Решение № 6220 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2012 г.

Решение № 6220 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Славов и Слави Славов от гр. Пловдив против решение № 2115/12.12.2011 г. по адм. д. № 507/2011 г. на Административен съд-Пловдив. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът -председател на ОбС-Пловдив, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу решение № 469 по протокол № 33/16.12.2010 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен ПУП-ПРЗ и схеми на кв. "Хр. Смирненски", гр. Пловдив, в частта досежно предвидената улица с отнемане част от имоти пл. № 3602112, 3602114 и 3602115.Прието е, че се касае за първоначална регулация по реда на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, решението е прието при спазване на изискуемата процедура и от компетентния орган. Приетата с оспореното решение разработка е съобразена с индивидуализацията на имотите по площ, граници и собственици, предвидената улична регулация е съобразена с разпоредбите на Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на транспортно-комуникационните системи на урбанизираните територии, с предвижданията на ОУП и с разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, т. е. с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, а отнемането на частта от конкретния имот /223 кв. м. -3602112, 174 кв. м. - 3602114 и 181 кв. м. - 3602115/ на жалбоподателите не е в противоречие с критерия за икономичност по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установила съвпадане на новопредвидените и оспорвани улици с трасетата на съществуващите, а именно: местен път /ПИ 000014 / и полски път /ПИ 036113/, а досежно наличния водопровод е констатирано, че има съгласуване с "ВиК", съоръжението подлежи на изместване и същото не фигурира в графичните материали. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. При правилна правна квалификация е преценено, че оспорената улична регулация, в частта отнемаща части от имоти пл. № 3602112, 3602114 и 3602115 е за улици V-ти и VI-ти клас, проектирана с оглед достъпа на новопроектираните УПИ-та до улица, съгласно нормата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ и е проектирана при спазване изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 107, чл. 108, ал. 5 и на Наредба № 2/29.06.2004 г. Не е установено нарушение на принципа за икономичност по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като вещото лице не сочи алтернативно решение за прокарване на улиците. Неоснователно е възражението по касационната жалба за несъобразяване с изискванията на чл. 80, ал. 5 ЗУТ, тъй като нормата визира само минимално допустимите параметри на улици, тротоари и т. н., но не и максималните такива, а установените по делото параметри на улиците, засягащи собствените на жалбоподателите имоти са съобразени с безспорното обстоятелство, че се регулира територия на населено място с над 30 000 население. Неоснователно е и възражението, касаещо налична водопроводна мрежа, тъй като това съоръжение не е от категорията строежи по смисъла на ал. 4, чл. 124 ЗУТ. Освен това разработката е съгласувана с "ВиК" ЕООД и е възможно и допустимо изместване на съоръжението при бъдещо изграждане на улицата. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение