Решение № 10521 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на община Варна против решение 396/24.03.2023г. постановено по адм.д. 2770/2022 г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отменена заповед Заповед 0001/04.01.2022 г. на заместник кмет на Община Варна, с която по заявление на Вип Скай В ЕООД, е отказано издаването на разрешение за премахване на 67 броя иглолистни дървета от вида черен бор, находящи се в ПИ с идентификатор 10135.2563.630, собственост на дружеството, находящ се в гр. Варна, ж.к. Бриз и представляващ УПИ XXXVI-630, кв. 30 по плана на 21-ви м.р. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на производствените правила. Раззива подробни съображения, които следва да обосноват законосъобразност на отменения отказ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът ВИП СКАЙ В ЕООД - Варна в писмен отговор оспорва касационната жалба и в пледоария по същество оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отмени обжалваната пред него заповед Административен съд Варна е приел, че същата е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Заключението на административния съд за пълна липса на мотиви в оспорената заповед се споделя изцяло от настоящата инстанция. Единствено посочването на правни норми и цитирането на тяхното съдържание, не задоволява изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК административният акт да съдържа фактическите основания за издаването му. Самата фактическата обстановка не е обсъдена, не са посочени факти които да водят до приложението на цитираните правни норми. Правилен е изводът на съда, че допуснатото от органа съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК е порок на административния акт, който не може да бъде саниран във фазата на съдебното производство. Правилно административният съд е приел, че цитираните в заповедта норми на чл. 25 ал. 1-4 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна приета от Общински съвет Варна /Наредбата или НИСКОЗСТОВ/ са неотносими към искането. Същите се отнасят към допускане на изработването или изменението на ПУП. Този етап в настоящия случай е вече преминат със заповед Г-119/13.12.2011г. на Зам.кмета на Община Варна за имота, притежаван от дружеството вече е одобрен и влязъл в сила на 05.01.2012г. ПУП-ПРЗ. Правилно съдът е съобразил, че позоваването на разпоредбите на чл.19 и чл.21 от Наредба 1/1993 г. на МРРБ е незаконосъобразно. Последната издадена при действието на ЗТСУ /отм./, в изпълнение на законовата делегация, съдържаща се в чл.201, ал.1 от същия закон. Сега действащият ЗУТ, със своя чл. 62, ал. 10 е делегирал нормотворчески правомощия на общинските съвети, да регулират обществените отношения свързани с изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. В изпълнение на тази делегация Общински съвет Варна е приел посочената по-горе НИСКОЗСТОВ, който подзаконов нормативен акт следва да намери приложение. Обоснован от приложените по делото скици издадени от СГКК Варна, е извода на съда, че процесният имот 630, не попада в Парк-паметник на българо-съветската дружба същият се намира североизточно от парка, през улица. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд, че в случая е налице изключението на чл. 47, ал. 1, т. 3 НИСКОЗСТОВ, тъй като в случая е доказана невъзможността за запазване на дървесната растителност. Дърветата, намиращи се в ПИ 10135.2563.630, собствен на Вип Скай В ЕООД, и попадащи в строителното петно на проектираната сграда не е възможно да бъдат запазени при реализацията на проекта за изграждане на предвидената с ПУП жилищна сграда. В допълнение следва да се отбележи, че видно от дендрологичното заснемане и фитосанитарната оценка на съществуващата растителност в процесния имот, дърветата не са с развит нормален хабитус поради недостатъчна светлина и намаленото хранене са довели до изтъняване на стъблата, което е неприсъщо за възрастта им, както и силно обезлистяване и масово суховършие. Този факт сочи и на изключението по чл. 47, ал. 1, т. 1 Наредбата, което изключение позволява премахване на изсъхнали и болни дървета. Не на последно място, следва да се има предвид и нормата на чл. 30, ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която озеленените площи се определят с общите и подробните устройствени планове. В случая с одобрения със заповед Г-119/13.12.2011г. на заместник кмета на община Варна и влязъл в сила на 05.01.2012г. ПУП-ПРЗ, в имота на дружеството е предвидено изграждане на жилищна сграда. Именно реализацията на този влязъл в сила ПУП налага премахването на дърветата. Отказът да бъде разрешено премахването им е постановен в разрез с един от основните принципи на административния процес този на предвидимостта в действията на администрацията и органите й. Съобразявайки се този принцип е неприемливо един и същ административен орган /заместник кмет на община Варна/ да одобри подробен устройствен план за регулация и застрояване, предвиждащ изграждането на жилищна сграда в процесния имот и след това да откаже издаване на разрешение за премахване на декоративната растителност разположена в рамките на строителното петно. Допълнителен мотив за отмяна на отказа и по тази причина за оставяне на атакуваното решение в сила е и предвидената в инвестиционния проект, част паркоустройство и благоустройство петкратна компенсация за премахването на дърветата. При издаване на разрешение за премахване на 67 броя дървета /54 от които в недобро състояние/, дружеството е предвидило да засади компенсаторно 335 броя, от които 34 дървета в собствения си имот и 301 в публични зелени площи, посочени от общинската администрация. Следователно зелената система на град Варна, не би била ощетена с издаване на разрешението за премахване при условия съобразно част паркоустройство и благоустройство от инвестиционния проект. Правилно отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Атакуваното решение на Административен съд Варна, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодните разходи изразяващи се в адвокатско възнаграждение в претендирания размер 1560,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,