Решение № 11538 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5302/2009 г.

Решение № 11538 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5302/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 20.02.2009 г. по адм. д. № 593/08 г. на Софийския областен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 10.06.2008 г. на заместник-началник на ДНСК за премахването на жилищна сграда като незаконна поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване за липсата на упълномощаване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на заместник-началника на ДНСК към момента на издаване на заповедта. Представеното заверено копие от заповедта е официален документ по смисъла на чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, който е бил оспорен само относно своята автентичност, не и относно верността на посочената дата на издаването му, поради което законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от упълномощено лице. (Впрочем, от твърдяното от касатора обстоятелство, че копието не съответства на преписа по административната преписка и на оригинала, съхраняван в деловодството на дирекцията не може да се направи направен еднозначен извод, че е антидатирана.) 2. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225, ал. 3 ЗУТ доказателство (огледен протокол) за съществуването и вида на строежа. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая не се спори по наличието на строежа така, както е описан в акта, поради което твърдяните като второ касационно оплакване нарушения при съставянето на последния не са съществени за законосъобразността на заповедта. 3. В обстоятелствената й част разпореденият за премахване строеж е достатъчно индивидуализиран като вид и степен на завършеност, поради което синтезираната му квалификация като "сграда" в разпоредителната част, обратно на третото касационно оплакване, не създава неяснота относно предмета на заповедта, независимо от подписването на схемата към констативния акт, каквато законът и не е изисква. 4. Административният акт се издава след изясняване на фактите от значение за случая - чл. 35 АПК, което пък е основната цел на административното производство - чл. 7, ал. 3 АПК. Поради това правната квалификация на завършващия акт не е реквизит на уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството, нито административният орган е обвързан от нея, каквото е следващото касационно оплакване. 5. Одобряването на инвестиционния проект е индивидуален административен акт и затова датата на издаването му е негов задължителен реквизит - чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. След като волеизявлението за одобряване върху проекта не е било датирано, процесуално законосъобразно съдът е приел, че с този документ не е доказано наличието му към момента на извършване на строежа. Касационният съд не извършва доказателствена дейност по фактите, относими към законосъобразността на административния акт - чл. 219 АПК, затова не могат да бъдат ценени представените пред настоящата инстанция писмени доказателства относно датата на одобряване на проекта. 6. Органът, оправомощен да удостоверява издаването на строителното разрешение и верността на преписите от оригинала му, е кметът на общината, който съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 155, ал. 1 ЗУТ поддържа регистъра на издадените строителни разрешения и архива на оригиналите им. Тъй като удостоверителните изявления както върху заверените от главния архитект на общината преписи на строителните разрешения, така и върху нотариално заверените преписи на тези преписи не изхождат от кмета, те не представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, обратно на това касационно оплакване. 7. Неоснователно е и касационното оплакване за недопускането на свидетели за установяване на издаването на разрешение за строеж на сградата. Свидетелите биха били допустими при доказване, че документ на разрешението е бил съставен, но е изгубен или унищожен - чл. 165, ал. 1 вр. чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Такива доказателства няма, напротив, кметът на общината е удостоверил, че на датата, на която се твърди да е издадено със съответния номер, няма такова разрешение за строеж, вписано в регистъра на издадените строителни разрешения. 8. Неоснователно, най-сетне, е касационното оплакване, че контролният орган е следвало за разпореди спиране, а не премахване на строежа. Преустановителната принудителна административна мярка по чл. 224, ал. 1 ЗУТ е привременна, доколкото не са налице основания за прилагане на възстановителната такава по чл. 225, ал. 1 от закона. Когато такива основания са налице, както в случая, тя е обезпечителноакцесорна спрямо втората - чл. 224, ал. 6 и 7 ЗУТ, без обаче да е нейна материалноправна или административнопроизводствена предпоставка. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд