Решение № 3160 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2008 г.

Решение № 3160 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по казионна жалба на Иван Цветков Семков против решение № 362, постановено на 30.06.2008 г. от Административен съд София област по адм. д. № 300/2008 г. Поддържа се твърдение за неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални норми. Според него съдът неправилно е приложил материалния закон и е отменил заповед № 84/13.03.2008 г. на кмета на община Правец като незаконосъобразна, тъй като същата била нищожна. В този смисъл е конкретизиран петитума - да се отмени решението на Административния съд и делото се реши по същество, като се отмени заповед № 84 като нищожна, на основание нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Ответникът по касационната жалба е кметът на община Правец, но не е взел становище. Прокурорът от върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Счита, че след като съдът е констатирал, че заповед № 84 на кмета на общината е издадена при липса на компетентност - същата била оспорена при наличие на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК, то след като един административен акт е издаден от некомпетентен орган, какъвто бил случая, той е нищожен, поради което решението на съда следвало да се отмени и прогласи нищожност на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното : Настоящият касатор е обжалвал пред Софийски окръжен съд две заповеди на кмета на община Правец № 200, и № 203, с които на основание чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ са одобрени решения съответно № 2 и № 5 на комисията за определяне застроената, неподлежаща на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ части от имоти № 276 и № 288, като и двата имота са били определени като застроени. Съдът след изслушване на експертиза в мотивите си е приел, че процесните два имота са незастроени, което означавало, че и двете заповеди са незаконосъобразни и като такива следвало да бъдат отменени, като преписката се върнела на административния орган за ново произнасяне (не е посочено в какво ще се състои новото произнасяне. При тези констатации в мотивите на решението за незаконосъобразност на двете обжалвани заповеди, в диспозитива си съдът е отменил само заповед № 200, с която е одобрено решение № 2 на комисията за определяне на застроена част от имот № 276 по графични данни 1968кв. м. и решение № 5 на комисията за определяне на застроената част от имот № 288, по графични данни 1506 кв. м. на кмета на общината като незаконосъобразни и върнал административната преписка на кмета за ново произнасяне с дадените от съда указания) такива липсват и не е ясно какво произнасяне следва да извърши административния орган. Веднага следва да се отбележи, че макар и двете заповеди в мотивите да се приети за незаконосъобразни, с диспозитива е отменена само едната, касаеща имот 276. Другата заповед - № 203, касаеща имот № 288 не е изрично отменена, макар да е посочено решението на комисията - № 5, въз основа на който е издадена, за което не става ясно дали се отменя, след като отменената заповед № 200 касае другото решение - № 2 на комисията. След връщането на делото, кметът издава заповед № 84/13.03.2008 г., въз основа на решението на съда, с която се одобрява решение № 4 от протокол на комисията № 2/21.02.2008 г., като за имот № 288 застроена площ, която попада в УПИ 1 се определя по графични данни 622кв. м., а незастроена, в УПИ IХ 884 кв. м. Касаторът обжалва тази втора заповед относно имот № 288 пред административния съд София област с твърдения за незаконосъобразност и нищожност. Съдът с обжалваното решение отменя заповедта като незаконосъобразна в частта, с която е определено, че част от имот № 288 с размер 622кв. м. е застроена. В мотивите си е отразил, че с първоначалното решение Софийски окръжен съд действително не е отменил с изричен диспозитив заповед № 203 относно имот № 288 и същата като неотменена е останала да действа в правния мир. От това прави извод, че след като не е надлежно отменена, то кметът не е разполагал с правомощия да се произнесе отново по вече решен от него въпрос със съществуваща и неотменена заповед, представляваща по своята същност стабилен административен акт, поради което заповедта била незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 1 от АПК поради липса на компетентност. Едновременно с това е прието, че не е налице твърдяната нищожност по изложените съображения (такива няма, освен ако се имат предвид съображенията за приетата незаконосъобразност). Според касаторът съдът неправилно е приел заповед № 84 за незаконосъобразна, вместо да я прогласи за нищожна. Позовава се на това, че между същите страни и на същото основание имало влязло в сила решение. Има предвид това на Софийски окръжен съд, пред който са обжалвани и двете заповеди. Счита за неправилен и приетия извод, че първоначалната заповед не е била отменена по надлежния ред и съществува в правния мир. Позовава се на мотивите в решението на окръжния съд, където е прието, че и двете заповеди са незаконосъобразни. Спрямо диспозитива, в който не е изрично отразено, че се отменя и заповед № 203 счита, че е налице фактическа машинописна грешка, а не за изрично формирана воля на съда да отмени само решението на комисията. Във връзка с това иска отмяна на решението и решаване делото по същество, като се отмени заповед № 84 като нищожна, на основание нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Според цитираната разпоредба актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни и всеки заинтересован може да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Върховният административен съд счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е отменена заповед № 203 относно имот № 288, поради което и повторно издадената заповед не е издадена в противоречие с такова. Действително в решението на окръжния съд, постановено по адм. д. № 392/02.03.2007 г. е налице безспорно противоречие между мотиви и диспозитив, в смисъл отразеното в мотивите не е намерило място в диспозитива. Предмет на обжалване са били две заповеди, обсъждани са в мотивите две, а е постановен диспозитив само за едната. Това би могло да се преценява като непълнота или явна фактическа грешка, която е следвало да се отстрани по надлежния процесуален ред. Обстоятелството, че не е сторено не може да санира допуснатото, тъй като съдът дава израз на формираната от него воля чрез постановения диспозитив, а не чрез мотивите си, които са обяснение за този диспозитив. От това следва, че след като не е изрично отменена заповед № 203 на кмета на общината, не налице и сила на присъдено нещо, в смисъл - влязло в сила решение в този смисъл и административният орган не би могъл да се съобразява с това. Със сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 221 от ГПК стар нов 298 от ГПК се ползува само диспозитива на съдебното решение, не и мотивите към него. Това означава, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК както твърди касаторът. Независимо от това решението на съда е неправилно, след като е прието, че заповед № 203 е незаконосъобразна, а не нищожна. В същност съдът е изложил мотиви, съображения за нищожност, като правилно е посочил, че към момента на постановяване на втората заповед, след връщането на делото, първата не е била отменена и е съществувала в правния мир, регламентирайки по изложения в нея начин спорните правоотношения. От това действително е следвало, че кметът не е разполагал с правомощия да се произнася отново по вече решен от него въпрос със съществуваща и неотменена заповед, представляваща по своята същност стабилен административен акт. Всичко това обаче не означава, че заповедта е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 1 от от АПК поради липса на компетентност. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административният акт. Като е приел противното, въпреки правилно изложените съображения, съдът неправилно е приложил материалния закон и на това основание решението му ще следва да се отмени. След отмяната, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, не се налага връщането му за повторно разглеждане от административния съд, а Върховният административен съд ще следва да се произнесе на основание чл. 222, ал. 1 от АПК по същество относно валидността на обжалваната заповед. По съображенията, изложени за неправилност на решението заповедта е нищожна и нищожността и ще следва да се прогласи. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение