Решение № 869 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2008 г.

Решение № 869 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК по касационната жалба на "Национална с. база" /"НСБ"/ ЕАД София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 544/30.V.2008 г. по в. гр. д. № 998/2007 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 22.I. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба О. В. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че касационната жалба е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Варненският окръжен съд е отменил решението на Варненския РС от 12.III.2007 г. по гр. д. № 154/2006 г. в отхвърлителната му част по предявения от О. В. срещу "НСБ" ЕАД ревандикационен иск и вместо него е постановил друго, с което е осъдил "НСБ" ЕАД да предаде на О. В. владението на недвижими имоти, находящи се в гр. В., пл. "М" кв. 136 по плана на 7-ми микрорайон, представляващи УПИ * с площ 914 кв. м, ведно с изградената в него сграда с площ 648 кв. м, и УПИ *за спорт с площ 1331 кв. м, като придобити от ищеца по силата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, на основание чл. 108 от ЗС. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че имотите, сградата в единия от които с площ от 600 кв. м е построена в периода 1909 - 1910 г. на гимнастическото дружество "Ч", служила за гимнастически игри на членовете на дружеството, а канцелариите - за нуждите на управлението му, са отразени за първи път като държавни на основание чл. 7 от ЗС в АДС № 6981/18.ХI.1965 г. Впоследствие в АДС № 292/9.I.1985 г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация ОС на БСФС. С АДС № 2433/20.V.1999 г. имотите са актувани като частна държавна собственост. Със заповед от 21.VIII. 2003г на областния управител на О. В. те са предоставени безвъзмездно за управление на Министерството на младежта и спорта. С РМС № 7/2005 г. имотът е отнет от това министерство поради отпаднала нужда, като с протокол от 08.II. 2005 г. на министъра на младежта и спорта е апортиран в капитала на "НСБ" ЕАД, който упражнява върху него фактическа власт. Гимнастическият салон не се ползва отдавна за спортни цели поради технически причини /лошо състояние на съоръженията/, като до преди 10 -12 години там са се провеждали общински спортни мероприятия. Гимнастическият салон е с ограничени размери, помещаващ се в сграда с обща площ 660 кв. м, с възможност за присъствие на много малко зрители и е немислимо в него да се провеждат мащабни мероприятия с национално или международно значение. Пространствените му характеристики предопределят възможното му предназначение - за нищо повече от мероприятия от местно значение. При това положение с влизането в сила на 17.IХ. 1991 г. на ЗМСМА сградата и прилежащия й парцел ****през 1994 г. от него са образувани двата процесни УПИ/ са станали общинска собственост " леге". Не налага друг извод разпоредбата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като предвидената в тази разпоредба пречка за действието на ал. 1 е трябвало да бъде налице към м. септември 1991 г., а апортирането в капитала на ответното дружество е сторено чак през 2005 г. При тези обстоятелства ревандикационният иск е основателен. Касационната жалба на "НСБ" ЕАД срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е изяснил процесният имот за какво е предназначен, какво обслужва и обект ли е той на общинска инфраструктура с местно значение. В противоречие с данните, че към влизането в сила на ЗМСМА имотът е бил предоставен за управление и стопанисване на държавно юридическо лице /БСФС/, е приложена разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на този закон. В противоречие с ППЗДС не е зачетена доказателствената сила на АДС/1999 г., който е можело да бъде оспорен само по съдебен ред. До 2005 г., когато имотът е апортиран в капитала на дружеството, правото на собственост върху него е притежавала държавата. Съдът не е съобразил констатацията в решение № 8501/13. ХI. 2001 г. на ВАС, 5 чл. състав, че процесният имот е частна държавна собственост, че ДАМС е упражнявала контрол по спазване режима за ползване на спортните обекти и съоръжения - държавна и общинска собственост, че още през 1998 г. е отказано от О. управител В отписването на имота от актовите книги за държавна собственост. Съдът не се е произнесъл по иск по чл. 108 от ЗС, а по владелчески иск, тъй като в диспозитива на решението не е приел за установено, че ищецът е собственик на имота. