Решение № 6418 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2009 г.

Решение № 6418 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Стоилов Шкодрев от гр. Благоевград против Решение № 14557/29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2315/2008 г. по описа на Върховният административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № НДА-18/17.01.2008 г. на Министъра на държавната администрация и административната реформа, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж", чл. 246, т. 1 и чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник на регионален куриерски сектор - Благоевград" към Специалната куриерска служба при Министерство на държавната администрация и административната реформа, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Министърът на държавната администрация и административната реформа, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на Шкодрев против Заповед № НДА-18/17.01.2008 г. на Министъра на държавната администрация и административната реформа, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж", чл. 246, т. 1 и чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник на регионален куриерски сектор - Благоевград" към Специалната куриерска служба при Министерство на държавната администрация и административната реформа, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е приел, че съществуването на йерархична връзка по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е основание за прекратяване на вече възникнало служебно правоотношение и обуславя приложението на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" от ЗМВР. Изложени са мотиви, че органа действа в условията на обвързана компетентност, която не предполага преназначаване на служителя, който е в йерархична връзка на ръководство и контрол със свой подчинен, на друга длъжност. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него, които са съобразени и с ангажираните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че между жалбоподателя, в качеството му на началник на регионален куриерски сектор - Благоевград и подчинените му служители Стоянов и Попстоянов - негови роднини съответно по сватовство от първа степен и по съребрена линия от втора степен, е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол, възникнала по време на служебното му правоотношение и декларирана на 11.01.2008 г. Според чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително. Съгласно чл. 245 ал. 1, т. 7, б. "ж" от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради установяване на несъвместимост по чл. 177, ал. 3 от ЗМВР. В тази хипотеза административния орган няма право на преценка, а действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните предпоставки на чл. 177, ал. 3 от закона, които в случая е установено по категоричен начин, че са налице. Съдът намира за неоснователно наведените доводи, че служебните правоотношения с подчинените на жалбоподателя служители Стоянов и Попстоянов са възникнали преди влизане в сила на ЗМВР. Посоченото основание за прекратяване на правоотношението с касатора изисква наличието на две предпоставки - възникнало между страните правоотношение и съществуването на йерархична връзка по смисъла на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, които следва да съществуват към момента на издаване на оспорената заповед, като момента на възникването им е неотносима. Следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 245, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че прекратяване на служебните правоотношения в случаите по чл. 245 ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква "е" се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него. В конкретния случай правното основание за прекратяване на служебното отношение на касатора е разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж" от ЗМВР, която не попада в хипотезата на посочената ал. 4 на чл. 245. С оглед на този извод, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав