Решение № 11269 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2009 г.

Решение № 11269 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Колев в качеството му на управител на "Инфоинтегра" ООД - гр. София, против решение от 29.11.2008 г., постановено по адм. дело № 841 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд - административно отделение, III-Е състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 772 от 11.10.2005 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, сега директор на дирекция "ОУИ", с който му е отказано право на данъчен кредит по издадени от "Еврос ЕМ" ЕООД фактури № 2348 от 30.11.2001 г. и № 2351 от 29.12.2001 г. и по 10 бр. фактури за периодите м. 01, 02, 03, 04 и 05.2002 г. и м. 02.2003 г., издадени от "Корнел груп" ЕООД, за общата сума 43 680, 43 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при съществени противоречия с процесуалните правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и възраженията му, като е нарушил материалния закон, приемайки, че не са налице условията на ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Моли да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт и му се присъдят разноските по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ДРА, съдът е приел за законосъобразен издадения ДРА. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от прекия доставчика "Еврос Ем" ЕООД, е приел, че жалбата е неоснователна. Посочено е, че това дружество е било дерегистрирано на основание чл. 116, ал. 2, т. 2, б "б" ЗДДС (отм.) на 08.11.2001 г., което обстоятелство не се оспорва, и че по издадените от дерегистрирано лице фактури правилно данъчните органи не са признали правото на данъчен кредит. По отношение на доставчика "Корнел груп" ЕООД съдът е приел, че не са представени справки-декларации по ЗДДС, дневник за продажби, платежни документи и изисканите от данъчните органи доказателства, свързани с начисляване на данъка от този доставчик в счетоводството му като задължение към бюджета, поради което и по отношение на него е отхвърлена жалбата срещу ДРА. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до правилния извод, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от двамата преки доставчици - "Еврос Ем" ЕООД и "Корнел груп" ЕООД, за проверяваните периоди на 2001, 2002 и 2003 година. Според констатациите в ДРА доставчикът "Еврос Ем" ЕООД не е намерен на посочения адрес и според издадения ПИНП същият е дерегистриран на 08.11.2001 година. Счетоводството на същия не е проверявано от данъчните органи. Вторият доставчик - "Корнел груп" ЕООД, е намерен на посочения адрес, но от него не са представени изискуемите документи във връзка с доставките и начисляването на ДДС по тях, поради което е прието, че не е доказано както реално осъществяване на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, така и начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като по отношение на този доставчик е прието и наличие на хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Неправилно съдът в мотивите е приел наличие на тази хипотеза и по отношение на първия доставчик, тъй като за периода 2001 г. тази разпоредба не е била действаща. Това е нова разпоредба, публикувана в ДВ, бр. 109 от 2001 г. и действаща от 1.01.2002 година. Поради това, че първият доставчик не е открит на адреса, а вторият не е представил изисканите документи, в ревизионното производство не е установено начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците. Начисляването на данъка не е доказано и в производството по обжалване на ДРА по административен и съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС една от предпоставките за признаване на право на данъчен кредит е данъкът по облагаема сделка да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице доставчик най-късно към датата на издаване на данъчната фактура, а според чл. 55, ал. 6 ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 (в дневник за продажбите) и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на ДРА. Установената презумпция в чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизирания данъчен субект. Същият е следвало да докаже по пътя на пълно насрещно доказване, че данъкът е начислен от доставчиците в счетоводствата им като задължение към бюджета по кредита на счетоводна сметка 4532, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 81, ал. 1 ДПК. Подобно доказване се осъществява чрез заключение на счетоводна експертиза, изготвена въз основа на проверка в счетоводството на съответния доставчик относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяването на осъществената стопанска операция, като се има предвид, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства, установени при ревизията. По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, но не е изслушано такова заключение, въпреки че с определение от 31.01.2008 г. съдът е дал последна възможност на жалбоподателя за внасяне на депозит. Такъв не е бил внесен и експертизата е била заличена и причина за неизготвянето на заключение не е процесуално нарушение на съда, а процесуалното бездействие на жалбоподателя. Предвид тези съображения правилни са изводите на съда, че не е доказано начисляване на ДДС в счетоводствата на доставчиците, поради което не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС и за жалбоподателя като получател по доставките не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на втория доставчик е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като той не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните задължения в указания от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставките и за счетоводната отчетност във връзка с доставките, исканията за които са връчени по реда на ДПК. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в решението си съдът неправилно е приел, че доставчикът "Еврос Ем" ЕООД - издател на двете фактури от 2001 г., е бил дерегистриран на 8.11.2001 г., без за това да са представени доказателства от данъчните органи. Що се касае до датата на дерегистрация на неговия пряк доставчик, то тази дата е залегнала в протокола, издаден от данъчните органи, за извършена насрещна проверка на този доставчик. Този протокол представлява официален документ, тъй като е съставен при условията и по реда, предвиден в ДПК (отм.), и същият като официален удостоверителен документ има обвързваща съда доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него констатации до доказване на противното. Жалбоподателят в хода на процеса и по същество не е представил доказателства, оборващи съдържащите се в протокола констатации относно датата на дерегистрация на неговия доставчик. Независимо от това следва да се посочи, че даже и това да не е така и да се приеме по-късна дата на дерегистрация, то това не би имало значение, след като, както вече се спомена, в тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже наличието на всички кумулативно дадени предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм.), за да му се признае правото на данъчен кредит, което той не е сторил. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като за ответната страна е било присъдено вече юрисконсулско възнаграждение по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо отделение,