Решение № 17195 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2019 г.

Решение № 17195 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1069 от 13.06.2019 г., постановено по адм. д. № 148/19 г. Административен съд – Бургас, 17-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Тенев, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/2018 г. от 18.12.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" към Министерство на околната среда и водите. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Тенев, преподписана от пълномощника му юрк. Д. Златева. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/2018 г. от 18.12.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба на директор на Басейнова дирекция "Черноморски район" не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. "Победа", ул. "Генерал Владимир Вазов" № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Тенев, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 28/2018 г. от 18.12.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" към Министерство на околната среда и водите, с който на дружеството жалбоподател са определени задължения в размер на 150 000 лв., съставляващи такса за ползването на 7 500 000 куб. м. от повърхностни води на язовир "Камчия" за 2017 г. на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПД, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Съдът е описал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза относно понятието "вода за технологични нужди". При извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК е прието, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по реда на чл. 195б от Закона за водите /ЗВ/, по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК, при спазване на изисквания на чл. 57 и чл. 59 АПК относно формата, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Прието е още, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно-производствените правила, изразяващо се в неизпълнение от административния орган на задължение за извършване на нарочна проверка при констатирано несъответствие в подадените от оператора данни и резултатите от извършените през годините проверки. В тази насока са изложени мотиви, че подобна проверка е била извършена въз основа на заповед на директора на БДЧР, резултатите от която са отразени в протокол № 164б от 12.04.2018 г., като дружеството действително не е било предварително уведомено за проверката, но тя е била извършена в присъствието на негов служител и установените при проверката данни кореспондират с тези по подадените декларации. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че между страните няма спор, че "В и К" ЕАД е титуляр на разрешително № 0308/20.05.2004 г., издадено от министъра на околната среда и водите, и е носител на правото на водовземане от повърхностните води от язовир "Камчия". Като безспорно е определено и обстоятелството, че през 2017 г. от язовира са били източени 40 309 000 к, б. м вода за предоставяне на потребители и 7 500 000 куб.. вода, използвана за технологични нужди – пречистване на питейната вода, като от тях са заплатени само първите количества. 2. Като спорно между страните е определено обстоятелството, дали използваните 7 500 000 куб. м. вода за технологични нужди следва да се включи в основата за определяне на общата дължима такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата. 3. Решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос, обоснован на тълкуване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ относно дефиниране на понятието "водовземане", чл. 194, ал. 2 ЗВ според който таксата се определя на база отнетия обем вода и съответните норми за потребление, изчислена по формулата по чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съдът е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че след пречистване въпросната "технологична вода" отново се връща в водоприемник, собственост на Басейнова дирекция, тъй като такса се дължи от една страна за цялото отнето количество повърхностна вода, а от друга страна въпросният водоприемник е различен от чашата на язовир "Камчия". Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане и за неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "В и К" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд – гр. Бургас поради допуснато нарушение на материалния закон. По същество основните доводи на касатора се изразяват в това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въпросните технологични води следва да се включват в отнетото количество вода от язовир "Камчия", за което се дължи съответна такса по чл. 194 ЗВ, без да съобрази възражението на дружеството, че духът на закона налага извод, че следва да се заплаща единствено и само количеството отнета вода, предоставяне на абонатите, тъй като след пречистване въпросната вода се връща отново във водоприемник на Басейнова дирекция,. т. е. същата е ползвана само временно, а за временно ползвана вода няма въведена такса потребления. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети и възпроизведени от първоинстанционния съд. Правилно е определен и основният спорен въпрос – дължи ли се такса водоползване за т. н. "технологични води". Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите и доказателства по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. С оспорения акт за установявяне на публично държавно вземане е определено задължение за такса за водовземане от повърхностни води съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите. Според чл. 194, ал. 2 от същия закон, този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ. В случая няма спор, че въпросното количество отнета вода за 2017 г. е 7 500 000 к, б. м. и че размерът на задължението е определен съобразно изискванията на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 1.01.2012 г. до 1.01.2017 г.). Възражението на касатора, че водите използвани за технологични нужди не следва да се включват в размера на ползвания годишен воден обем не намира подкрепа в закона и фактите по делото. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на дефиницията на § 1, т. 7 ДР ЗВ, която определя понятието "водовземане", според която последното обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водни обекти. От друга страна Законът за водите урежда подробно както хипотезите за ползването на кои води се заплащат такси, така и тези, при които не се заплаща такса, като въпросните "технологични води" не са изключени от такса. Възражението на жалбоподателя, че въпросните води се връщат обратно във друг водоизточник на басейнова дирекция, правилно е било квалифицирано от административния съд като неоснователно, доколкото по делото е установено, в това число и със заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, че тези води се връщат в друг водоизточник, различен от чашата на язовир "Камчия". Постановеното решение е и в съответствие с установената съдебна практика по идентичен спор между същите страни – решение № 3015 от 28.02.2019 г. по адм. д. № 10322/2018 г. на ВАС, първо отделение, решение № 3565 от 12.03.2019 г. на ВАС, осмо отделение, по адм. д. № 9485/2018 г., решение № 9164 от 17.06.2019 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 13421/2017 г. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,