Решение № 4823 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2010 г.

Решение № 4823 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас против решение № 713/23.06.2010 г. по адм. дело № 268/2009 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Желязко Димитров Раев, от гр. Малко Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. С решение № 713/23.06.2010 г. по адм. дело № 268/2009 г. Административен съд - Бургас е отменил решение № 12/06.02.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 10/15.01.2009 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ, съгласно които е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет вх. № 1/07.01.2009 г. от Желязко Димитров Раев в размер на 723,02 лева, от които главница 682,58 лева неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за периода 17.09.2008 г. - 18.12.2008 г. и лихва 40,44 лева, начислена до 10.01.2009 г. От фактите по делото е видно, че Желязко Раев е работил по трудово правоотношение с Община Малко Търново за времето от 06.11.2006 г. - 18.12.2008 г. За периода на временна неработоспособност (17.09.2008 г. - 18.12.2008 г.), установен с болнични листове № А20071337911, № А20080439825 и № А20080439858 осигуреното лице е работило и при друг работодател - "Странджа Строй" ЕООД, гр. Малко Търново като управител по договор за възлагане на управление пред когото не е представил болнични листове и не е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Видно от данните в регистъра на осигурените лица в НОИ Раев е упражнявал трудова дейност по второто осигурително правоотношение, като за процесните периоди му е начислено и изплатено трудово възнаграждение. В хода на административното производство и пред първоинстанционния съд осигуреното лице не е опровергало фактите, извличани от визираните доказателства. Общите правила, уреждащи реда за установяване на временна неработоспособност предвиждат последната да се констатира с болнични листове, в които се прави отбелязване на нейния вид - пълна или намалена. Видно от приобщените от контролните органи на НОИ актове на медицинската експертиза по оценка на работоспособността е, че за лицето Желязко Димитров Раев са определени стационарен и домашно-амбулаторен режими на лечение, което удостоверява пълна временна неработоспособност. Обстоятелството, че същият не е ползвал отпуск и е продължавал да работи по второто си правоотношение сочи нарушаване на определения от здравните органи режим за възстановяване. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. Отменяйки оспорените административни актове, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено поради неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорването на акта на директора на ТП на НОИ бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение