Решение № 8203 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2015 г.

Решение № 8203 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор Т. Д. К. от Софийска окръжна прокуратура и касационна жалба на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - В. Т., против решение № 563 от 16.07.2015 г., постановено по адм. дело № 341/2015 г. по описа на Административния съд - С.-област, с което ОДМВР - В. Т. е осъдена да заплати на М. Г. Й. сумата от 370 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, причинени вследствие на отменен от съда електронен фиш (ЕФ) серия К № 0819540/27.08.2013 г., издаден от ОДМВР - В. Т. И в касационния протест, и в касационната жалба са направени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон, поискано е да бъде отменено и постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск. От страна на ОДМВР - В. Т. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - М. Г. Й., чрез адв. Б. М. по съображения в писмено становище и изтъкнати в съдебна зала оспорва касационния протест и касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Поискано е присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение и отмяната му. Върховният административен съд след като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационният протест и касационната жалба са основателни. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Г. Й. против ОДМВР - В. Т., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 370 лева, изразяваща се в стойността на направените разходи за адвокатска защита по АНД № 693/2014 г. по описа на Районния съд - Г. О.. Административният съд е установил, че с електронен фиш (ЕФ), серия К, № 0819540/27.08.2013 г., издаден от ОДМВР - В. Т., на М. Г. Й. е наложена глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. С решение № 535/16.09.2014 г. по АНД № 693/2014 г. по описа на Районния съд - Г. О. ЕФ бил отменен. Посоченият съдебен акт не е оспорен, поради което е влязъл в законна сила на 14.10.2014 г. По делото пред Районен съд - Г. О., М. Г. Й. е бил представляван от адвокат от Адвокатска колегия - С.. Съгласно сключен договор за правна защита и съдействие, клиентът е заплатил в брой за защитата пред Районния съд сумата от 370 лв. адвокатски хонорар. От правна страна съдът е приел, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Посочено е, че заплатената за адвокатско възнаграждение сума от 370 лева представлява имуществена вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, която подлежи на обезщетяване. Според административния съд съществувала пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отменения електронен фиш, тъй като адвокатската защита е била ангажирана единствено във връзка със съдебното производство по обжалването на ЕФ серия К № 0819540/27.08.2013 г., издаден от ОДМВР - В. Т.. Страната е била принудена да направи този разход поради незаконосъобразната дейност на административния орган. Поради това съдът е осъдил ОДМВР - В. Т. да заплати на М. Г. Й. обезщетение в размер на 370 лева за понесената от него имуществена вреда. Върховният административен съд намира, че решението противоречи на материалния закон, поради което е неправилно. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За ангажиране на имуществената отговорност на държавата или общините за вреди е необходимо да е издаден незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен, да е извършено незаконно действие или да е допуснато незаконно бездействие от орган или длъжностно лице при или по повод административна дейност, да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на административен акт, не може да се определи като вреда от административна дейност. За да подлежи на обезщетяване, имуществената вреда следва да е настъпила пряко по силата на административното разпореждане. Проявлението на вредата не може да е условно, в зависимост от това дали засегнатото от акта лице ще направи или не разходи за защита. Отговорността за разноски в производството пред съд няма общо с параметрите на отговорността за вреди от административна дейност, още повече, че в случаите, когато се предвижда отговорност за разноски, тя се носи от всеки правен субект, страна по делото, а не само от държавата и общините. Отговорността за разноски се определя от процесуалния закон и не може да бъде изведена от материалноправна норма. Приложимите при обжалването на електронните фишове и наказателните постановления процесуални закони - Законът за административните нарушения и наказания и Наказателно - процесуалният кодекс, не признават право на възстановяване на направените от жалбоподателя разноски по воденето на делото. Затова претендирането на разноски, за които не се предвижда възстановяване, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, представлява случай на заобикаляне на закона. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения от М. Г. Й. иск. С оглед изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат. В полза на касационния жалбоподател, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд