Решение № 2007 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2008 г.

Решение № 2007 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9372/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 209 и следв. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Васил Цветков Пановски и Цецка Никифорова Пановска, подадена чрез процесуалния им представител- адвокат Мария Бойкинова, против решение № 37/4.03.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 04755/2006 година. Искат отмяна на решението като необосновано, при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Ответната страна - Кметът на Столична община, Район "Искър", в писмено изразено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима, разгледана по същество е основателна. С решение № 37/4.03.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 04755/2006 година - е отхвърлена жалбата на Пановски срещу заповед за изземване № 1499/31.10.2006 година на кмета на район "Искър"- Столична община. Прието е от съда, че въз основа на влязла в сила заповед за отмяна на отчуждаване (20.02.1995 г.) - отстъпеното в обезщетение процесно жилище - апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 215, вх. "А", ет. 6 - е станало държавна собственост, а в последствие по силата на закон - общинска такава. Съдът, ценейки представен по делото нотариален акт за покупко продажба от 2005 година, е приел, че с него касаторите Пановски не са прехвърлили собствеността върху процесното жилище, доколкото не са притежавали същата. Решението е постановено в нарушение на закона, при неправилно приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС. За защита правото на собственост на общината, законодателят е уредил освен вещноправният способ и административноправен по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване със заповед на кмета на общината на общински имот, който се владее или държи без правно основание. В случая обаче е спорен въпросът за собствеността върху имотът, тъй като по делото са представени два акта за собственост - акт за общинска собственост и последващ го нотариален акт за покупко-продажба. Неправилно съда, в административния спор, ги е противопоставил един на друг и е разрешил спор за собственост - приемайки, че Пановски не са собственици по давност, обсъждайки, че след отмяна на отчуждаването в тяхна полза придобивна давност не е могла да тече; респективно са прехвърлили права на трето лице, които не са притежавали, т. е. не е налице транслативния ефект на представен по делото нотариален акт за продажба. В административното производство, по чл. 65 ЗОС - не може да бъде оборвана доказателствената сила на договор за продажба, сключен в предписаната от закона нотариална форма. Затова, следва да бъде отменено решението на съда, като по същество касационната инстанция отмени оспорената заповед на основание чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение