Решение № 155 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 813/2020 г.

Решение № 155 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 813/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 5183766/6.11.19 на Д. Ц. Д. - С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила окончателно решение от 18.10.19 по г. д. № 14289/18 на СГС, ІІ Бс. - с което е потвърдено решение № 2483/7.01.17 по г. д. № 139/16 на СРС, 113 с., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, че молителката дължи на "Топлофикация София"ЕАД 1893, 63 лв. неплатена топлинна енергия за периода м. 11. 12-м. 04. 2015, ведно със законната лихва считано от 30.10.15 до окончателното изплащане, и 95, 43 лв. лихви за времето м. 11. 13-м. 04. 15. Поддържа се, че Д. Д. -С. е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана в съдебно заседание на 23.11.16, проведено от СРС, тъй като, въпреки надлежно подадена от пълномощника й адв. В. С. молба за отлагане и представен болничен лист, молбата не е била уважена и е бил даден ход на делото по същество. Сочи се, че вследствие на това са допуснати грешки в решенията, които ги опорочават-процесният апартамент е описан във всички решения като № 36, което е съществено нарушение; сбъркано е и името на молителката-която се нарича Д. Ц. Д. – С., а не Д. Ц. Д. – С.. При тези обстоятелства се моли за отмяна на атакуваното решение и възобновяване на производството по делото. Ответната страна "Топлофикация София"ЕАД оспорва молбата. Третото лице помагач "Техем сървисис"ЕООД не взема становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителката твърди, че не е могла да участва при разглеждане на делото от първата инстанция, тъй като насроченото за 23.11.16 съдебно заседание не е било отложено въпреки представен болничен лист от пълномощника й – в резултат на което е допусната грешка относно номера на процесния апартамент и фамилното й име в решението. Фактите във връзка с горните обстоятелства са следните: Първоинстанционното производство - г. д. № 130/16 на СРС, 113 с., е образувано по предявен от "Топлофикация София"ЕАД срещу Д. Ц. Д. -С. иск с правно основание чл. 422 ГПК-за признаване за установено, че, в качеството й на носител на вещно право на ползване на топлоснабден имот–находящ се в София, общ. П., [жк], [жилищен адрес] дължи сумата 2285, 69 лв., от които 2002, 38 лв. главница, стойност на неплатена топлинна енергия за периода м. 11. 12-м. 04. 15, стойността на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение за същия, и 283, 31 лв. лихви за периода м. 11. 13-м. 04. 15. По делото ответницата-молителка в настоящото производство, е била представлявана от адв. В. С. от САК-който е подал отговор на исковата молба. В същия фамилното име на доверителката му е изписано като Д.; възражения, касаещи номера на процесния апартамент, не са били релевирани. В проведеното от СРС първо съдебно заседание молителката е била представлявана от адв. С.; съдът е допуснал промяна в доклада в смисъл, че имената й следва да се четат Д. Ц. Д. – С., приел е писмени доказателства и заключение на счетоводна експертиза, отложил е делото за предоставяне на възможност на пълномощника на ответницата да се запознае с представени от третото лице писмени доказателства и за приемане на заключение на техническа експертиза. На 22.11.16 по делото са постъпили молби от Д. Д. – С. и пълномощника й адв. С. с искане за отлагане на насроченото за 23.11.16 съдебно заседание поради невъзможността за явяване с оглед заболяване. Молбата не е била уважена и заседанието е било проведено, а делото - обявено за решаване. На 30.11.16 – преди постановяване на решението на 7.01.2017-с което предявеният иск е уважен, адв. С. е депозирал писмени бележки. В решението молителката е вписана с имена Д. Ц. Д. -С., а процесният апартамент -индивидуализиран в мотивите като № 36. В подадената на 27.02.17 г. от адв. С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение не са били изложени оплаквания за незаконосъобразно неотлагане на делото и нарушаване на правото на защита на страната пред първоинстанционния съд; не са били направени и доказателствени искания или изложени твърдения за лишаване на Д. С. от възможност да ангажира доказателства предвид нарушеното й право на участие и разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК. В диспозитива на постановеното въззивно решение № 7081/18.10.19 по г. д. № 14289/18 на СГС, ІІБс. -с което първоинстанционното е потвърдено, името на молителката е вписано като Д. Ц. Д. – С.; същият не съдържа отразяване относно номера на процесния апартамент. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правото на Д. С. на участие в процеса не е било нарушено. Доколкото молбата на процесуалния й представител за отлагане на делото не е била уважена, във въззивната жалба оплакване за допуснато процесуално нарушение предвид неотлагането на делото не е било релевирано; не са били направени и доказателствени искани в тази връзка с евентуални твърдения, че страната е била лишена от възможност да ангажира доказателства поради неотлагането. При тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК - съгласно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата - въззивната инстанция не би могла да разгледа непредявени оплаквания и евентуално да допусне доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК – като по този начин поправи евентуално допуснато от първата инстанция нарушение. Отделно от изложеното, доколкото в случая твърденията за нарушено право на защита се обосновават единствено с допуснати в решението грешки – относно фамилното име на молителката и номера на процесния апартамент, следва да се има предвид, че допуснати в решенията очевидни фактически грешки /каквато би съставлявало погрешно вписване на име на страна или имот в диспозитива на решението/ могат да бъдат поправяни безсрочно /чл. 247 ГПК/ – без ограничение във времето, вкл. и по подадено към настоящия момент искане. С оглед на всичко изложено по-горе не е налице хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, правото на участие на молителката в процеса не е било нарушено и молбата й за отмяна е неоснователна. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,