Решение № 6817 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на А. О. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Петков, срещу Решение 783/15.04.2025 г., постановено по адм. д. 154/2025 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1941 от 25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, Хаммар Алели, обл. Дейр ал Зор. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и да приложи разрешенията, дадени в постоянната практика на СЕС и ЕСПЧ при преценка на опасенията на кандидата от преследване поради отказа му за отбиване на военна служба. Претендира се обезсилване, при условията на евентуалност, отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юрк. Хичовски, който оспорва нейната основателност с позоваване на актуални справки за ситуацията в Сирия и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1941 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия, Хаммар Алели, обл. Дейр ал Зор. Според фактическите установявания на Административен съд Сливен началото на закрилното производство е поставено с молба от 23.10.2024 г., въз основа на която чужденецът е регистриран в ДАБ с имена А. (собствено) А. (фамилно) О. (бащино), гражданство Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], [заличен текст], женен, без документи за самоличност. При интервюирането си касаторът заявил, че е напуснал Сирия на 10.2024 г., отправяйки се за Турция, където останал 14 дни. В България влязъл не по установения ред на 14.10.2024 г. Съпругата му, децата и родителите му останали в Сирия. Заявил, че не членува в политически партии, не е арестуван, нито осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не е участвал в религиозни организации, общност, секта, във въоръжена групировка, не е оказвано насилие спрямо него и/или семейството му, нито са отправяни заплахи с такава насоченост. Не е отбил военната си служба. Семейната им къща била разрушена при бомбардировки в селото, след което живели на палатка. Причините, поради които е напуснал страната си по произход, са войната и несигурността, издирването му за военна служба, лошото икономическо положение и произтичащото от него трудно препитание. Счита, че ако се завърне в Сирия, ще бъде отведен за военна служба. Взел решение да замине за България, където да потърси по-добро място на живот за семейството си. При така заявената бежанска история с оглед отсъствието на данни спрямо сирийския гражданин да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АС Сливен е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ инстанцията по същество приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът от първа инстанция е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност. Мотивите на обжалваното решение се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на оспорващия. Съдържанието му е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При съобразяване на заявената бежанската история, нежеланието на касатора да бъде мобилизиран и след подробен анализ на доказателствата по делото АССГ е мотивирал извод, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на А. О. А.. Пред интервюиращия той е заявил, че за да избегне отбиването на военна служба се е укривал 4 години в дома си, но същевременно е работил на полето. Запитан защо не е платил сумата, необходима за отлагане/откупуване от редовна военна служба, а е избрал да даде на трафикант 8 000 евро, за да пристигне в България, касаторът отговорил А, бомардировките . Споделя, че харесва живота тук и желае да събере семейството си. АС Сливен с право е съобразил, че изложението на кандидата не съдържа данни, обосноваващи опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност му към определена социална група. Касаторът не твърди събития, ситуации, обстоятелства, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната, бедността и трудният живот в Сирия. Изложеното обуславя извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Данните по преписката не сочат и наличие на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. А. О. А. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ първостепенният съд е анализирал личните елементи на кандидата в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход с обсъждане на данните по справки с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. и МД-02-159/14.03.2025 г., формирайки извод, че не се установява понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че семейството му продължава да живее в страната и понастоящем. Неоснователен е и касационният довод за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, доколкото разпоредбата не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, докато Директива 2011/95/ЕС изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се отнася до преценката на принципа за забрана за връщане. В разглеждания случай, както бе посочено, чужденецът не назовава данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в Сирия. Решението е постановено при съобразяване на формулираното в т. 39 от решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 правило на обратно пропорционалната връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема за предоставяне на такава. Доколкото личната бежанска история на кандидата не съдържа каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. От постоянната съдебна практика по приложението на чл. 9 ЗУБ следва, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (реш. по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). Няма данни по делото за съществуване на такива причини по отношение на касатора. По отношение на сочената от сирийския гражданин алтернатива за вътрешно разселване съгласно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 ЗУБ следва да се отчете, че за него като алтернатива на възможността да се завърне в мястото и района му на постоянно местожителство, е възможността да се установи в множество от зоните на страната, в които не е налице безогледно насилие. От приетата в настоящето производство справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалното положение в страната към 19.05.2025 г. е видно, че чрез партньорските си неправителствени организации ВКБООН предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица. Според изчисленията на ВКБООН от началото на 2024 г. над 842 570 сирийски граждани са се завърнали в страната си, а към 08.05.2025 г. около 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Освен това в района на Дейр ал Зор се осигуряват основни услуги чрез разпределението на нехранителни и основни хуманитарни стоки като вода и др. от ВКБООН. Стартираната платформа SyrialsHome е насочена към подпомагане на завръщащи се лица чрез предлагане на точна информация, която да помогне за вземане на безопасни решения за завръщане в Сирия. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на касатора международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение