Решение № 43 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 777/2010 г.

Решение № 43 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 777/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Д. Т. К. против решение № 192 от 05.10.2010 г. по внохд № 337/2010 г. на П. апелативен съд. Касационната жалба е изготвена саморъчно от подсъдимия Д. К. и съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието. Намира, че наказанието е завишено, след като признал вината си, съдействал е на органите на реда и щетите по делото са възстановени. Служебната защита поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 121 от 28.05.2010 г. по нохд № 175/2010 г., Х. окръжен е признал подсъдимия Д. Т. К. за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален "строг" режим. По делото е осъдено още едно лице в съучастие като съизвършител. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият К. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Направеното възражение в жалбата на подсъдимия за завишено наказание, макар и определено при условията на чл. 55 НК е неоснователно. То е било обсъждано и от въззивната инстанция и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК и с пълно основание, след изложени убедителни съображения на л. 5 и 6 от мотивите на решението, определеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, е прието за справедливо. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Касае са за едно от най-тежките престъпни посегателства срещу собствеността. Подбудите и начина на извършване на грабежа- извършен пред нощта над самотно живеещо възрастно лице, на което са отнели пенсията и наличните спестявания, са подчертано укорими. Подсъдимият е активната и водеща фигура при осъществяване на деянието, осъждан е многократно за престъпения от общ характер, извън тези определящи квалификацията "опасен рецидив". Затова съдилищата по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства са индивидуализирали наказанието близко до предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, когато е направено формално. И. съжаление за извършеното е дало основание на съдилищата по същество да определят наказанието с шест месеца под предвидения в закона минимум. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,