Решение № 11063 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6299/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бългериън Риъл Естейтс ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място],[адрес], представлявано от С. П., чрез процесуалния си представител адв. П.Темелкова, срещу решение 3906 от 25.04.2025г., постановено по адм. дело 365/2025г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1-2/13-14.02.2025г. на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция Земеделие гр. Бургас, с което е отказано потвърждаване на предходно решение 10 от 25.10.2007г., издадено от същата комисия за промяна предназначението на 4704кв.м. земеделска земя, VIII категория, в землището на гр. Несебър, представляваща поземлен имот с идентификатор 51500.17.8, община Несебър, обл. Бургас, за изграждане на обект Жилищно строителство . В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл.209, т.3, от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени оспорения административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при областна Дирекция Земеделие Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение 1-2/13-14.02.2025г. на комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ е постановен отказ за потвърждаване на решение 10 от 25.10.2007г. за промяна предназначението на 4 704 кв.м. земеделска земя от VIII категория, неполивна за изграждане на обект Жилищно строителство , в землището на гр. Несебър, ПИ 51500.17.8, община Несебър, област Бургас до влизане в сила на ОУП на община Несебър, съгласно чл. 17 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в предвидената писмена форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Административният съд е приел, че спорния по делото въпрос е имота дали попада в зона Б или не, съответно приложими ли са изискванията на чл. 17 от ЗУЧК за него. Разгледал е разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗУЧК (в действащата редакция обн. ДВ бр.16/2024 г.), според която зона Б обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона А , в частта след ивицата с широчина 100 м от границите на морския бряг или на морските плажове и 1,6 км в частта след ивицата с широчина 500 м от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм Иракли , Бяла Карадере и Корал , с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към влизането в сила на закона. Преди изменението на чл.11, ал.1 от ЗУЧК, нормата е предвиждала, че зона Б обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 2 км от границата на зона А , с изключение на урбанизираните територии на населените места, определени към датата на влизане в сила на закона. При извършена съпоставка на двете редакция на нормата на чл.11, ал.1 от ЗУЧК, е установено, че с последните законодателни изменения е конкретизиран териториалния обхват на зона Б и как следва същия да бъде определен, като не е налице друго изменение. Съответно и в двете редакции на нормата, от зона Б са изключени урбанизираните територии на населените места. На следващо място е разгледан и Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с който се уреждат създаването на административно-териториални и териториални единици в страната, както и извършването на административно-териториални промени. Същевременно, обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определянето на ограниченията върху собствеността за устройствени цели са уредени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно чл.1, ал.2. Съдът е достигнал до извода, че по отношение на въпросите относно обществените отношения свързани с устройството на територията, в частност обхвата на отделните територии и попадащите в тях имоти приложение намира ЗУТ, а не ЗАТУРБ. Административния съд е счел, че за да се приеме, че имота на дружеството е част от урбанизирана територия трябва да попада в населено място, селищно образувание или в индустриален парк извън границите на населените места и селищните образувания. А от доказателствата по делото не се установява поземления имот да попада в населено място, селищно образувание или в индустриален парк, дори напротив, във всички представени документи е посочено, че имота попада в землището на гр. Несебър, местност Бостанлъка , за която не се твърди и не се установява да е част от населено място, селищно образувание или индустриален парк. Прието е че до по различен извод не може да се стигне и въз основа на обстоятелството, че за имота е одобрен и влязъл в сила ПУП-ПЗ, тъй като съгласно чл.8 от ЗУТ, този план определя конкретното предназначение на поземлените имоти. Макар конкретното предназначение на имота да е за жилищни нужди, след като не е част от населено място, селищно образувание или индустриален парк, то той не е част и от урбанизирана територия и попада в обхвата посочен в чл.11, ал.1 от ЗУЧК, поради което е и част от зона Б , както изрично е посочено и в становището на главния архитект на община Несебър. При така установеното съдът е обосновал извода, че след като имотът по отношение на които се иска потвърждаване на решението за промяна на предназначението, е включен в охранителна зона Б , за него е приложимо императивното и специално правило на чл.17, ал.1 ЗУЧК, чиито кумулативни предпоставки не са изпълнени към настоящия момент, тъй като липсва влязъл в сила ОУП за Община Несебър, като не е достатъчно само наличието на влязъл в сила ПУП-ПЗ за имота. В потвърждението на изложеното следва да се имат в предвид мотивите на решение 12/28.11.2013 г., постановено по конституционно дело 9/2013 г. на КС. На следващо място е прието, че наличието на влязъл в сила ТУП за Община Несебър, не води до отпадане на необходимостта от ОУП, за да бъде променено предназначението на имота. ЗУЧК е специален закон по отношение на ЗУТ и ЗОЗЗ, който предвижда засилена защита на имотите на Черноморското крайбрежие с цел създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, разумното използване на природните ресурси и опазване на естествения ландшафт - чл.2. Въпреки така възприетото от съда, същия е приел, че дори да се приеме, че не е необходим влязъл в сила ОУП, при положение, че за Община Несебър има действащ ТУП, то от приложената по делото становище по чл.17 от ЗУЧК, се установява че процесния имот попада в зона предвидена за пасища, мера, мочурища , а не в такава за застрояване , поради което промяна на предназначението не е предвидена и съобразно действащия ТУП. При така установеното административния съд е отхвърлил жалбата на дружеството насочена срещу решение 1-2/13-14.02.2025г. на комисията по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция Земеделие Бургас. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция. Те са правилни, постановени са въз основа на релевантните за спора факти и съответстват изцяло на приложимото право. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, касационната инстанция на препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните твърдения на страните, доказателства по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. Комисията е сезирана със заявление от Бългериън Риъл Естейтс ООД за потвърждаване на решение за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на основание §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/ 10 ОТ 25.10.2007г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ за имот 51500.17.8, за изграждане на обект Жилищно строителство , в землището на гр. Несебър. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в това число и становище във връзка с чл. 17 от ЗУЧК с изх. Н2-УТ-5789 от 29.11.2024г. на главния архитект на Община Несебър. От същото е видно, че недвижимия имот попада в зона Б със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси. Одобрен е ПУП ПЗ със заповед 661/13.09.2007г. на кмета на Община Несебър, за имот с идентификатор 51500.17.8 по КККР на гр. Несебър, м Бостанлъка , със съответните показатели. С решение 10 от 25.10.2007г., т. 147 на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ към МЗП, областна дирекция Земеделие и гори гр. Бургас предназначението на имота е променено за неземеделски нужди. Посочено е, че действащия териториално устройствен план на Община Несебър е одобрен със заповед 104 от 19.12.1997г., като съобразно същия имота е в зона предвидена за пасища мери, мочурища . След преценка на доказателствата комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ е постановила решение 1-2 от 13-14.02.2025г., с което е отказала да потвърди решение 10 от 25.10.2007г. за промяна на предназначението на 4704 кв.м. земеделска земя от осма категория, неполивна, за изграждане на обект: Жилищно строителство в землището на гр. Несебър, ПИ 51500.17.8, община Несебър, обл. Бургас до влизането в сила на ОУП на община Несебър съгласно чл. 17 от ЗУЧК. С разпоредбата на §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/ е предоставена правната възможност заинтересованите лица, чиито решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди са загубили правно действие на основание §27, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, да поискат потвърждаване на тези решения. За да се приложи §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/ е необходимо заинтересованото лице да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението за същия имот и за същото инвестиционно намерение, определени с ПУП, послужил като основание за промяна на предназначението преди 2011г. Документите, които следва да се представят към заявлението са описани в §30, ал.1, т.1, 2 и 3 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/. Тук е мястото да се посочи, че с оглед времето от постановяване на решението за промяна на