Решение № 14384 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2009 г.

Решение № 14384 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 367/27.05.2009 г., постановено по адм. дело № 40/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обявен за нищожен данъчен ревизионен акт № 1089/20.01.2004 г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. Шумен, относно допълнително определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 03 - м. 06/2003 г. Касаторът поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, според които съдът неправилно е обявил ДРА за нищожен предвид издаването на данъчни актове за прихващане или връщане за същите периоди, тъй като с тези актове не се определят данъчни задължения. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Росен Ангелов" - гр. Шумен, представляван от процесуалния представител адв. А. Димитрова оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е обявил за нищожен данъчен ревизионен акт № 1089/20.01.2004 г., издаден от данъчен орган в ТДД - гр. Шумен, потвърден с Решение № 199/06.04.2004 г. на директора на РДД гр. Варна, в частта, с която на ЕТ "Росен Ангелов" са определени допълнителни данъчни задължение да данъчни периоди м. 03 - м. 06/2003 г. За да постанови това решение съдът е приел, че ДРА е нищожен в частта относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 03-06/2003 г., предвид това че за тези периоди са издадени данъчни актове за прихващане или връщане (ДАПВ), както следва: № 1292/25.04.2003 г. - за данъчен период м. 03/2003 г., № 1844/05.06.2003 г. - за м. 04/2003 г., № 2624/07.07.2003 г. - за м. 05/2003 г. и № 2959/18.08.2003 г. - за м. 06/2003 г. С тези ДАПВ са извършени прихващания на съществуващи данъчни задължения на лицето от размера на декларирания за съответния данъчен период ДДС за възстановяване, след което е възстановена разликата до декларирания ДДС за възстановяване. Съдът е изложил, че ДАПВ представлява данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), поради което изменение на задълженията на данъчния субект за тези периоди може да стане само при условията на чл. 115 ДПК, като съгласно чл. 116, ал. 1 ДПК нова данъчна ревизия следва да бъде възложена от регионалния данъчен директор. Поради това че в случая АВДР не е издаден от директора на РДД, то определените от некомпетентно лице ревизиращи органи и актосъставител не са овластени по предвидения в закона ред и издадения от тях ДРА е нищожен. Така постановеното решение е правилно. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане, след като с Решение № 10264/09.10.2008 г. постановено по адм. дело № 5590/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение № 151/05.03.2008 г. по адм. дело № 598/2004 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда относно допълнително определените с ДРА № 1089/20.01.2004 г. данъчни задължения за данъчни периоди м. 03-06/2003 г. По делото е установено, че за данъчен период м. 03/2003 г. е издаден ДАПВ № 1292/25.04.2003 г., с който от декларирания по справка - декларация ДДС за възстановяване в размер на 9928,49 лв. е извършено прихващане на данъчно задължение в размер на 20,02 лв. и е възстановен остатъка от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 9908,47 лв.; за данъчен период м. 04/2003 г. е издаден ДАПВ № 1844/05.06.2003 г., с който от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 3554,28 лв. е извършено прихващане на задължение в размер на 7,39 лв. и е възстановен остатъка в размер на 3546,89 лв.; за данъчен период м. 05/2003 г. е издаден ДАПВ № 2624/07.07.2003 г., с който от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 5564,17 лв. е извършено прихващане на задължение в размер на 21,88 лв. и е възстановен остатъка в размер на 5542,29 лв.; за данъчен период м. 06/2003 г. е издаден ДАПВ № 2959/18.08.2003 г., с който от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 17357,52 лв. е извършено прихващане на сума в същия размер, представляваща част от задължението, установено по ДРА № 702/18.08.2003 г. общо в размер на 19151,15 лв. Посочените ДАПВ са представени по делото, след изричните указания дадени в Решение № 10264/09.10.2008 г. постановено по адм. дело № 5590/2008 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. От съдържанието на тези актове се установява, че са издадени на основание чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК , във връзка с подадените справки-декларации по ЗДДС за съответните периоди, като в резултат на извършените данъчни проверки на ЕТ "Росен Ангелов" са извършени прихващания с други установени задължения на лицето и е постановено възстановяване на съответния остатък след прихващанията. По делото не се спори, че посочените ДАПВ са влезли в сила, а предвид факта, че с тях са удовлетворени исканията на данъчният субект, за същия по принцип не съществува правен интерес да ги обжалва. От изложеното следва, че данъчните задължения на субекта за данъчни периоди м. 03 - 06/2003 г. са определени с влезли в сила данъчни актове. Съгласно чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), приложим процесуален закон за обсъжданите периоди) данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 (данъчният орган и данъчният субект) при наличие на основанията по ал. 2. В разпоредбата не е предвидено ограничение данъчните задължения да са били определени само с данъчен ревизионен акт, поради което следва да се приеме, че разпоредбата е приложима и за случаите, при които задълженията са определени с данъчен акт за прихващане или връщане, който представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26, ал. 1 ДПК. Данъчен акт за прихващане и връщане по чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК, с който се връщат суми по справки-декларации на данъчно задълженото лице е данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК, който определя данъчни задължения, тъй като с ДАПВ данъчният орган признава вземането по справката-декларация и всъщност установява данъчното задължение за периода на данъчния субект. До този извод води и анализа на разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, която визира не само определени данъчни задължения, но и възстановяване на суми в нарушение на закона. При наличие на основание по чл. 115, ал. 2 ДПК нова данъчна ревизия може да бъде възложена от съответния регионален данъчен директор при спазване на процедурата, установена в чл. 116 ДПК. Обжалваният пред съда данъчен ревизионен акт е съставен в резултат на проведена данъчна ревизия, възложена с акт за възлагане на данъчна ревизия № 1089/13.10.2003 г., издаден от данъчен орган на длъжност началник сектор "данъчни ревизии" в ТДД - гр. Шумен, на основание чл. 68 ДПК, т. е. от лице, различно от директора на РДД. Издаването на АВДР от некомпетентен орган обуславя некомпетентността на органите, на които е възложено извършването на данъчната ревизия и съответно - издаването на ДРА, което от своя страна обуславя нищожността на самия ДРА. След като за данъчни периоди м. 03 - м. 06/2003 г. данъчните задължения са определени с влезли в сила данъчни актове, повторно произнасяне по същите задължения е недопустимо, освен по реда на чл. 116 ДПК, при спазване на предвидената в тази разпоредба процедура и при наличие на изчерпателно изброените основания по чл. 115, ал. 2, т. 1 - 4 ДПК. Очевидно е, че в случая не е приложен реда за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, няма възлагане на нова ревизия от директора на РДД, нито посочване или твърдение за наличие на основания за изменение. Предвид това, обжалваният ДРА е нищожен в частта относно определените данъчни задължения за периоди м. 03-06/2003 г., като издаден от некомпетентен орган и без спазване на процедурата по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, ал. 2 ДПК. Изложените в касационната жалба доводи и съображения във връзка със сега действащата правна уредба по ДОПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими. Приложимите в конкретния случай разпоредби са тези от отменения ДПК. Следа да се има предвид, че и при действието на ДОПК, правните последици на издадени ДАПВ или АПВ са същите като при действието на ДПК, до влизане в сила на изменението на чл. 127, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г.). Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,