Решение № 2163 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2015 г.

Решение № 2163 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13455/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-В. против решение № 2237 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 2460/2015 г. по описа на Административен съд -В., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 1504663/27.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 151/7.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП - В.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. Г. Р. Андреев в представен по делото писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-В. е отменил Акт за установяване на задължение по декларация АУЗД/ № 1504663/27.05.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 151/7.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП - В., с който е извършена корекция на подадената от Г. А. декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., като е намален размер на декларираното облекчение за млади семейства от 3561,25 лв. на 1068,25 лв. и е коригиран данъка за възстановяване от 365 лв. на 106 лв. За да отмени АУЗД, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 22а от ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за млади семейства в размера, деклариран в подадената от Г. А. ГДД за 2013 г. Не е било спорно наличието на кумулативно необходимите условия за ползване на данъчното облекчение. Спорно е било по делото дали Г. А. има право на данъчното облекчение за млади семейства в претендирания размер. В случая отпуснатият кредит е за закупуване на жилище и за погасяване на съществуващи задължения. Съдът като е съобразил извършените плащания за закупуване на земя, съгласно нот. акт от 22.12.2006 г. е приел, че остатъкът на сумата от кредита, предназначен за погасяването на съществуващи задължения до пълния размер на кредита е за погасяване на задълженията, сторени за закупуване на идеални части от земята, върху която е построена сградата, в която се намира жилището - апартамента. От друга страна, независимо от погасените задължения за припадащите се идеални части от земята целият кредит е обезпечен със закупеното жилище-апартамент № 7А, вх. ..., находящ се в гр. В., ул. "Е. Г.", с нотариален акт за учредяване на ипотека. Предвид целта на кредита - за закупуване на жилище и погасяване на задължения за припадащите се части от земята на същото жилище, то следва, че целта на кредит е да обезпечи придобиването от семейството на жилище. Според касаторът не следва да се признава данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за 2013 г. в декларирания размер, тъй като при определяне размера на данъчното облекчение следва да се вземе предвид, сключеният предварителен договор с извършените плащания, както и извършената през 2006 г. покупка на земя, заплатена чрез банков кредит, който не е ипотечен. Според касатора щом в случая е установено, че кредитът е за закупуване на жилище и за погасяване на задължения за покупката на припадащите се идеални части от земята за жилището, не следва да се ползва данъчно облекчение за частта от кредита, послужило за погасяване на сумите за закупуване на земя, тъй като се рефинансира кредит, който не е ипотечен. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касационното оплакване е неоснователно. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон, правилно е тълкувал и приложил закона. Съгласно разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а от ЗДДФЛ - т. 1 - 3, са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях не позволява ползването на данъчно облекчение. По силата на договора за банков кредит и учредената и вписана договорна ипотека върху жилище ответникът по касация е ползвал отпуснат ипотечен кредит в размер на 40 000 евро. За платените през 2013 г. лихви върху целия размер на кредита следва да се ползва данъчно облекчение, независимо, че в договора е уговорено част от кредита да е за закупуване на жилище, а друга - за погасяване на съществуващи задължения, а именно задълженията по кредит за закупуване на земя по нот. акт от 22.12.2006 г. Правилно е приел първоинстанционният съд, че в случая от тълкуването на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ следва, че цялата сума по ипотечния кредит, свързана със закупуването на жилище и погасяване на задължения, сторени за закупуване на припадащите на жилището идеални части от земята, следва да бъде взета предвид по смисъла на тълкуваната разпоредба. Това следва и от логиката на договора за ипотечен кредит, която е и целеви кредит, отпуснат само за жилището, което е закупено с него и обезпечава кредита изцяло. Изложеното налага извода, че следва да ползва облекчение за лихвите върху целия размер на кредита. В случая съществен е не само видът на кредита - обезпечен с ипотека и поради това обозначаван като ипотечен кредит, а и неговата цел - за закупуване на жилище и погасяване на задължения по кредит за закупуване на идеални части от земя, припадаща се на жилището, предмет на ипотечния кредит. Погасените задължения са именно извършените за покупка на земя с площ от 18.62 кв. м., представляваща 0.9114 % идеални части от земята на парцел УПИ Х. Посочените 18.62 кв. м. земя, представляват идеални части от земята, припадаща се на жилището от земята, върху която е построена сградата, в която се намира апартамента. О горното следва, че цялата сума по кредита е цената на жилището. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Няма данни при водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация да е направил разноски, поради което такива не му се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,