Решение № 2469 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2023 г.

Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", БУЛСТАТ 000670680, представляван от ректора проф. д.н. А. Герджиков, чрез процесуалния представител адв. З. Орсов, с която се оспорва т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (към датата на постановяване на решението Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.)). Изложени са твърдения за нарушаване на законовата делегация на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. В жалбата е посочено, че тези разпоредби овластяват Министерския съвет да посочи с подзаконов нормативен акт случаите на нередности, съставляващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ, и да определи минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции спрямо засегнатите от нарушението разходи, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици от него върху средствата от ЕФСУ. Посочва се също, че съгласно чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ когато бенефициентът е възложител по смисъла на ЗОП, то за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки, които се финансират изцяло или частично от ЕСИФ, се прилага ЗОП, а в останалите случаи изпълнителят се определя по реда на чл. 49, ал. 3 или на чл. 50 - чл. 54 от ЗУСЕФСУ. Когато е приложим ЗОП, правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ приключват с решението на възложителя за определяне за изпълнител на участника, за който са изпълнени условията по чл.109 от ЗОП. Договорът за обществена поръчка или рамковото споразумение могат да бъдат изменени едва след като бъдат сключени с участника, определен за изпълнител. Според жалбоподателя допустимите и недопустимите случаи на изменение на вече сключения договор за обществена поръчка или рамково споразумение са определени в чл.116 и чл.117а от ЗОП и не представляват правила за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ. Оспорената точка 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата обаче определя като нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ незаконосъобразните изменения на договора за обществена поръчка, т.е. определя за нередност, заради която се налага финансова корекция, случай на нарушение при изпълнението на вече сключения с определения изпълнител договор за обществена поръчка, а не случай на нарушение на правилата за определянето на изпълнител на този договор по глава четвърта от ЗУСЕФСУ Иска се прогласяване на нищожност на наредбата в оспорената част, алтернативно нейната отмяна. В подадена писмена молба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Орсов се навеждат допълнителни доводи за наличие на правен интерес от обжалването и относно издаване на оспорената част от наредбата от МС извън предоставената му компетентност по ЗУСЕФСУ. Претендира се присъждане на направените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител И. Георгиева (правен съветник в дирекция Правна на МС и служител с юридическо образование) в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неоснователност, както и за спазване на административнопроизводствените правила и материална законосъобразност на наредбата в оспорената ѝ част. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. За да се произнесе по оспорването Върховният административен съд, шесто отделение прие следното: От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) е приета с Постановление 57 на Министерския съвет от 28 март 2017 г. Проектът на Постановление и проектът на Наредба, ведно с доклад на заместник министър-председателя по европейските фондове и частична предварителна оценка на въздействието, са публикувани на Портала за обществени консултации за обществено обсъждане на Министерския съвет на 18.11.2016 г. /л. 148/. Определен е 30-дневен срок за обществено обсъждане до 18.12.2016 г. На Портала за обществени консултации са публикувани постъпилите становища и справка за отразяване на предложенията и становищата от общественото обсъждане. Проектът на Постановление за приемане на Наредбата е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) и е внесен за разглеждане в Министерския съвет на основание чл. 31, ал. 2 от УПМСНА от заместник министър-председателя с доклад с приложени към него документи /л. 28 л. 144/ - проект на постановление на Министерския съвет за приемане на Наредбата, одобрена финансова обосновка в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. б от УПМСНА, справка за отразените становища по чл. 32 УПМСНА, одобрена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановлението и писмо за одобрението ѝ, съгласувателни писма, справка за отразените становища по чл. 32 от УПМСНА и справка за отразяването на коментарите от Портала за обществени консултации. Проектът на постановление за приемане на Наредбата е приет с решение по т. 13 по Протокол 12 от проведено на 15 март 2017 г. заседание на Министерския съвет. С писмо от 28.03.2017 г. /л. 147/ препис от ПМС 57 от 28 март 2017 г. е изпратен за обнародване в Държавен вестник и е обнародван в ДВ. бр.27 от 31 март 2017 г. В първоначалната ѝ редакция нормата на т. 23 на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 посочва като нарушение намаляване на обхвата на договора, а като описание на това нарушение е посочено договорът е възложен в съответствие с приложимите нормативни актове, но впоследствие обемът му е намален и като показател на корекцията (%) - стойността на намалението в обхвата плюс 25 на сто от стойността на окончателния обем (само в случай на значително намаляване обема на договора). Наредбата е изменена и допълнена с ПМС 174 от 17 август 2017 г., ПМС 202 от 15 август 2019 г., ПМС 35 от 4 март 2020 г., ПМС 447 от 19 декември 2022 г. и ПМС 248 от 5 юли 2024 г. Разпоредбата на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредбата в редакцията ѝ посочваща като нарушение незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка е приета с § 7 от Постановление 202 на Министерския съвет от 15 август 2019 г. за изменение на Наредбата /л. 149/, с който се изменя Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като изменението е обнародвано в ДВ. бр. 67 от 23 август 2019г. В тази редакция в описанието на нередностите са посочени в буква а: а) има промени в договора (включително намаляване на обхвата на договора), които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП; промени в елементите на договора няма да се считат за нередности (следователно не се налага финансова корекция), когато са изпълнени следните условия: - стойността на изменението е под праговете, определени в чл. 20, ал. 1 от ЗОП, и е до 10 на сто от първоначалната стойност на договора - за поръчки за услуги и доставки, и до 15 на сто от първоначалната стойност на договора - за поръчки на строителство, и - промяната не засяга цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение. Съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП. В буква б е посочено: всяко увеличение на цената, извършено в нарушение на чл. 116, ал. 2 от ЗОП. В колона 3 като показател на корекцията (в %) за поръчки по чл. 20, ал. 1 от ЗОП за категорията нередност по т. 23, буква а е посочено 25 на сто от първоначалния договор и новите строителни работи/доставки/услуги (ако има такива), произтичащи от измененията, а за тези по буква б - 25 на сто от първоначалния договор и 100 на сто от свързаните изменения в договора (увеличение на цената). В колона 4 показател на корекцията (в %) за поръчки по чл. 20, ал. 2 и 3 от ЗОП и за процедура за избор на изпълнител по чл. 50 от ЗУСЕСИФ за категорията нередност по буква а е посочено 10 на сто от първоначалния договор и новите строителни работи/доставки/услуги (ако има такива), произтичащи от измененията, а за тези по буква б - 10 на сто от първоначалния договор и 100 на сто от свързаните изменения в договора (увеличение на цената). Проектът на Постановление за изменение на Наредбата, ведно с доклада на заместник министър-председателя, частична предварителна оценка на въздействието и становище на дирекция Модернизация на администрацията към Министерския съвет са публикувани на Портала за обществени консултации за обществено обсъждане на Министерския съвет на 26.06.2019г. /л. 253/. Определен е 30-дневен срок за обществено обсъждане до 26.07.2019г. На Портала за обществени консултации са публикувани и справка за постъпили предложения, съдържаща и справка за отразяване на предложенията и становищата от общественото обсъждане, и становище на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. Проектът на Постановление е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) и е внесен за разглеждане в Министерския съвет на основание чл. 31, ал. 2 от УПМСНА от заместник министър-председателя с доклад с приложени към него документи /л. 166 л. 251/ - проект на постановление на Министерския съвет за приемане на изменение на Наредбата, одобрена финансова обосновка в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. б от УПМСНА, справка за отразените становища по чл. 32 УПМСНА, частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановлението, становища от междуведомственото съгласуване и справка за отразяването на коментарите от Портала за обществени консултации. Проектът на постановление за изменение на Наредбата е приет с решение по т. 10 по Протокол 33 от проведено на 7 август 2019 г. заседание на Министерския съвет. С писмо от 19.08.2019 г. /л. 252/ препис от ПМС 202 от 15.08.2019 г. е изпратен за обнародване в Държавен вестник и е обнародван в ДВ. бр.67 от 23 август 2019г. С § 5 на ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г., са направени изменения в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като в заглавието на колона 3 думите за поръчки по чл. 20, ал. 1 от ЗОП са премахнати и колона 4 Показател на корекцията (в %) за поръчки по чл. 20, ал. 2 и 3 от ЗОП и за процедура за избор на изпълнител по чл. 50 от ЗУСЕСИФ се заличава. При извършените изменения са предприети идентични на действията по процедурата, описани в предходния абзац. Проектът на Постановление за изменение на Наредбата, ведно с доклад на заместник министър-председателя, частична предварителна оценка на въздействието и становище на дирекция Модернизация на администрацията към Министерския съвет, са публикувани на Портала за обществени консултации за обществено обсъждане на Министерския съвет на 12.12.2019 г. /л. 315/. Определен е 30-дневен срок за обществено обсъждане до 11.01.2020 г. На Портала за обществени консултации е публикувана справка за постъпили предложения, съдържаща и справка за отразяване на предложенията и становищата от общественото обсъждане. Проектът на Постановление е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) и е внесен за разглеждане в Министерския съвет на основание чл. 31, ал. 2 от УПМСНА от заместник министър-председателя с доклад с приложени към него документи /л. 272 л. 312/ - проект на постановление на Министерския съвет за приемане на изменение на Наредбата, одобрена финансова обосновка в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. б от УПМСНА, справка за отразените становища по чл. 32 УПМСНА, частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановлението, становища от междуведомственото съгласуване и справка за отразяването на коментарите от Портала за обществени консултации. Проектът на постановление за изменение на Наредбата е приет с решение по т. 19 по Протокол 6 от проведено на 12 февруари 2020 г. заседание на Министерския съвет. С писмо от 04.03.2020 г. /л. 314/ препис от ПМС 35 от 4 март 2020 г. е изпратен за обнародване в Държавен вестник и е обнародван в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г. По допустимостта на жалбата: С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права. Жалбоподателят Софийски университет "Св. Климент Охридски" е бенефициент по договори за безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ/ЕФСУ, с което обосновава правен интерес от оспорването на наредбата в частта по т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1. С § 11 от Постановление на МС 248 от 5 юли 2024 г. (ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г.) е изменена и допълнена Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - дв, бр. 59 от 2024 г.), като е изменена и оспорената разпоредба на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Съгласно § 13 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г. до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане на най-нуждаещите се лица, програмите за европейско териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020, Обща програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", фонд "Убежище, миграция и интеграция", фонд "Вътрешна сигурност" и Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит, разпоредбите на наредбата, отменени или изменени с това постановление, запазват своето действие по отношение на изпълнението, управлението и контрола на тези програми, с изключение на § 8 и 11, които се прилагат за производствата по определяне на финансови корекции по тези програми, започнали след влизането в сила на това постановление. С определение от 22.07.2024 г. по настоящото дело е отменено протоколно определение, с което е даден ход по същество, подадената жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в посочения срок да заяви изрично поддържа ли жалбата си и да обоснове правния си интерес от оспорването. В подадена молба от 26.08.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че по отношение на СУ "Св. Климент Охридски" на основание оспорената правна норма, в редакцията преди изменението обн. в ДВ бр. 59 от 12 юли 2024 г., са започнали две производства, в рамките на които са издадени две решения на ръководителя на Управляващия орган на ОП НОИР от 13.10.2023 г. и 07.12.2023 г., с всяко от които е определена финансова корекция в размер на 25% върху предоставената помощ от ЕСИФ по сключени договори между СУ "Св. Климент Охридски" като възложител и дружества - изпълнители по договорите. В случая във връзка с изричните указания на съда за установяване на правния интерес на жалбоподателя, последният е представил доказателства за наличие на съдебни производства, образувани по подадени от него жалби срещу решения на ръководителя на Управляващия орган на ОП НОИР, касаещи релевантния период на действие на оспорваната разпоредба от подзаконов нормативен акт. Доколкото жалбоподателят чрез своя процесуален представител изрично е заявил, че поддържа подадената жалба срещу т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата преди изменението ѝ с ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обв. в ДВ брой 59 от 12 юли 2024 г. и с оглед обстоятелството, че към датата на установяване на нарушенията и датата на издаване на оспорените от него по съдебен ред адм. актове за определяне на финансова корекция е действала редакцията на нормата на т. 23 след изменението ѝ с ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г., както и с оглед разясненията дадени в т. 46, т. 52 и т. 56 от решение на Съда на Европейския съюз от 24 ноември 2022 година по дело С-289/21 (макар и относими към случаите на противоречие на процесуално правило от национална правна уредба с правото на ЕС), настоящата съдебна инстанция приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването на разпоредбата в редакцията след изменението ѝ с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г., и преди изменението ѝ с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обнародвано в ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г. На основание чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконови нормативни актове не е обвързано със срок. Предвид изложеното подадената жалба е процесуално допустима. По основателността на жалбата: Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 АПК, счита жалбата за неоснователна. Според чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон. Съгласно чл. 76, ал. 1 от АПК нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Съгласно чл. 12 ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Компетентността на органа да издаде подзаконов нормативен акт е само в рамките на законовата делегация. Поради императивния характер на нормите, които делегират нормотворческа компетентност, те не могат да се тълкуват разширително. Предмет на спора по делото е наредбата, в оспорената пред настоящата съдебна инстанция т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 в редакцията след изменението ѝ с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г. и преди изменението ѝ с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обнародвано в ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г., доколко е съответна на законовата делегация по чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ). Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата същата е приета на основание чл. 70, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 5 и § 5, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 53 от Регламент (ЕС) 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, чл. 46 от Регламент 514/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за фонд "Убежище, миграция и интеграция" и за Инструмента за финансово подпомагане на полицейското сътрудничество, предотвратяването и борбата с престъпността и управлението на кризи и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2021/1755 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. за създаване на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (понастоящем ЗУСЕФСУ), която не е изменяна и допълвана към настоящия момент, случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. В първоначалната редакция на ал. 1, т. 9 са уредени случаите на друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. С ПМС 57 от 28 март 2017 г. е приета Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. С измененията в закона публикувани в ДВ. бр. 85 от 24 Октомври 2017г. цитираната т. 9 на чл. 70, ал. 1 е станала т. 10, а на нейно място е добавена нова т. 9 със следното съдържание: за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Независимо от посочените изменения препращането към т. 9 вече с ново съдържание е запазено. В тази връзка следва да се отбележи, че в първоначалната редакция на чл. 1, т. 1 от Наредбата е предвидено, че в същата се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Едва след изменението на нормата публикувано в ДВ, бр. 67 от 2019 г., в сила от 23.08.2019 г., в същата е регламентирано, че в Наредбата се посочват случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Не се споделят твърдението на жалбоподателя, че с разпоредбата на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата след изменението с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г. и преди изменението ѝ с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обнародвано в ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г., която е предмет на настоящия съдебен контрол, органът при регламентацията на правоотношенията, във връзка със законовата делегация на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), е излязъл извън рамките на законово установения предмет на нормативния административен акт. В тази връзка административният орган не е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗНА, чл. 76, ал. 1 АПК и на чл. 12 ЗНА и не се е отклонил от рамките на законовата делегация по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ). Делегацията на МС за издаване на нормативен административен акт за уреждане на случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9 и на минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, произтича от разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ). Съгласно посочената разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 9 от с.з., финансова подкрепа със средства от ЕСИФ (след изменението в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. ЕФСУ) може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ (ЕФСУ). Видно от чл. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата в нея са посочени случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ (ЕФСУ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), както и минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности. Правилата за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ, са определени в Глава Четвърта на ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), като в чл. 49, ал. 2, т.1 и т. 2 е предвидено, че за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки - обект на обществена поръчка по смисъла на Закона за обществените поръчки (ЗОП), се прилагат правилата, предвидени в ЗОП, когато бенефициентът е възложител по смисъла на същия закон, а когато бенефициентът не е възложител по смисъла на ЗОП се прилагат правилата на глава Четвърта от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), т.е. след провеждане на процедура за избор с публична покана. При хипотезата на бенефициент възложител по ЗОП цитираната разпоредба изрично препраща към правилата на ЗОП. Съгласно чл. 54 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ) правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана се определят с нормативен акт на Министерския съвет, като на основание тази разпоредба са приети ПМС 160 от 1 юли 2016 г. за програмен период 2014 -2020 г. и ПМС 4 от 11 януари 2024 г. за програмен период 2021 2027 г. Изменението на договор за обществена поръчка по чл. 116 от ЗОП предполага приключила процедура по възлагане на обществена поръчка и сключен договор за обществена поръчка. Процедурата по възлагане на обществена поръчка приключва с решение за определяне на изпълнител по чл. 108, т. 1 и чл. 109 от ЗОП( или с някой от другите посочени в чл. 108, т. 2 т. 4 от ЗОП актове). Също така, видно от съдържанието на Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата в относимата редакция за разлика от предвидените в раздел I и II от Приложението видове нередности, извършени във връзка с обявлението и документацията за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана или с оценяване на предложения и избор на изпълнител, т. 23 е включена в раздел III Изпълнение на сключения договор. В тази редакция Наредбата ясно диференцира нередностите, свързани с избора на изпълнител, посочени в раздел II и тези по изменение на договора, свързани с изпълнението на сключен договор за обществена поръчка, посочени в раздел III. За да се гарантира принципа визиран в чл. 6 Регламент 1303/2013 (Операциите, получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответстват на приложимото право на Съюза и националното право, свързано с прилагането му (приложимо право), следва приложимите разпоредби на националното право да са в съответствие с цялостното изпълнение на операциите, получили подкрепа от ЕСИФ. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗУСЕФСУ,/ред бр.52, 2020г./средствата от ЕСИФ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициера и при осигуряването на публичност и прозрачност . В тази връзка разпоредбите на националното право приложими към операциите, получили подкрепа от ЕСИФ, следва да са обвързани с постигането на цели, за да се гарантира съответствие с правото на Съюза на всеки етап от предоставянето на безвъзмездната помощ. Държавите членки следва да изпълняват задължения за контрол и одит и поемат произтичащите от тях отговорности, предвидени в Регламент 2018/1046 (чл. 63, § 1). Следва да се вземат всички необходими мерки, включително законодателни, регулаторни и административни мерки, за да защитят финансови интереси на съюза, чрез гаранция, че дейностите, финансирани от бюджета, се изпълняват правилно, ефективно и в съответствие с приложимите специални секторни правила (чл. 63, § 2, б. а Регламент 2018/1046). Изложеното води до правен извод, че необходимите мерки за защита на финансовите интереси ,следва да се прилагат до всеки етап от предоставянето на подкрепата, включително до всяко действие или бездействие, което застрашава или би могло да застраши тези интереси в рамките на изпълняваната операция, в съответствие с условията, при които се предоставя подкрепата. Уредената в т. 23 от Наредбата нередност се състои в незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка, изразяващи се в промени в договора (включително намаляване на обхвата на договора), които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП (буква а) или всяко увеличение на цената, извършено в нарушение на чл. 116, ал. 2 от ЗОП (буква б). На Министерския съвет е изрично делегирана компетентност да уреди с наредба случаите на нередности, съставляващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ (ЕФСУ) и да определи минималните и максималните стойности на процентните показатели. За постигане сигурност, че средствата на Съюза се използват в съответствие с целта на предоставянето на подкрепа, държавата членка следва да прилага мерки по цялостното изпълнение на възложената обществена поръчка, доколкото разходите, се извършват към момента на приключване на нейното изпълнение. По тази причина с регламентацията на условията и реда за възлагане на обществени поръчки се цели осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства, включително средствата, предоставени от европейските фондове и програми (сред които ЕСИФ). Законовата регламентация не се ограничава до определянето на изпълнител чрез формална процедура, подчинена на горепосочените принципи, но до всички аспекти на обществената поръчка, включително нейното изпълнение въз основа на сключения договор. Действията по изменение на сключения договор за обществена поръчка (чл. 116 ЗОП), във всички случаи може да окажат влияние върху изпълнение на тези цели, поради което съдът счита, че изразът правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта в основанието по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, следва да се тълкува в смисъл, който в най-голяма степен отговаря на принципите на законност, добро финансово управление и устойчивост, без отклонение от целта на предоставяната подкрепа. Изменението на сключения договор за обществена поръчка, би могло да има сериозно негативно влияние върху принципите при възлагане на обществените поръчки (като свободната конкуренция, равнопоставеността, публичността и прозрачността). Ето защо, ЗОП регламентира не само реда и условията за определянето на лице, с което да се сключи договор, но и механизми на неговото изпълнение като възможността за изменението му. Действията по изменение на договор за обществена поръчка, осъществяват обективен елемент от състава на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013, когато поради своята незаконосъобразност засягат неблагоприятно посочените принципи. Поради това такива действия са включени в състава на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, когато чрез договор за обществена поръчка се възлагат на външен изпълнител дейности по изпълнение и/или управление на подкрепяна от ЕСИФ операция. По отношение изменението на договора за обществена поръчка, правилата на ЗОП се явяват правила за определяне на изпълнител по смисъла на глава четвърта ЗУСЕФСУ, неспазването на които в предвидените от закона случаи представлява нарушение на приложимото право и основание за определяне на финансова корекция. Предвид изложеното изразът правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, следва да се тълкува в контекста на възлагането на дейности по изпълнение и/или управление на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност, изпълняван от бенефициер, който не е възложител по смисъла на ЗОП. По отношение на тези бенефициери приложимите правила се определят в нормативен акт на Министерския съвет ПМС 160/01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. ДВ. бр. 52 от 8 юли 2016 г., в сила от 08.07.2016 г.). Възможността за изменение на договор за изпълнение е предмет на уредба от чл. 10 от този нормативен акт. Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.), е издадена въз основа на изричната законова делегация по чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, която определя случаите на нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. В оспорената редакция (към ДВ бр. 19 от 6 март 2020 г.) на наредбата, случаите на нередности, съставляващи нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, са категоризирани по видове и условно отнесени към отделните етапи от възлагането на обществена поръчка/избор с публична покана (обявяване на процедура, провеждане на процедура и изпълнение на сключен договор). Това условно разделение не може да бъде основание да се приеме, че оспорената разпоредба на т. 23 (в редакцията й преди изм. и доп. ДВ бр. 59 от 12 юли 2024 г.), излиза извън обхвата на приложимото право по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, т.к. за целите на приложение на това основание, правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта ЗУСЕФСУ се отнасят до всички аспекти на възлагането на изпълнители външни за бенефициерите лица, на дейности по изпълнението и/или по управлението на проект, когато това е предвидено в него за съответната дейност. Оспорената разпоредба е приета в съответствие с предоставената материална компетентност на Министерския съвет. Разпоредбата не излиза извън предметния обхват на правно регулиране, определен с нормите, делегиращи правомощия на Министерския съвет. С оглед изложеното, подадената от Софийски университет "Св. Климент Охридски" жалба, с която е оспорена т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 в редакцията преди изменението ѝ с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обнародвано в ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г., е неоснователна. Предвид изложените съображения следва да се отхвърли жалбата за обявяване нищожността на т. 23 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата в редакцията след изменението ѝ с § 5 от ПМС 35 от 4 март 2020 г., обнародвано в ДВ. бр.19 от 6 март 2020г. и преди изменението ѝ с § 11 от ПМС 248 от 5 юли 2024 г., обнародвано в ДВ. бр. 59 от 12 юли 2024 г. Основания за незаконосъобразност не се твърдят в жалбата и не се констатират от съда при извършената проверка. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски, следва да се присъдят, като се определят в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8, изречение второ от ГПК и чл. 144 от АПК в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 196 АПК и чл. 194 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение