Решение № 14933 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2011 г.

Решение № 14933 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3892/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джемал Джемил Какасул в качеството му на едноличен търговец с фирма "Етна - 42 - Джемал Какасул", гр. Асеновград, обл. Пловдив, против решение № 43 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 2274 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против постановление № 50 от 08.10.2010 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив. Развитите съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е постановление № 50 от 08.10.2010 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 04.10.2010 г., между ЕТ "Етна - 42 - Джемал Какасул", гр. Асеновград, в качеството му на работодател и лицето Алекси Калчев Петков с дадено предписание на работодателя на основание чл. 405а, ал. 2 от КТ да предложи на лицето сключване на трудов договор. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). След като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът законосъобразно е приел, че при извършване на проверката лицето Алекси Калчев Петков е изпълнявало работа с определени трудови функции, място на работа и работно време. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 12 и чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е подложил на обсъждане всички събрани по делото доказателства, а фактическите му констатации не са опорочени от грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона. При спазване на процесуалното правило на чл. 172 от ГПК съдът законосъобразно е приел, че свидетелските показания на Алекси Калчев Петков, който работи постоянно в предприятието на жалбоподателя, не са безпристрастни. Свидетелят е обяснил, че и преди е бил нает на работа от същия работодател. Твърдението в касационната жалба, че посоченият свидетел е неграмотен, не се подкрепя от доказателства. Свидетелят е заявил, че може да чете и пише български "горе-долу", че от страх е казал, че е неграмотен и че сам е попълнил "бележката", дадена му от проверяващите. В лично попълнената от него справка той е посочил, че е общ работник с осемчасов работен ден и две почивки в работния ден. Анализът на установените обстоятелства води до извод за наличие на фактическо трудово правоотношение, при което физическото лице е било назначено на работа за изпълнение на конкретни трудови функции, с определено място на работа и работно време. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е игнорирал доказателствената стойност на представения граждански договор, който като частен документ без достоверна дата не може да бъде противопоставен на трети лица. Като е приел, че оспореното постановление е издадено при спазване на чл. 405а, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,