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е неправилно. На първо място следва да се посочи, че е неоснователно оплакването за произнасяне от въззивния съд по владелчески, а не по предявения ревандикационен иск. Действително в диспозитива на решението си съдът не се е произнесъл изрично, че признава на ищеца право на собственост върху процесните имоти, допускайки по този начин непрецизност. Тя, обаче, не е довела до произнасяне фактически по непредявен иск. Това е така с оглед изричното посочване в диспозитива, че владението се присъжда на основание чл. 108 от ЗС, а ревандикацията е осъдителен иск за предаване на владението на собственика на спорната вещ. В отличие от нея владелческите искове /чл. 75 и чл. 76 от ЗС/ са искове за възстановяване на отнето фактическо владение или за преустановяване на нарушения, изразяващи се в създаване на пречки или смущения за упражняване на владението, произнасяне в какъвто смисъл не е направено в атакуваното решение. Основателността на предявения ревандикационен иск е предпоставена от установяването по категоричен начин в тежест на ищеца, че е придобил собствеността върху процесния имот на твърдяното правно основание - § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. Положителен отговор на този въпрос е обусловен от статута на имота /държавна собственост, непредоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие/ и конкретното му предназначение към момента на влизането в сила на посочената разпоредба - 17.IХ.1991 г. Неоснователно е оплакването на касатора, че не е изяснено какво е било към посочения момент предназначението на имота. Въззивният съд е приел в тази връзка, че имотът е бил обект за спортно обслужване - за мероприятия от местно значение с оглед ограничените му размери, непозволяващи провеждането в него на мероприятия с национално или международно значение, и че е използван по предназначение /за общински мероприятия/ до 1994-1996 г., основавайки се на неопроверганите показания на единствения разпитан по делото свидетел. При тези обстоятелства е правилен изводът на съда, че имотът е отговарял на характеристиките на обект на общинската инфраструктура, предназначен за обслужване на потребностите в областта на физическото възпитание и спорта на населението на територията на общината, а не на населението на цялата страна, по § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА /в този смисъл виж и мотивите на решение № 11/21.V.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/2000 г./. Следователно и с оглед безспорното обстоятелство, че процесният имот към 17.IХ. 1991 г. е бил държавна собственост, е била налице положителната материалноправна предпоставка за преминаването му в собственост на ищцовата община ех lege. Този резултат, обаче, е обусловен и от наличието /кумулативно/ на отрицателната предпоставка, предвидена в § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА - към същата дата имотът да не е бил включен в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Действително посочената разпоредба е приета със ЗИД на ЗМСМА /ДВ бр. 49/30.V. 1995 г./. Тя, обаче, няма самостоятелно значение, а сочи условията, при наличието на които се изключва преминаването ех lege на държавни имоти по § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините. С оглед на това нормата има тълкувателен характер и приложимост към момента на влизането в сила на ЗМСМА. Въззивният съд е приел, че в случая процесният имот е включен в капитала на ответното дружество едва през 2005 г., а не към релевантния за спора момент. Съдът, обаче, не е подложил на преценка значението в тази връзка на приетото от него обстоятелство, че според записването в АДС № 292/09.I. 1985 г. имотът е бил предоставен за оперативно управление на държавната организация ОС на БСФС. Не са преценени в цялост записванията в посочения АДС, както и писмо /л. 93 от преписката по първоинстанционното дело/, протокол, баланс, рекапитулация /л. 46 - л. 57 от преписката по въззивното дело/, съдържащи данни за предоставянето на имотите на СП "С" /което според устава на ответното дружество е негов праводател - л. 107/. При това положение въззивното решение е постановено при неизяснен от фактическа страна спор, довело до невъзможност за извършване на касационен контрол за правилността на приложението на материалния закон, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК с произнасяне и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че решението на ВАС, 5 чл. състав, № 8501/13.ХI.2001 г. по адм. д. № 4524/2001 г. няма сила в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като по него съдът се е произнесъл по жалба на ДАМС срещу заповед № 2493/27.ХII.2000 г. на областния управител на Варненска област, с която й е отнето правото на ползване върху процесните имоти. С оглед на това е неоснователно оплакването на касатора за несъобразяване на атакуваното решение с него. Без значение за спора са твърденията, че ДАМС упражнявала контрол по спазване режима за ползване на спортните обекти и съоръжения - държавна и общинска собственост, и че още през 1998 г. е отказано от областния управител на В. отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост. Неоснователно е и оплакването за незачитане на АДС/1999 г., тъй като в производството по настоящото дело констатациите в този акт са фактически оспорени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,