Решение № 4172 от 1.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Н. С. от гр. Раковски и на С. Т.-Г. от гр. Пловдив, против решение 371 от 19.02.2019 г. по адм. д. 2165/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявена нищожността на заповед АБ-22 от 16.02.2017 г. на главния архитект на община Раковски, с която на основание чл. 91 АПК, чл. 156, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 7 ЗУТ, е оттеглено разрешение за строеж 23 от 13.02.2017 г. на главния архитект на община Раковски. В касационната жалба на Н. С. се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във втората КЖ, се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът Е. К., чрез пълномощника си адв. К., оспорва жалбите като неоснователни. Ответниците главният архитект на община Раковски и Б. Р. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. С молба от 14.08.2019 г. жалбоподателя Н. С. оттегля подадената касационна жалба. Като взе предвид изложеното в молбата, настоящият съдебен състав прецени, че са налице условията на чл. 214, ал. 1 АПК касационната жалба на Н. С. е оттеглена от подателя с изрично писмено заявление, поради което и на основание чл. 215, т. 5 АПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Касационната жалба на С. Т.-Г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Предвид направеното с молба от 05.06.2019 г. искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и предвид декларираното от касационната жалбоподателка, се налага извод, че тя следва да бъде освободена от заплащането на държавна такса за настоящото производство. По тези съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 212, ал. 2, изр. първо АПК касационната жалба следва да бъде разгледана, независимо и че същата не е приподписана от адвокат. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Пред Административен съд Пловдив е оспорена заповед АБ-22 от 16.02.2017 г. на главния архитект на община Раковски, с която на основание чл. 91 АПК, чл. 156, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 7 ЗУТ, е оттеглено издаденото от него разрешение за строеж 23 от 13.02.2017 г. за строеж: Гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана допълващо застрояване, ЗП -280,05 кв.м., РЗП 280, 05 кв.м., в УПИ XII-1640, 2407, кв. 75 по ПУП на кв. Генерал Николаево, гр. Раковски, с административен адрес: гр. Раковски, [улица], с възложител Е. К.. Съдът, след като е установил фактите по делото, е обявил за нищожна оспорената пред него заповед. Приел е, че оспорената заповед, с която е упражнено правото на отзив, е издадена при липса на правомощие по чл. 91, ал. 1 АПК. От фактическа страна е приел, че отмененото с оспорената заповед РС 23 от 13.02.2017 г. не е влязло в сила, като е изложил съображения, че това не влияе върху факта, че по отношение на главния архитект на община Раковски липсва компетентност да отмени (оттегли) издадения от него самия акт. Приел е, че извънредният способ за отмяна по чл. 99 АПК, както и реда по чл. 91 АПК са неприложими. Приел е, че окончателността на този вид административни актове произтича от изричната норма на чл. 156, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения и предвид естеството на заповедта е приел, че същата е издадена при липсата на фактическо основание за целта, доколкото против РС 23 от 13.02.2017 г. няма подадена жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно, при следните допълващи мотиви: Неправилен е изводът на съда, че процедурата за отзив на процесното РС, по чл. 91, ал. 1 АПК, е неприложима поради наличието на специален ред в ЗУТ за отмяна на незаконосъобразно издадени разрешения за строеж. Отзивът по чл. 91, ал. 1 АПК е правомощие на органа за преразгледа въпроса и ако прецени да оттегли издадения от него акт, ако същият подлежи на обжалване по административен или съдебен ред. Възможността за служебна проверка на РС от органите на ДНСК по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, не изключва правото на отзив, тъй като между двете производства няма връзка, а след отмяната на чл. 216 ДУТ / ДВ, бр. 25/2019 г./ разрешенията за строеж подлежат на директно обжалване пред съда, като на такова директно обжалване пред съда подлежи и акта, с който се отменя или оттегля разрешението за строеж. Правилни са обаче другите изводи на съда, че оспорената заповед на главния архитект по чл. 91, ал. 1 АПК е нищожна, поради липса на компетентност. Правото на отзив на органа, издател на акта, може да бъде осъществено само при наличието на жалба срещу издаденото РС, от лице, заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да го обжалва. В случая липсва подадена жалба срещу РС 23 от 13.02.2017 г., поради което за органа не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Отсъствието на жалба, подадена от заинтересовано лице сочи на липса на компетентност у органа да осъществи правомощието по чл. 91, ал. 1 АПК, поради което оспорената заповед се явява нищожна. При споделяне на изводите за нищожност на решаващия съд, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 5 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,