Решение № 14475 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2018 г.

Решение № 14475 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2113/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив срещу решение № 48 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2270/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът – Ч. И. от [населено място], чрез адвокат В. Пейчев, в отговор от 6.02.2018 г. и в съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е било решение № 2153-15-149 от 31.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [номер] /протокол № 2140-15-465 от 14.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив. С решението си, съдът е отменил цитираните административни актове и е изпратил преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявлението Ч. И. с вх. № 2113-15-566 от 10.02.2016 г., съобразно дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, които обосновано са обсъдени в мотивите към оспореното решение. Налице е правилна преценка на доказателствата с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила. При проверката по чл. 218, ал. 1 АПК настоящата инстанция съобразява, че оплакванията на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са посочени само бланкетно и без конкретика, поради което не се обсъждат по-подробно. Основният порок, върху който се акцентира, е неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка касационната инстанция съобразява, че фактическата обстановка по първоначалното дело не е била спорна и тя се свежда до следното: Със заявление вх. № 2113-15-566 от 10.02.2016 г. Ч. И. е поискал да му бъде отпусната пенсия по чл. 69 КСО. На лицето е зачетен стаж за времето от 20.09.1985 г. до 10.02.2014 г. по категории, както следва: осигурителен стаж от първа категория 18 г. 03 м. и 8 дни, в това число и за извънреден труд 14 часа, като служител в системата на МВР на длъжност "сержант", за времето от 3.05.1988 г до 9.08.2006 г., както и 9 г. 03 м. и 20 дни при условията на трета категория труд или общ стаж от трета категория по чл. 104 КСО 39 г. 09 м. 04 дни. Към датата на подаването на заявлението лицето е на 48 г. 10 м. и 24 дни. Не било спорно също така, че И. удовлетворява изискванията за общ осигурителен стаж и стаж по ЗМВР, регламентирани в чл. 69, ал. 2 КСО, изм. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Съгласно цитираната разпоредба, в посочената й редакция, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или като следователи и младши следователи. По този текст Ч. И. не отговаря на изискването за навършена възраст 52 години и 10 месеца. Но цитираната разпоредба следва да се тълкува и прилага съвместно с тази на § 50 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., която е в сила от 15.08.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че нормите на чл. 69, ал. 2 КСО и тази на § 50 ПЗР на ЗИД на КСО са създадени от законодателя по едно и също време, както и че с § 50 е въведено изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 КСО. Според § 50 ПЗР на ЗИДКСО лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Цитираната норма не е отменена през 2016 г., когато ответника по касация е подал заявление за отпускане на пенсия, нито срокът 31 декември 2018 г. е изтекъл. Употребеният израз "лицата по чл. 69" сочи, че законодателят не прави разлика между тези които са работили към отразените в чл. 69, ал. 2 КСО министерства и ведомства непосредствено преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия и такива, които са ги напуснали преди това и са придобили осигурителен стаж и на други места. В подкрепа на изложената теза е и разпоредбата на чл. 69, ал. 10 КСО, (нова ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), съгласно която право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 на чл. 69 КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6, която разпоредба и към настоящия момент е част от действащото право. Глаголите "изпълнявали" и "извършвали" са в минало време, което означава, че посочения преференциален режим е относим и към напусналите държавна служба, респ. съответните длъжности и са продължили да полагат осигурителен стаж на други места, но имащи предвидения от Кодекса значителен осигурителен стаж на такава служба или длъжност. Стигайки до извода за незаконосъобразност на административните актове, с които на Ч. И. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, съдът е постановил оспореното решение в съответствие с материалния закон. Поради липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 1.02.2018 г. Разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 2270/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХVІІ състав. ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив със седалище в гр. Пловдив, ул. "Любен Каравелов" № 7 да заплати на Ч. И. от [населено място], [жк], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.