Решение № 15386 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2019 г.

Решение № 15386 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6232/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 620 от 20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 3481/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че обжалваният акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен като издаден при нарушение на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира, че посоченият в АУПДВ констативен протокол не може да е основание за издаването на акта, тъй като на извършената проверка не е присъствал представител на дружеството, нито то е било запознато с констатациите в него. Счита, че самите проверки не са извършени обективно, тъй като не са засечени водомерите за реално изразходвано количество водни маси. Акцентира, че Басейнова дирекция не е отнела разрешителното му за водоползване поради нарушаване на неговите условия или поради неплащане на дължимите такси. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на оспорения АУПД. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с писмена защита по същество, оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Пловдив е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 101/22.10.2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който за "Напоителни системи" ЕАД е установена дължима такса за водовземане за 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 249 008, 80 лв. и 26 314, 78 лв. лихви за забава по Разрешително № 003535/17.02.2005 г., изменено и продължено с Решение № 288/19.10.2010 г., издадени от Министъра на околната среда и водите. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На "Напоителни системи" ЕАД е издадено Разрешително за водоползване № 003535/17.02.2005 г., изменено и продължено с Решение № 288 от 19.10.2010 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, по силата на което му е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Батак", място на водовземането – 1. За канал "Алеко потока" – Долен изравнител на ВЕЦ "Алеко", водохващане "Злокучене" на р. Марица при с. Злокучене и водохващане "Юнаците" при р. Тополница при с. Юнаци те, и 2. За канал "Паша арк" – водохващане "Паша арк" на р. Марица на около 3 км. над гр. Пазарджик, с цел на водовземането – напояване на 230 273 дка изградени поливни площи от напоителна система "Алеко-Пазарджик" и риборазвъждане, с лимит на ползваната вода до 145, 335 млн. мі/год., от които до 31, 8 млн. мі/год. за НС ЕАД клон Пловдив и до 113, 535 млн. мі/год на НС ЕАД, клон Пазарджик, в т. ч. 1, 8 млн. мі/год. за риборазвъждане. Предвидено е, че водовземането се осъществява в съответствие с месечен график за из ползването на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от самото Разрешение, като за напояване - през месеците от април до октомври, а за риборазвъждане – през напоителния сезон, с краен срок на действие на разрешителното – 30.10.2020 г. Според последващото изменение на Разрешителното относно Раздел "Такси за водовземане", титулярът следва да заплаща за правото на водовземане такси за водовземане, за напояване, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерския съвет по чл. 194 от Закона за водите, в сила към момента на заплащане на таксата. Съгласно точка втора от раздел "Условия на водовземането", при неизправност на измервателните устройства и при липса на такива, до монтирането му, таксата за водовземане се заплаща на база заявен от дружеството и разрешен с месечен график воден обем, в границите на разрешения годишен лимит по разрешителното. Следващата т. 3 от същия раздел сочи, че титулярът е задължен да измерва и определя ежедневно обема на ползваната вода, за което съставя протокол, който изпраща в края на всяка година в Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Между страните не е спорно, че в изпълнение на задължението си по горепосочената т. 3 от раздел "Условия на водовземането", "Напоителни системи" ЕАД е депозирала ежемесечни данни относно обема използвана вода в Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – гр. Пловдив, които са препращани в МОСВ. Данните от тези протоколи са обобщени в табличен вид в представените като доказателства документи, наименовани "Информация за резултатите от ежемесечния контрол на изпълнението на режимните графици за използването на водите от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към ЗВ". В изпълнение на чл. 194б от Закона за водите, титулярът на разрешението е подавал в Басейнова дирекция "Източно Беломорски район" декларации за 2016 г. и 2017 г., както и доклади по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за изпълнението на условията в издаденото му разрешител но. След анализ на съдържащите се в цитираните документи данни, първоинстанционният съд е приел, че в декларациите по чл. 194б от ЗВ са посочени отнети водни обеми годишно, които не съответстват нито на разрешения годишен воден обем, нито на данните от доклада по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ за реално измерените водни количества за напояване, посочени от самото юридическо лице, нито на подадени от самото него данни за реално използваните водни обеми през процесните периоди. Констатирал е още, че данните от докладите по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ и тези, съобразно обобщените данни за изпол званите водни обеми, са почти аналогични. На 15.03.2018 г. длъжностно лице при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е съставил Констативен протокол № ПЗ-308, съгласно който е извършена проверка по документи за изчисляване на дължимата такса за 2016 г. и 2017 г. по Разрешително № 003535/17.02.2005 г., изменено и продължено с Решение № 288 от 19.10.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, за напояване от напоителна сис тема "Алеко-Пазарджик". Посочило е, че описаният в представените декларации по чл. 194б от ЗВ отнет годишен воден обем не съответства на пред ставените от титуляра на разрешителното справки за използвани водни количества за напояване, съгласно месеч ните графици, издадени от Министъра на ОСВ, като в тази връзка изчисляването на таксата за водовземане от повърхностен воден обект – Язовир "Батака", с цел напояване за 2016 и 2017 г. следва да се извърши въз основа на данните от ежемесечния контрол на режимните графици за използване на водите от комплексните и значими язовири по Приложение № 1 към ЗВ и съгласно съответната Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. /обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., изм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2012 г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. / за 2016 г. и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) за 2017 г. Така съставеният констативен протокол е приложен към отправената до "Напоителни системи" ЕАД покана за доброволно плащане на дължимите такси за водоползване по разрешително № 003535/17.02.2005 г. с изх. № ПО-02-496/02.10.2018 г., получени на 4.10.2018 г. На 22.10.2018 г. е издаден оспореният АУПДВ № 101 от 22.10.2018 г. от Ди ректора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, с който въз основа Констативен протокол № ПЗ-308/15.03.2018 г. и предвид липсата на плащане на дължимите такси за периодите, на "Напоителни системи" ЕАД са определени задължения за такса за водовземане за 2016 и 2017 г., ведно с лихви за забава, при ед. размер на таксата съответно от 0, 001 лв. /куб. м. за 2016 г. и 0, 0012 лв/куб. м. за 2017 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 от ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 от АПК. Преценил е, че в акта са изложени факти ческите и правни основания за неговото издаване, като са конкретизирани количеството иззети от дружеството води, начина по който то е изчислено и въз основа на какви доказател ства. Отразен е и алгоритъмът, по който е определена таксата и правното основание за нейната дължимост. Извършено е препращане към данните от КП № ПЗ-308 от 15.03.2018 г., а екземпляр от него е връчен на юридическото лице. В този КП са посочени събраните писмени доказателства по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите, въз основа на който е издаден процесният АУПДВ. Решаващият състав е достигнал до извод за спазване на административно-производ ствени правила за издаването на АУПДВ, обоснован с редовно връчената на дружеството на 4.10.2018 г. покана за доброволно изпълнение, с приложен към нея екземпляр от КП от 15.03.2018 г. и с предоставената му възможност да представи документи, които доказват правата му или удостоверяват липсата на задължения. Тъй като това не е сторено, то съдът е приел, че за използването на водите, на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ, "Напоителни системи" ЕАД дължи заплащане на такса за водовземане от повърхностен воден обект. За да осъществи преценка за точното определяне на размера на таксата, АС – Пловдив е съобразил съответно приложимите по време разпоредби на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г., отм.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. в сила от 1.01.2017 г. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗВ сочи, че месечният график се изготвя, като се вземат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, опре делената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителни за водовземане. В тази връзка органът е из числил релевантните обеми въз основа на справките, депозирани от самото юридическо лице за използваните водни количества, които са съобразно данните от измервателното устройство на ВЕЦ"Алеко" и са отразени във водения на място дневник от диспечера на клон Тополница. Съдът е възприел този подход на определяне на количеството иззети води като по-благоприятен за жалбоподателя предвид нормите на чл. 6, ал. 3 от отменената Тарифа, съответно на чл. 7, ал. 3 от действащата, предвиждащи определяне на таксата на база "сумата от разрешените с месечните графици водни обеми". При тези съображения съдът е достигнал до заключението, че при издаването на оспорения АУПДВ ответникът правилно е определил цялото количество отнета вода от водните обекти, които ползва "Напоителни системи" ЕАД, в резултат на което точно е установил размера на дължимите такси за водовземане от повърхностен обект. Предвид спазването на приложимите материалноправни разпоредби и съответствието на акта с целта на закона, в обобщение решаващият състав е формирал извод за неговата законосъобразност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовзе мане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на пол зване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195а, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Несподелима е тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е отчел и решаващият състав, при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказател ства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в цитирания КП № ПЗ-308 от 15.03.2018 г., който е връчен на дружеството заедно с поканата за доброволно изпълнение. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се поддържа, че "Напоителни системи" ЕАД не е било запознато с констатациите в КП и по този начин е било нарушено правото му на защита. След връчване на поканата за доброволно изпълнение пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Тъй като това не е сторено, а и отчетените от органа данни възпроизвеждат тези по подадените от самото дружество справки за използваните водни количества, то обосновано първоинстанционният съд е приел, че този подход е по- благоприятен за жалбоподателя. Този извод следва от чл. 6, ал. 3, респективно чл. 7, ал. 3 от съответно приложимата Тарифа, които сочат, че при повреда или несертифициране на измервателните устройства таксата следва да бъде определена на база "сумата от разрешените с месечните графици водни обеми", която е по-голяма от сумата, която е възприета като основа за определяне на таксата при издаването на процесния АУПДВ. Сама по себе си възможността за отнемане на издаденото на касатора разрешително за водоползване поради неплащане на такса за ползване на воден обект е неотносима към дължимата преценка за законосъобразността на оспорения АУПДВ. Последващата отмяна на разрешителното не погасява публичното вземане за незаплатените такси за предоставеното за предходни периоди право на използване на водите. Извод за частична основателност на жалбата не следва и от обстоятелството, че една от посочените в издаденото разрешително цели на водоползването е за "риборазвъждане". Независимо, че тази дейност попада в обхвата на легалната дефиниция на понятието "аквакултури", съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за рибарството и аквакултурите, по делото липсват доказателства за разделното измерване по предвидения нормативен ред за водните количества, използвани с цел напояване и с цел риборазвъждане. Не е установено отнетите водни обеми с цел напояване и риборазвъждане да се измерени с монтирано измервателно устройство, поради което и по аргумент от чл. 6, ал. 2 от отменената Тарифа и чл. 12, ал. 7 от действащата "таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по Тарифата за разрешеното водоползване. Ето защо, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение