Решение № 5650 от 9.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Дивайн Яна ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [адрес], представлявано от управителя Я. Дачева, подадена чрез процесуалния представител адв. В. Видова, срещу Решение 649/29.04.2021 г., постановено по адм. дело 671/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-26-0046932/05.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-43/24.02.2021 г. на директора на дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира незаконосъобразност на Заповедта за налагане на ПАМ, противно на констатациите на административния съд. Твърди, че нарушението, за което е наложена принудителната административна мярка на дружеството, не е осъществено, като в действителност е издаден фискален касов бон. Счита, че правото на защита на дружеството е нарушено, тъй като Заповедта не съдържа конкретното прано основание, на което е издадена. Посочва още, че към момента на издаване на процесната ЗНПАМ липсва издадено наказателно постановление, поради което намира, че нарушението не е доказано, доколкото законосъобразността на Заповедта е в пряка зависимост от изхода на административнонаказателното производство. Аргументира и липса на мотиви в издадения акт, от една страна, а от друга счита, че предвидената мярка би засегнала правата и законните интереси на дружеството в степен, по-голяма от необходимата, в нарушение на чл. 6 от АПК. Намира, че наложената със Заповедта ПАМ не е в състояние да постигне предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности Бургас в ЦУ на НАП не взема становище по основателността на касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е била ЗНПАМ ФК-26-0046932/05.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК-43/24.02.2021 г. на директора на дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на Дивайн Яна ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект павилион за хамбургери, находящ се в гр. Бургас, ул. Христо Ботев 14, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 28.01.2021 г., при която приходните органи са извършили контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 0,80 лв., платени в брой преди легитимация. В Заповедта е отразено, че за контролната покупка не е издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан, като констатациите са потвърдени при отпечатване на дневен финансов отчет от фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от собственика на обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. Прието е, че нарушението в действителност е осъществено, като лицето не е спазило законово предвиденото задължение за издаване на касова бележка, регламентирано в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Изложени са правни съображения за законосъобразност и мотивираност на процесната Заповед по отношение срока на мярката при съобразяване с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, според която органът действа в условията на оперативна самостоятелност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е доразвит в Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването ѝ, както правилно е приел и административният съд. Както в установителната, така и в разпоредителната част на акта е посочено, че принудителната административна мярка се налага за извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, която разпоредба предвижда един състав на нарушение, поради което не би могло да се породи съмнение относно волята на органа или да бъде нарушено правото на защита на субекта. Относно действителното извършване на нарушението, следва да се посочи, че установената продажба на минерална вода в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от ФУ, е обоснована с годно доказателствено средство протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите. В случая Протокол сер. АА 0046932/28.01.2021 г. е съставен в присъствието на Х. Гаджева продавач в проверявания обект, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени възражения. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, поради е годно доказателство средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. По отношение на възраженията, че процесната Заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна поради липса на издадено наказателно постановление, настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. За констатираното при проверката на 28.01.2021 г. нарушение е издаден АУАН 588314/04.02.2021 г., въз основа на който не е издадено наказателно постановление към момента на съдебно оспорване на процесната ЗНПАМ. Следва да се посочи, че налагането на ПАМ е свързано с извършено административно нарушение, но двете производства производството по издаване на наказателното постановление и това по издаване на заповед за налагане на ПАМ, са самостоятелни, различни по своята правна същност и се развиват по различен процесуален ред съответно по реда на АПК и на ЗАНН, поради което доводите на касатора досежно съставомерността на нарушението, описано в АУАН 588314/04.02.2021 г., са ирелевантни. Неоснователни са и възраженията, че процесната Заповед не съдържа мотиви относно частта, с която се определя продължителността на наложената мярка, което според касатора е игнорирано от съда. Налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че Заповедта е мотивирана по отношение на определения срок за налагането ѝ, като органът е съобразил, че лицето е регистрирано по ЗДДС, средно дневният оборот на обекта е 200,05 лв., има наличие на непогасени публични задължения в размер на 1 554,17 лв., както и обстоятелството, че е установено наличие на разлика между фактическата касова наличност и тази според фискалното устройство в размер на 129,08. Следва да се посочи, че независимо от вписаното в протокола от извършената проверка въвеждане и извеждане на суми от касата по служебен път, налице е неотчитане на приходи, т.е. поне още веднъж в рамките на деня не е издадена фискална касова бележка за осъществена продажба. С оглед изложеното следва да се приеме, че Заповедта, с която е наложена ПАМ на дружеството е мотивирана относно срока, поради което не е налице нарушаване принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. По отношение на въпроса дали с налагане на ПАМ с процесната заповед се постигат целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, настоящият състав намира, че актът е съответен на предвиденото в разпоредбата. Това е така, тъй като нарушението е извършено безспорно и с оглед останалите фактически установявания (разлика в касовата наличност, непогасени публични задължения, регистрация по ЗДДС) не може да се приеме, че търговецът е добросъвестен относно спазването на фискалните си задължения. Целта на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да издават документ за продажба в съответствие с изискванията на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, доразвити в чл. 3 и чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността търговецът да извършва търговска дейност, в хода на която не изпълнява въпросните задължения, а от друга с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Въпреки изхода от спора, разноски няма да бъдат присъждани на ответника, тъй като същият не се представлява. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,