Решение № 31 от 7.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2262/2012 г.

Решение № 31 от 7.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2262/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Я. А. Н., подсъдим по нохд № 139/2012 г. на Новозагорския районен съд и внохд № 390/2012 г. на Сливенския окръжен съд, за възобновяване на наказателното производство. В искането се сочат допуснати процесуални нарушения: Н. е бил обвинен и осъден за престъпления, извършени по времето, когато не е бил в България; не се е бил запознал с материалите по делото; не е бил поставен с очна ставка с останалите извършители. В съдебно заседание Н. и служебният му защитник поддържат искането, считано от прокурора за неоснователно с предложение за оставянето му без уважение. ВКС установи: С присъда № 302 от 3.VII.2012 г. по нохд № 139/2012 г. на Новозагорския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Я. А. Н. е признат за виновен в това, че действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и след предварително сговаряне с А. Й. М., А. С. И. и М. Р. И., е извършил множество кражби на движими вещи в селата Стоил войвода /от П. Д. Д./, Новоселец /от Й. Н. Г., Б. Д. Г. и М. П. М./, Съдийско поле /от С. Й. Б./, Езеро /ел. проводници, собственост на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД-Пловдив и на Община Нова Загора/ и Събрано /ел. проводници, собственост на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД-Пловдив/ с обща стойност 1 058.74 лв., като за извършването на кражбите са взломявани прегради, здраво направени за защита на имот, използвани са технически средства и лек автомобил ОПЕЛ АСТРА с рег. № СН 8469 СА. За тези деяния, извършени при условията на продължавана престъпна дейност за времето от 4.III.2010 г. до 26.V. с. г., и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 НК Н. е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение № 124 от 2.ХI.2012 г. по внохд № 390/2012 г. на Сливенския окръжен съд горната присъда е изменена, като опасният рецидив е преквалифициран по б. "а" на чл. 29, ал. 1 НК. Искането за възобновяване е неоснователно. Не са допуснати сочените в искането процесуални нарушения. Първото, неоснователно като невярно, е твърдението на Н., че не бил запознат "с каквито и да било материали по делото". При предявяването на разследването /л. 154 от досъд. разсл./ Н. и защитникът му изрично са заявили обратното на твърдяното обстоятелство. При получаването лично на призовката, връчена на 26.III.2012 г. ведно с преписи от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд /л. 12 и 13 от първ. д./, Н. повторно се е запознал с целия доказателствен материал и изведените от него факти, относими към повдигнатото срещу му обвинение, потвърждавайки знанието си това и в проведеното на 3.VII.2012 г. съдебно заседание. Второто, също неоснователно като невярно, е твърдението на Н. за допуснато от съда процесуално нарушение с непровеждането на очна ставка между Н. и съучастниците му А.. М., А.. И. и Р. И.. Такова нарушение не може да се вмени на съда, след като сам Н. изрично се е отказал от извършването на това включително процесуално действие с искането си за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. Не подлежи на обсъждане в това производство заявеното от Н. за първи път в жалба до Върховния касационен съд /по естеството си касационна, върната като процесуално недопустима с оглед на чл. 346, т. 2 НПК и приложена с разпореждането на зам. председателя на ВКС Гр. И. на л. 23 и 27 от възз. д./ и в сега обсъжданото искане, че по времето, когато са извършени кражбите, за участието в които е осъден, не е бил в България, а в Гърция. Такова възражение не е било правено нито при досъдебното разследване /напротив, в присъствието на Н. защитникът му е заявил, че "след...деянието ...заминал за Гърция", тъй като "не...съзнавал, че срещу него има опасност" - л. 139, гърба от досъд. разсл./, нито при първо- и второинстанционното разглеждане на делото. Т. е. твърди се наличието на обстоятелство, неизвестно досега, подлежащо на установяване чрез разследване и даващо основание за възобновяване на наказателното производство, но не по искане на осъдения, а на съответния окръжен прокурор /чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК/. С оглед на дотук казаното, непосочването в искането на други касационни основания, подкрепени със съответните им доводи за обсъждане и отговор, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС