Решение № 13532 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2009 г.

Решение № 13532 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3318/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на СДВР "Пътна полиция", чрез пълномощника й юрк. Маркова, срещу решение № 1208 от 12.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2382/2008 г. от Административен съд - София-град. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност, вследствие нарушения на материалния закон, като се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Емил Борисов Иванов не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед № 95 от 29.02.2008 г., издадена от началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на Емил Борисов Иванов е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, но при постановяването на административния акт са допуснати особено съществени нарушения на процедурата, които водят до отмяната му, а именно - не са били спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, което в случая не е било сторено. По този начин е нарушено правото на защита на държавния служител. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Единственият довод на касатора, че по делото е приложена докладна записка която следва да се приеме като обяснение по повод извършеното дисциплинарно нарушение, тъй като върху нея административния орган е поставил резолюция, че приема обяснението. Законодателят е уредил изчерпателно и подробно административната процедура за налагане на дисциплинарно наказание. В случая обжалваната заповед е незаконосъобразна както правилно е приел съдът, тъй като при издаването и е допуснато съществено нарушение на производствените правила по чл. 229 от ЗМВР. Съгласно текста, преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган е длъжен да изслуша държания служител или да приеме писмените му обяснения. Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав приема, че в случая такива обяснения с оглед дисциплинарното производство, не са правени от служителя. Същият нито е изслушван, нито са приети писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. По силата на чл. 251 от ППЗМВР, ако служителят не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, заповедта се отменя без да се разглежда случая по същество. Неоснователни са доводите в жалбата, че обяснения, наименовани като "Докладна записка" (на л. 32) са били взети от служителя, тъй като към този момент той все още е бил член на комисията, на която е била възложена да извърши проверката и тази докладна записка е във връзка с това, което той е установил при пристигането му на работа. Докладната записка няма отношение към уредената в чл. 229 ЗМВР процедура, тъй като видно от заповед № 78 от 18.02.2008 г. Иванов, като член на комисията е сменен с друг едва на тази дата. За съдебното решение не се обективира наличие на касационни основания от визираните в чл. 209, т. 3 на АПК като същото е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения правните изводи за незаконосъобразност на заповедта се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила и приложимите материалноправни норми на ЗМВР и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,