Решение № 8662 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16563/2011 г.

Решение № 8662 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16563/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Дуков Транакиев и Кремена Димитрова Транакиева срещу решение № 1614 от 30.06.2011 г., по касационна жалба на Димитър Дуков Транакиев и Кремена Димитрова Транакиева срещу определение № 4502 от 30.08.2011 г. и по насрещна касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" Варна срещу определение № 4502 от 30.08.2011 г., всички постановени по адм. д. № 486/2011 г. на Административен съд Варна, с доводи за неправилност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението и определението при спазване условията на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С решение № 1614 от 30.06.2011 г. по адм. д. № 486/2011 г. на Административен съд Варна, в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са отхвърлени предявените от Кремена Димитрова Транакиева и Димитър Дуков Транакиев срещу Областната дирекция "Земеделие" Варна искове, съответно 6767 лева, обезщетение за понесени неимуществени вреди от ищеца Транакиев и 233 лева за понесени имуществени вреди от ищцата Транакиева, ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от датата на подаване на иска до датата на окончателното изплащане. С определение № 4502 от 30.08.2011 г. по същото адм. д. № 486/2011 г. на Административен съд Варна, на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, е допълнено решение № 1614 от 30.06.2011 г. в частта за разноските, като е осъдена Кремена Димитрова Транакиева и Димитър Дуков Транакиев да заплатят солидарно на Областна дирекция "Земеделие" Варна сумата 150.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Посочените решение и определение са постановени при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. По делото правилно е прието, че основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на предпоставките: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законоизискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Не е установена причинно - следствена връзка между оттегления административен акт, издаден на 10.09.2010 г., и заболяването на Транакиев, което видно от заключението на вещото лице, датира от края на месец юли 2010 г. Неоснователно е и искането на Транакиева за присъждане на разноски по административните дела, които поначало не могат да бъдат претендирани по реда на ЗОДОВ. С оглед на изложеното, касационната жалба срещу решението на Административен съд Варна следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Неоснователни са й частните жалби срещу определението от 30.08.2011 г. за допълване на горепосоченото решение в частта относно разноските. В тази насока, съдът правилно е приел, че съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, включително и когато са били защитавани от юрисконсулт. В този смисъл е и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС. Размерът на присъдената сума правилно е определен съгласно касаещата неоценяемите искове разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, като валидни, допустими и правилни, оспорените решение и определение следва да бъдат оставени в сила. При този изход на делото, претенциите за присъждане на съдебни разноски за тази инстанция са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,