предназначението до подаване на заявление за неговото потвърждаване следва да бъде съобразени и относимите специални закони, какъвто в настоящия случая е ЗУЧК. В случая специалното правило на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК, съгласно което промяната на предназначението на земеделски земи, попадащи в зони "А" и "Б" по глава Трета ЗУЧК, се разрешава само ако това е предвидено освен с одобрен по реда на ЗУТ, подробен устройствен план, и с влязъл в сила ОУП за съответната територия. Между страните липсва спор, че за процесната земеделска земя към момента на постановяване на решението на административния орган, последното условие не е било налице - общия устройствен план, като основа за цялостното устройство на територията на общината /чл. 104, ал. 1 ЗУТ/, видно от становището на главния архитект на Община Несебър този имот попада в зона Б със специфични характеристики на територията и специален режим и се намира в зона предвидена за пасище мери, мочурище съобразно действащия ТУП на Община Несебър одобрен със заповед 104 от 19.12.1997г. При липсата и на едно от кумулативно дадените със специалното правило на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК, изисквания, предпоставящи в процесната хипотеза издаването на положително решение за потвърждаване на предходно прието решение, се явява лишено от възможност да бъде издаден акт за потвърждаване. Следва да се отбележи, че съобразно глава Четвърта "Устройство на крайбрежието" от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършват въз основа на специализирана устройствена схема, общи и подробни устройствени планове на общините. Съгласно чл. 8 ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план в зависимост от вида на територията, в която попадат /урбанизирана, земеделска, горска и т.н./, а видът на териториите се определя от общия устройствен план /чл. 17 и чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗУЧК/, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове /по аргумент от чл. 104, ал. 1, изр. второ ЗУТ/. В мотивите на решение 12/28.11.2013 г. по конституционно дело 9/2013 г. на КРБ, подробно са анализирани целите на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, като е подчертано, че създадените с този закон зони "А" и "Б" са с режим на особена териториалноустройствена защита, във връзка с която императивното правило на чл. 17, ал. 1 ЗУЧК изрично налага промяната на предназначението на включените в такава зона имоти по Черноморското крайбрежие, да се извършва само при кумулативното наличие на ОУП и ПУП, предвиждащи тяхното застрояване. Спрямо ЗУТ и ЗОЗЗ, ЗУЧК е специален закон, предвиждащ засилена защита на имотите по Черноморското крайбрежие, с цел създаването на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, разумното използване на природните ресурси и опазването на естествения ландшафт. В случая, предвид местоположението на процесния имот, включен в охранителната зона "Б" по ЗУЧК, несъмнено е приложим чл. 17, ал. 1 ЗУЧК, изключващ възможността за потвърждаване на решение 10/25.10.2007г. за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ до влизането в сила на ОУП. Възражението в касационната жалба, че съдът не е съобразил нормата на чл. 41 от ХОПЕС, във връзка с контекста на въведеното с чл. 17, ал.1 от ЗУЧК изискване от 2008г. за наличие на влязъл в сила ОУП, като предпоставка за промяна на предназначението на земеделски земи попадащи в зона Б съгласно ЗУЧК, както и че към 2025г. такъв ОУП за община Несебър липсва следва да се приеме за неоснователно. Съгласно чл. 41 от ХОПЕС "Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок". Всички тези изисквания са изпълнени в случая при разглеждане на заявлението, с което е поискано потвърждаване по реда на §30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал. Заявлението на дружеството било разгледано от орган с необходимата компетентност и по предвидения ред. Решението с което е отказано потвърждаване на предходно решение е мотивиран. Въз основа на тези констатации следва да се приеме, че административният орган не е допуснал нарушения на гарантираното от разпоредбата на чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз право на добра администрация и право на безпристрастно, справедливо и в разумен срок разглеждане на отнесените до органите въпроси. Обстоятелството, че за община Несебър няма приет и действащ ОУП, не е в правомощието на Комисията на чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ да разреши този въпрос. Процедурата по одобряване на ОУП има самостоятелен характер, изработва се и се одобрява от административен орган, различен от органа отказал да потвърди първоначално издадено решение и не е предмет на контрола в настоящето производство. С оглед на изложеното обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,