Решение № 6856 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2012 г.

Решение № 6856 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9519/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Варна на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/, ИРМ - Разград, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Атанасова, срещу решение № 1579/18.06.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 1412/2012 по описа на същия съд, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2454-170048611 от 29.02.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на "Агро - Тида ", седалище и адрес на управление - гр. Исперих, Разградска област, ул. Васил Левски № 44, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект: Кооперация Агро тида", както и забрана достъпа до него за срок от 1 месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за липса на доказателства за наличие на предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба -Кооперация "Агро-Тида", не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2454-170048611 от 29.02.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на "Агро - Тида ", седалище и адрес на управление - гр. Исперих, Разградска област, ул. Васил Левски № 44 е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект: Кооперация Агро тида", както и забрана достъпа до него за срок от 1 месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. Административният съд е отменил заповедта за налагане на ПАМ, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Установено е, че на 09.12.2011 г. е извършена проверка от органи по приходите на търговски обект на Кооперация "Агро тида", имаща качество на търговец и регистрирана по Закона за съхранение и търговия със зърно. За извършената проверка е съставен Протокол № 979 от 09.12.2011 г. Видно от констатациите в протокола проверявания обект се е намирал на ул. "Първи стопански двор" в гр. Исперих. Констатирано е, че лицето е регистрирано по ЗДДС лице. Установено е също, че към момента на проверката няма осъществена дистанционна връзка с НАП. При проверката е представен протокол за демонтаж на фискална памет на ФУ поради брак от 08.12.2011 г. За резултатите от проверката е издаден АУАН, с който е установено съществено нарушение на § 59, ал. 1, т. 2, б. "б" от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС. Срещу АУАН е подадено възражение, че касовият апарат е бракуван и плащанията се осъществяват само по банков път. Впоследствие е издадено и НП № 2453-170048611 от 29.02.2012 г., като посоченото възражение според зам. директорът на ТД на НАП-Варна е неоснователно, т. к. след като търговецът е действащ и не е заличен от ТР е следвало да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на законодателство. На кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като едновременно с това е издадена и процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка. Първоинстанционният съд е счел, че в конкретния случай липсват реални и конкретни мотиви относно налагането на ПАМ, тъй като на административния орган е било известно обстоятелството, че с Протокол за демонтаж на фискална памет е бракувано фискалното устройство на 08.12.2011 г. Също така на АНО е било известно, че всички плащания се осъществяват по банков път. С оглед на гореизложеното административния съд е стигнал до извода, че не е налице извод за възможност субекта да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с налагането на процесната ПАМ. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като органът, издал акта, не е обосновал достатъчно мотивирано необходимостта от налагане на ПАМ и не е обсъдил всички известни му по преписката доказателства, което е довело до превратно тълкуване на фактическото положение в контекста на правните норми. Изложил е мотиви, че не са налице основания за налагане на ПАМ с максимален срок предвид обстоятелството посоченото от органа в заповедта, че нарушението е извършено за първи път и е било отстранено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Приел е за основателно възражението за липса на индивидуализация в заповедта на обекта, който следва да се запечати. Предвид липсата на доказателства по отношение на изводите за наличие на предпоставки за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект за един месец-максимално допустимия от закона с процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2454-170048611 от 29.02.2012 г. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, както и липсата на индивидуализация на обекта, който ще се запечатва, първоинстанционният съд е стигнал до извода, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, решението е правилно. Обосновани са съображенията на решаващия съд за отмяна на обжалваната заповед, тъй като в същата не са изложени мотиви относно превантивното действие на принудителната мярка, след като на административния орган е известно, че притежаваното от кооперацията фискално устройство е било бракувано един ден преди извършване на проверката и последващите плащания са били извършвани по банков път. В този смисъл не са обсъдени релевантните за процесното ограничение факти, което е довело до фактическа и правна необоснованост на изводите за необходимостта от неговото прилагане. Освен това, нарушението е извършено за първи път, а в заповедта не се съдържат мотиви относно определения максимален срок на действие на наложената мярка. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 30 дни за запечатването на обекта, с конкретни обстоятелства, а не с посочване на основните принципи, на които се основава налагането на ПАМ. При това положение, решаващият съд е бил лишен от възможността за преценка доколко административният орган е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. Основателно съдът е акцентирал и на допуснатото от административния орган нарушение при издаване на обжалваната заповед, изразяващо се в липсата на индивидуализация на търговския обект, който се запечатва. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора. Предвид така установените нарушения от материален и процесуален характер, правилно съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Поради липсата на основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение