е обявена с обжалваното решение неговата нищожност. Правилно съдът се е позовал на ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, съгласно което делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния въпрос. Т. означава, че не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. В случая компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФ "Земеделие" предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимия специален закон не предвижда такава възможност. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият ЗПЗП не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на решаващият съд, че административният акт е издаден при липса на компетентност, е законосъобразен. По твърденията на касационния жалбаподател, че този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби следва да се посочи, че компетентността на административния орган като кръг от въпроси, предоставена за решаване, както и начина за това, в случая е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а във вр. с чл. 11 и 11а от ЗПЗП в релевантната редакция за закона, е изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. Към момента на издаване на процесното писмо ЗПЗП не съдържа разпоредба, позволяваща на овластения по закон орган да делегира правомощията си, произтичащи от този закон. Възможността за делегация е уредена за първи път на законова ниво с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал. 3 и 4, въведени с ДВ, бр. 12 от 2015 г. Посочените разпоредби са публикувани на 13.02.2015 г. и с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б. за влизане в сила на нормативните актове, същите са приложимо право, считано от 17.02.2015 г. ВАС изрично е приел, че възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму (ТР № 4/2004 г. на ВАС). Съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните орган прилагат по-високия по степен акт. Освен това, съгласно законодателната уредба, в сила до изменението на чл. 20а от ЗПЗП с ДВ, бр. 12/2015 г., изпълнителния директор на фонда и Разплащателната агенция организира и ръководи дейността й и я представлява, което обосновава извод, че той е оправомощен орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане. Действително в чл. 11 от УП на ДФЗ е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам. изпълнителните директори, след предварително съгласие на управителния съвет. В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Обжалваното решение е постановено при съобразяване с практиката на Върховния административен съд - така напр. в решение № 1750 от 10.02.2017 г. по адм. д. № 4992/2016 г. и решение № 6557 от 02.06.2016 г. по адм. д. № 11899/2015 г. -двете на IV отд. на ВАС, както и решение № 3345 от 23.03.2016 г. по адм. д. № 2838/2015 г., решение № 2360 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 3225/2015 г. и решение № 589 от 19.01.2016 г. по адм. д. № 1631/2015 г., трите- на III отд. на ВАС по идентични казуси. С оглед изложените съображения настоящият състав приема за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение, поради което то като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно, но недоказано-по делото няма няма документи, доказващи договорени, още по-малко заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция/такива са представени само за пред АС-П.-видно от приложените към списъка на л. 28 фактури -две от 2014 г. и една от 2015 г. и по тях има произнасяне/, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. По частната жалба на "Тандем - Био" ЕООД, гр. П., против Определение № 727/27.04.2016 г. по същото адм. д., за отказано допълване на постановеното съдебно решение в частта за присъдени за производството пред АС П. деловодни разноски, производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С това определение, в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, АС- П. оставил без уважение молбата на адв. Арнаудов-процесуален представител на ""Тандем - Био" ЕООД, гр. П., за изменение на посоченото по-горе решение, в частта за разноските, като се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 9 600 лева, на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да съобразява размер на материален интерес, но отчел направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност. Определението е правилно. Предвид съдържанието на оспореното писмо, образуваното пред АС-П. административно дело е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не е определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., във връзка с чл. 21 от Регламент/ЕС/ № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1698/2005 г. е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършеното от административния орган прекратяване на агроекологичен ангажимент. По този вид съдебни производства спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от неотносимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като такива без определен материален интерес, са посочени административните дела по ЗПЗП, вече с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че е игнорирана "голямата фактическа и правна сложност на делото" при определяне на възнаграждението за процесуално представителство, защото то е съобразено с размера, определян по дела по ЗПЗП, -така напр в решение № 2360 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 3225/2015 г., III отд. на ВАС по напълно идентичен случай. В тази връзка е неоснователно позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения обжалваното определение, с което е била оставена без уважение молбата за изменение в частта за разноските на съдебното решение, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК. При този изход на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на адв. възнаграждение за настоящата инстанция, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 и чл. 236 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, и вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение